Израелски и палестински представители възобновиха вчера във Вашингтон мирните преговори, които бяха блокирани от близо три години. ДПА и Ройтерс предлагат справка за преговорите между тях през годините, които довеждаха само до частични споразумения:
1991, октомври. САЩ и СССР организираха заедно мирна конференция в Мадрид. Сред участниците бяха Израел, Египет, Йордания, Сирия и Ливан. Палестинците бяха поканени като част от йорданската делегация. Еврейската държава обаче смяташе Организацията за освобождение на Палестина (ООП) за терористична групировка.
1993, септември. Израелският премиер Ицхак Рабин и водачът на ООП Ясер Арафат подписаха в Осло предварително споразумение; церемонията бе кулминацията на седмици на тайни разговори. Съгласно споразумението Израел трябваше да се изтегли поетапно от Западния бряг и Ивицата Газа и да се създаде временен палестински орган за самоуправление - Палестинската власт - за петгодишен преходен период, като целта бе това да доведе до постоянно споразумение.
1997-1998, (януари-октомври). Малко след началото си мирният процес срещна редица препятствия. Рабин бе убит от еврейски ултранационалист, а поредица самоубийствени атентати на палестински ислямисти в Израел отвориха пътя за избирането на десния премиер Бенямин Нетаняху. Той постигна две споразумения с палестинците. Едното, от януари 1997 г., отнасящо се до Хеброн, доведе до изтеглянето на израелските сили от по-голямата част от намиращия се на Западния бряг град.
Другото, меморандумът от Уай Ривър от 23 октомври 1998 г., бе свързано с още изтегляния и въпроси от сферата на сигурността и постави 1999 г. като срок за постигане на окончателно споразумение.
2000, юли. Президентът Клинтън покани Арафат и израелския премиер Ехуд Барак на конференция в Кемп Дейвид, за да обсъдят въпроси за окончателния статут. Преговорите бяха по-задълбочени от когато и да било, но до окончателно споразумение не се стигна. Безизходицата и бавното прилагане на договореностите от Осло предизвикаха избухването на второто палестинско въстание през септември 2000 г.
2001, януари. Въпреки започналото насилие израелците и палестинците се срещнаха в Таба, Египет, за да опитат да сключат споразумение в последния момент, но не успяха. Насилието отложи мирния процес с години.
2003, април. Посредниците от близкоизточната четворка - САЩ, ЕС, Русия и ООН - изработиха „пътна карта” за мир, която призова палестинците да прекратят насилието, да се поднови сътрудничеството в сферата на сигурността и да се спре израелската заселническа дейност в окупираните земи. Палестинците приветстваха пътната карта, а Израел отговори с 14 възражения.
2007, ноември. Начало на преговори между центристкия премиер Ехуд Олмерт и палестинския президент Махмуд Абас в Анаполис, щата Мериленд. Тогава двамата казаха, че са близо до постигане на споразумение, но преговорите бяха прекъснати, защото срещу Олмерт бяха отправени обвинения в корупция, което го принуди да подаде оставка и да обяви предсрочни избори през януари 2009 г. Нетаняху се върна на власт, тъй като изстрелваните от Газа ракети и водената в отговор на това масирана военна офанзива даде тласък на хардлайнерите.
2010, май. Преки разговори между Нетаняху и Абас за пръв път от близо две години на две срещи във Вашингтон и Шарм ел Шейх. Преговорите обаче се провалиха, когато изтече поставеният от Нетаняху десетмесечен срок за замразяване строителството на израелски селища, а израелският премиер показа нежелание да го удължи.
2012, януари. Пет кръга „проучвателни преговори” между пратеника на Нетаняху Ицхак Молхо и главния палестински преговарящ Саеб Еракат в Аман, Йордания. Обсъжданията се състояха в опит да се намерят допирни точки за възобновяване на мирните преговори. Те обаче се провалиха.
2013, юли. Държавният секретар на САЩ Джон Кери обяви в Аман, че двете страни са постигнали споразумение, създаващо основа за подновяване на първите преки преговори от почти три години. (БТА)
