Мъжът, който се бе вкопчил във властта от 30 години и бе оцелял при шест покушения, в крайна сметка бе принуден да преклони глава пред исканията на своя народ за промяна, отбелязва ДПА.
82-годишният египетски президент Хосни Мубарак се оттегли от сцената и помоли армията да управлява страната след 18 дни на несекващи антиправителствени протести. Мубарак избегна много куршуми в миналото, но гласът на неговия народ не се оказа по силите му.
Повечето съвременни египтяни още не бяха родени, когато въоръжени лица убиха предшественика му Ануар Садат през 1981 година. Мубарак, който тогава бе вицепрезидент, бе само на метри от Садат и бе ранен в ръката. Осем дни по-късно, на 14 октомври, той положи клетва като президент.
Извънредното положение, което даде на властите широки пълномощия да арестува и следи египтяните, бе често въвеждано при управлението му. Мубарак се възползваше често от него, за да държи зад решетки хиляди опоненти.
Мубарак е роден в малко селце в делтата на Нил на 4 май 1928 г. Женен е за Сюзън, двойката има двама сина - Гамал, който бе готвен да поеме президентството, и Алаа.
Биографите му посочват, че Мубарак винаги е изпъквал благодарение на сериозността си и уменията си като футболист преди да влезе във военната академия.
Той се прояви също като пилот на изстребител и бързо се издигна във военната йерархия, като стана началник-щаб на египетските ВВС и заместник-министър на отбраната през 1969 г., след което и вицепрезидент през 1975 г. Биографите му посочват, че той се е издигнал благодарение на работоспособността си и очевидната си липса на политически амбиции.
Цялото управление на Мубарак премина под знака на пълната му отдаденост на мира и стабилността, което неведнъж му костваше загуба на популярност в страната.
Ангажиментът му към стабилността дефинира неговата политика по време на войната в Залива през 1991 г., палестинското въстание от 2000 г., нахлуването на международната коалиция в Ирак през 2003 г., войната на Израел в Ливан през 2006 г. и израелските бомбардировки на ивицата Газа през януари 2009 г.
При всяка една от тези кризи протестиращи изпълваха улиците, а външната политика на Египет отнасяше тежки критики в страната и в региона. Но Мубарак неотклонно се придържаше към курса, който пое Садат, подписвайки мирно споразумение с Израел и обвързвайки Египет със САЩ през последните години от Студената война.
При президентството му икономиката отбеляза растеж, средната продължителност на живота се увеличи, а неграмотността намаля. За съжаление, по-голямата част от новопридобитото богатство не се "процеди" до мнозинството от населението, 40 процента от което все още живее с два долара или дори по-малко на ден.
Мубарак наследи политическа система, която не оставя почти никакво пространство за инакомислие. Той също така наследи неловки отношения с най-старата ислямистка групировка в Арабския свят - "Мюсюлманските братя". През управлението на Мубарак, неговото правителство водеше твърде заплетен танц с групировката, която в Египет бе забранена от 1954 г.
В обръщение към нацията на 1 февруари Мубарак заяви: "Историята ще ме съди, както прави и с останалите."
"Не ме е грижа какво казват хората за мен," заяви той пред телевизионен журналист, докато протестиращите го засипваха с обиди. "В момента ме е грижа само за моята страна, грижа ме е за Египет."
Но в крайна сметка се оказа, че египтяните вече не ги е грижа за него, обобщава ДПА.
