След дълго и продължително боледуване най-сетне се роди вторият мост над Дунав между България и Румъния. Първият бе наречен навремето "Мостът на дружбата". На втория много би му прилягало името "Мостът на въздишките"...
"Мостът на въздишките" е един от символите на Венеция. Наречен е така, защото е свързвал стаите за разпити в двореца на Дожите със сградите на тогавашните затвори и по него с въздишка преминавали осъдените. Днес изящната арка над Дворцовия канал, украсена богато с прелестни каменни фигури, е една от визитните картички на града.
Само една красива визитна картичка рискува да си остане мостът над Дунав между българския Видин и румънския Калафат. На българска територия до него се стига по тесен и зле поддържан (за представите в Европа) път, осеян с множество завои и безброй ограничителни знаци. Накратко: Дунав мост 2 е модерно съоръжение, на което обаче му липсва модерна прилежаща инфраструктура и капацитет да поеме целия трафик от Близкия Изток през България за Европа. Същото важи и за пътя на румънска територия. Участъкът от Калафат до Арад се изминава за толкова време, колкото е необходимо, за да се стигне от София до Виена през Сърбия.
"Апендиксът" на Европа
Маршрутът през Видин-Калафат ще бъде резервен път за стоки и пътници, които имат време да пътуват, казва в тази връзка икономистът Красен Станчев. Директорът на Института за пазарна икономика (ИПИ) припомня, че през последните 20 години транспортните такси са спаднали значително, което важи и за таксите за преминаване през Сърбия. "Затова перспективата на този мост е да бъде нещо като апендикс към другите основни пътища", казва Станчев.
Вестник "Капитал Daily" нарича съоръжението "Мостът на потъващите надежди" и цитира представители на големи български транспортни фирми, които признават, че нямат намерение да ползват новия мост - заради лошите пътища, водещи към него. Това означава, че и времето за изплащане на инвестицията ще се удължи. Красен Станчев, който е правил такива изчисления за Пакта за стабилност в Югоизточна Европа, казва, че при очертаващата се слаба натовареност на съоръжението не може да се очаква бързо възвръщане на инвестицията. "Не и през следващите 15 години", казва Станчев. Да припомним, че планираните първоначално 98 милиона евро за изграждане на съоръжението в крайна сметка бяха надскочени повече от два пъти.
Важен е и друг един ефект от пускането на съоръжението: "Ако мостът започне да се използва интензивно, например при запушване на трафика през Сърбия, каквито случаи е имало, тогава трите фериботни връзки в близост до него ще западнат напълно", посочва шефът на ИПИ.
Много политика, малко икономическа логика
Смисълът на този мост е чисто политически, убеден е Красен Станчев. Проектът, който беше осъществен с активната подкрепа на ЕС, показва колко добри могат да бъдат разултатите, когато страните-членки си сътрудничат. В този смисъл "от политическа гледна точка всички трябва да са много доволни", казва Станчев.
Ще се убедим в това още днес: за откриването на новата транспортна връзка между България и Румъния пристигат и те - политиците. Още преди лентата да е прерязана, можем да предположим, че при символичното преминаване по моста лицата им ще греят. Дано обаче не си останат само с това единствено преминаване по новия мост. Както навремето осъдените във Венеция са минавали за последно по "Моста на въздишките"...
