На 15 септември, вторник, на голямата сцена на Народния театър Мариус Куркински за 122-ри път ще играе моноспектакъла си "Сътресение". С представлението актьорът ще отдаде почитта си към Николай Хайтов, който на този ден трябваше да навърши 90 години. Тези, които са гледали и чували за спектакъла знаят, че той е създаден по три разказа на покойния писател - "Страх", "Засукан свят" и "Сътресение".
Последният моноспектакъл на Мариус продължава да бъде един от най-гледаните, въпреки че премиерата му беше още през 2006 година. А настоящият театрален сезон може би ще е последният, през който ще се играе - основно на сцената на Сатиричния театър.
За Хайтов, силата на думите му и силата на "сътресението" е следващият монолог на Мариус.
Мариус Куркински: С много страх тръгнах да правя този спектакъл. Хайтов е много суров, много смел, много безкомпромисен човек. За самия себе си аз имам обратно чувство. Получих покана от Народния театър там да бъде това честване на този писател. Този ден е преди всичко в памет на него. Въпреки че той не е опрял до моето представление този голям български писател. Той съвсем спокойно може и без моя спектакъл. Но аз така прецених, че е важно да се припомня, да се види, че в България хора играят този автор, че салоните са пълни за него, че сме нация, която помни своите големи писатели.
Мариус Куркински: Хаосът и ужасът на забравянето, на не помненето на важните неща е голям проблем за нашето съвременно общество. Но тази наша страна не е само хаосът, не е само ужасът, не е само тази злоба, не е само това мъчение върху този народ. В нашата страна има култура. Нашата страна е преди всичко култура. Именно духът на подобни хора като Хайтов правят възможен живота тук, защото той е ужасен - поради всички исторически събития, правителства, смени на царства. Този народ просто е побъркан от своите управници. А именно от хората на културата той е спасяван.
Мариус Куркински: "Сътресение" е едно мое обучение в театъра чрез текста на Хайтов. Той много ми помогна, като човек. Неговата сила и смелост много ми помогнаха в един опасен за мен период от живота. Всяко едно негово слово, всяко едно негово изречение, буквално ме е спасявало. Да не говорим пък какво прави спектакълът с мен - въпреки че е доста изтощителен, след всяко изиграване се чувствам много по-добре. Аз бих искал да поканя на 15 септември, вторник, в Народния театър хора, които са гледали "Сътресение" да речем преди години, още когато той беше създаден - сега е доста променен. Хора, които не са го гледали също бих искал да поканя, защото може би това ще е последният сезон, в който ще играя "Сътресение", въпреки че салоните са много пълни. Но един моноспектакъл изисква много енергия, и вече минеш ли 120,130 изигравания, това почва да се превръща в нещо друго. Мисля, че това е едно представление, което имаше своя прекрасен театрален живот. Няма защо да се насилват нещата. Кой знае, ако имам сили мога пък и да продължа да го играя.
