Имало едно време едно царство, едно господарство, в което на власт дошла триглавата ламя. Тя дошла с обещания да се държи прилично и да не прави поразии, а също и да оправи нещата. Но не минало много време и ламята се развилняла на воля, започнала да прави разни зулуми и нямало кой да я спре. Хората били принудени сами всеки ден да организират поход из господарството, да викат силно и да тропат, чунким уплашат ламята. Но тя не била от плашливите. И се питали хората как да я спрат.
Защото ламята искала златната ябълка.
В това царство-господарство се забелязвали разни юнаци. Юнак Бойко, прецакан на последните избори, юнак Радан, юначката Меглена, а също и техни сподвижници, които организирали вярна дружина. Но Юнак Бойко и другите верни юнаци не се разбирали помежду си. Отбягвали се и де където се видели даже меч вадели един другиму.
В това време ламята, настанена на трапезата, здраво лапала и назначавала наляво и надясно. Подхилквала се даже и от време не време се заливала от смях. И нито един юнак не можел сам да й излезе насреща. И затова тя папкала здраво докато може, защото хитра стара ламя била тя. И знаела - докато се карат юнаците, народната трапеза е само нейна.
Юнаците точели саби и мечове, но единствено говорели, ламята папкала, а хората протестирали.
Така изминало лятото, дошла есента, хората протестирали, но ставали все по-малко, а ламята все по-гладна. Дошла зимата, протестите се топили, а ламята използвала момента и се опитала да им грабне Надеждата.
Но колкото и хитра ламя да била тя, Надеждата и заседнала в гърлото. Като остър кокъл заседнала Надеждата, а към нея се присъединили Морала и Отговорността. И старата ламя не могла да ги преглътне.
На кривото гърло и заседнали и от това я заболели всичките три глави.
Лапала тя, ама линеела. Бавно, но необратимо. Хората разбрали, че Надеждата, стремежът за Морал и Отговорност бавно разяждали отвътре мощната й снага. И рухването й било само въпрос на време.
Дори без Юнак Бойко и Юнак Радан, дори без другите юнаци.
В господарството разбрали, че сами могат, стига да поискат.
И го поискали....
Още коментари от автора можете да прочетете тук
