В Източните Родопи вече мислят как да обвържат екотуризма с водните атракции, които могат да бъдат предложени не само по река Арда. Тук е вторият по големина язовир в България след Искър - "Студен кладенец". В района обаче има още два язовира - "Кърджали" и "Ивайловград". Дали заради струпването на толкова язовири на едно място, една кърджалийска фирма, която никога досега не се е занимавала с лодкостроене, се е захванала с това предизвикателство. Понтонната им лодка тип "катамаран" по нищо не отстъпва на тези, които се произвеждат и внасят от страни като Италия и Канада. Две техни лодки вече разхождат туристи по Черноморието.
С каяк по Арда - за начинаещи и напреднали
Арда е една от най-чистите ни реки. За първи път виждам отблизо каяк. Като човек, който не може да плува, пристъпвам плахо и обличам спасителната жилетка. Пейзажът наоколо е толкова красив, но страхът от предизвикателството да се пусна по водите на Арда не ми дава особен шанс да се насладя на надвисналите над реката скали. Черни щъркели, чапли са само част от птиците, които могат да бъдат видени наоколо по време на живописния тур с каяк по Арда. Взряна в греблата и в опита да ги използвам по предназначение и без опасност за околните, надавам ухо към разказа на инструктора ни - Марин Куртев. Цяло щастие е, че имаме за гид човек като него. Той е от екипа на Природозащитния център Източни Родопи край Маджарово и може с часове да ти говори за района, за птиците.
Вулканичната дейност в района на Арда е разбъркала магмени и седиментни скали, полускапоценните камъни се срещат навсякъде - Марин умело ги разпознава, докато спираме за почивка на островчетата.
Трасето за начинаещите в каяка по Арда е доста по-кратко, но за всеки, хванал гребло за първи път, си е изпитание и страхотно удоволствие, разбира се. Някои предпочитат да се пускат по бързеите на Арда с лодки, което се прави при организирани турове.
В "Студен кладенец" с лодка родно производство
Оставаме зад гърба си красотата на Арда. И вече сме на язовир "Студен кладенец" - втория по големина в България след Искър. До стената ни чака понтонна лодка с луксозно обзавеждане, извадена като от филм. С изненада научавам, че е родно производство. Дело на кърджалийска фирма, чиито собственици в случая са и екипажът на лодката. "Капитан", при това с тапия, е електронният инженер Димитър Сюлюкчиев. До него е съдружникът му Иван Кутелов - машинен инженер.
За разлика от другите две техни лодки, които са вече по Черноморието - "Бетовен" и "Свобода", 12-местната понтонна лодка, тип „катамаран", все още си няма име, само номер. Питам Иван и Димитър как фирма, която се занимава с производство на машини за хранителната промишленост - за мандри и месарски цехове, се насочва към корабите. При това не на брега на морето. Идеята идва случайно. Деца-доброволци, които са искали да почистят язовирите от плаващите в тях боклуци, ги кара да проектират катамаран, който да чисти язовирите - наричат го "чистача".
"Идеята тръгна от едни дечица от Езиковата гимназия в Кърджали, които бяха започнали да събират средства за машина, която да почиства язовирите от плаващите боклуци. Случайно се срещнахме с тях и решихме да направим един проект за плавателната част, като никога преди това не се бяхме занимавали с плавателни съдове" , разказва Димитър.
Така конструират машината, която да почиства язовира. "Това е пак един понтон, само че на него има елеватори, хидростанции, електрически генератори. Това нещо плува по водата и всъщност изгребва боклука и ги изсипва в едни бексове като комбайна. Направихме проекта, но нещата не тръгнаха - нямаше финансиране. И така ние решехме да направим първата лодка, която конструирахме", обяснява електронният инженер.
Техни корабчета вече са на морето и конкурират по цени вносните
Освен 20-местния катамаран двамата инженери вече имат и круизни корабчета, които вече возят туристи в района на Варна и Камчия. "По нищо не отстъпват от американските, канадските. Италианците произвеждат също такива лодки", обяснява Димитър. Питам има ли търсене и двамата ми отговарят, че миналата година сме произвели такъв катамаран - само че по-голям, за 27 човека във Варна. С него разхождат туристи по крайбрежната ивица, на Камчия. В България аз поне не зная друга фирма да произвежда такива лодки - внасяме ги, допълва Димитър.
Лодките, дело на кърджалийската фирма конкурират вносните по цена - ако там са в евро, тук същият продукт е на същата цена, но в лева. А като качество не отстъпваме, даже бихме казали, че са по-добри, казват гордо двамата инженери.
В случая производството е изпреварило развитието на водния туризъм в района. "Ние сме производители, но тук не е развит водният туризъм и сега по проектите за развитие на региона мислим да направим нещо съвместно като атракция", казва Димитър. Обмисля се дали лодките да се дават под наем, дали да идват организирани групи. Трябва да се предложи продуктът, за да се привлече вниманието, категорични са производителите. "Покрай това, че ги показахме, дойдоха и другите поръчки и идеи. Това показва, че ние сме в състояние да го направим като технологични възможности, като проектиране, като регистрация - като всичко. Това си е нормален плавателен съд с документи, регистриран в Бургас", обясняват Димитър и Иван.
Лодките се правят от алуминий по американска технология. Съдружниците обясняват, че за съжаление в техните лодки почти няма родни материали, всичко се внасяло, заради липсата на наша продукция. Но пък готовото изделие съперничи по качество на чуждите лодки. Иван Кутелов признава, че корабчето е дало няколко месеца живот на фирмата в условия на криза. И съобщи, че сега фирмата им разработва нов проект - за водна каравана.
Същата тази лодка, само че за едно семейство - с легла, с кухничка в задната й част, като водна каравана, обяснява оживено Иван. Така според него едно семейство може да си наеме такава каравана на вода и да си направи почивка в района. Така според него отпада и казусът с незаконните строежи около язовирите. Няма нужда да се прави това, когато имаш или наемеш подобна лодка. „Тази лодка можеш да си я возиш и на язовир "Кърджали"и на язовир "Ивайловград". Тя е много мобилна, за пет минути се пуска на вода, като къщичка - с локално осветление, с всичко" - е аргументът на Иван Кутелов.
Освен за водни каравани, в района на язовира мислят и за къмпинг
Една от пречките за развитието на активен воден туризъм според Димитър Сюлюкчиев е липсата на подходяща инфраструктура - най-малкото на охраняем кей, където да се връзват лодките. "Няма условия тук - няма кей, който да се пази и на който да се вържат лодки, не само тези", каза още той.
Затова и шефът на ловното стопанство "Студен кладенец", за което вече ви разказвахме и което опира на брега на язовира, прави вече малък кей пред стопанството. Георги Шереметиев планира да разчисти и близкия район, за да се превърне той в къмпинг за онези, които предпочитат красотата на природата и язовира, а не толкова лова. "Тук е било село, може би около 40-50 къщи - още се виждат зидовете от дворовете. Решили сме да ги разчистим и всеки двор да си стане като място за опъване на палатка, а в тази къща да направим някакви удобства - бани и тоалетни. Т.е. да могат да идват и хора, които не търсят само лова. Смятам, че едно 20-тина палатки на тази ивица могат да се направят", разказва шефът на ловното стопанство. На брега към стопанството вече се прави и кей, като идеята е да бъдат купени и няколко каяка за туристите, които ще идват тук.
Млади доброволци скоро са напълнили над 500 чувала боклук при почистването на част от язовира. В седмицата на природните паркове 100-тина деца от Момчилград и Нановица са събрали плуващите отпадъци, като са изчистили около 2 км от ивицата. "Даже ни свършиха чувалите, след това две седмици извозвахме боклука - те са пластмасови отпадъци и са много обемисти", разказва Георги Шереметиев. Като се кани догодина акцията да бъде още по-мащабна.
Освен с красивата гледка, тура с катамаран в язовир "Студен кладенец" може да ви срещне с пашуващите около брега лопатари, може да видите черния щъркел или морски орел. "Тук има още вълци, видри, морски орел, има и пеликани в горния край на язовира. Тук е една от най-големите плътности на черния щъркел, отсреща по скалите срещу стопанството. В момента може би три четвърти от популацията на белоглавия лешояд гнезди тук на онзи скален комплекс", разказва експертът по биоразнообразие Стефан Аврамов, който работи по холандския проект "Новото тракийско злато" в Източните Родопи.
Корабната сирена на катамарана, дело на фирмата, която нарекох "Кърджалийската корабостроителница", ни изпраща обратно до стената на язовир "Студен кладенец". Пътешествие, което никога не ти се иска да свършва...
