Случаят със специалните служби е същият като при Столична община, която нарушава разпоредби на Комисията за защита на личните данни и съхранява записи от стотици камери, разположени по сградите на училища, детски градини и паркове.
За разлика от софийската администрация обаче службите имат достъп до повече информация и по-широки правомощия, които им дава закона за специалните разузнавателни средства. Според правилника за дейността на Националната служба за охрана, освен, че отговаря за пропускателния режим, където често се събират данни от лични документи, службата извършва и техническа охрана. А тя включва изграждане и поддържане на сигнално-охранителни системи, организиране на надеждна радио и проводна свръзка, както и фотографска дейност за охранителни и представителни нужди.
Пред Дарик началникът на службата Димитър Димитров посочи, че събират записи от охранителните камери, но ги унищожават на две-три седмици.
Имаме вътрешен регламент, но не поддържаме архив. Няколко седмици и записите се изтриват.
Трият се записите, но все пак правите записи, нали така?
Правим записи само около нашите сгради.
По закон вие сте длъжни да се регистрирате в Комисията за защита на личните данни, че поддържате такъв архив?
Регистрирани сме.
Да, обаче няма архив за видеонаблюдение. Примерно Служба „Военна полиция” имат, но вие нямате.
Трябва да проверя как стои въпросът и до къде е стигнал. Знам, че направихме стъпки за регистрация, но до къде е стигнало, трябва да проверя.
Т.е. не знаете дали имате такава регистрация?
Не съм категоричен. Би трябвало да имаме, но не съм категоричен.
Директорът на външното разузнава ген. Кирчо Киров пък заяви, че дейността на службата не е предмет на българското законодателство, защото работили извън пределите на страната. Но и не отрече да събират видеоархив.
Това е заложено по принцип в закона, но на територията на страната ние не работим и с подобна дейност не се занимаваме. Ако се налага нещо да се прави, то се прави по съответния ред за ползване на специални разузнавателни средства, което е оказано в закона и със силите и средствата на оперативното подразделение на Министерство на вътрешните работи.
Понеже Служба „Военна информация” са си направили такъв регистър, а пък вие все още нямате, Ви питам.
Доколкото си спомням миналата година на тази тема контактувахме с тази агенция, но в момента ме хващате неподготвен. Трябва да се консултирам с моите колеги, за да Ви отговоря по-точно. Но принципът е този, че не се занимаваме с подобна дейност.
Все пак вероятно правите записи и те са си към оперативните дела?
Какви записи?
Видеоматериали…
Аз Ви обясних, че с подобна дейност на територията на страната не се занимаваме.
А извън територията се занимавате?
Навлизаме в тема, която не бих желал да коментирам и не е предмет на българското законодателство.
За разлика от Националната служба за охрана обаче Служба „Военна информация”, на която е поверено военното разузнаване и също действа извън границите на България, има посочен регистър видеонаблюдение в Комисията за защита на личните данни. Държавна агенция „Национална сигурност” също потвърдиха, че имат система за видеонаблюдение, без обаче да отговорят конкретно дали съхраняват видеозаписите. В писмен отговор от ДАНС посочват, че видеонаблюданието им е изградено за „физическата сигурност” на класифицираната информация.
По думите на председателя на комисията за защита на личните данни Венета Шопова и трите служби - ДАНС, службата за охрана и външното разузнаване, нарушават закона за защита на личните данни.
„Както в случая със Столична община, така и при тези три администратора, които Вие цитирахте, може да говорим за нарушение в частта на обявяване на тези регистри и в частта „регистрация”. Също така следва да отбележим и един друг факт, който не е маловажен, но който не оправдава тези служби. При всички случаи предполагам, че по-голямата част от тези регистри представляват и класифицирана информация. Обработването на тази информация се регламентира по друг ред, но това не пречи на тези служби, тъй като и те попадат под разпоредбите на Закона за защита на личните данни, да обявят при нас този регистър или тези регистри, в зависимост от обема на своята работа, без да цитират тяхното съдържание. Както например Министерство на вътрешните работи го и направило и да обявят целта, за която се обработват данните, срокът за съхранение, начините на тяхното унищожение. Общо взето това са чисто технически мерки, които както в много други случаи са обявени от администраторите на лични данни и тези администратори, които са ги обявили, са изрядни спрямо нашия закон”, подчерта Шопова.
Според Венета Шопова специалните служби имат строги правила за защита на класифицираната информация, но това не пречи отделни служители да злоупотребят с достъпа до лични данни.
„Злоупотреба във всеки един бранш би могла да се допусне. Даже по-скоро в частния сектор наблюдаваме повече злоупотреби с лични данни от тези регистри за видеонаблюдение и може би повече притеснение както от гражданите, така и от хората, които работят в тях. Докато в тези служби, предвид строгия ред, регламентация, дейност и предвид специфичния характер на защита на националната сигурност, предполагам, че почти не са възможни злоупотреби с лични данни. Макар и като сериозно звучащи като наименование тези служби и при една перфектна организация на работа предполагам, че никога не следва да се елиминира човешкият фактор, тъй като от нашата практика е на лице при перфектна организация на дейността именно от някакви лични интереси или мотиви, подбуди, определени служители да злоупотребяват най-често без знанието на своя работодател. Аз лично смятам на следващото заседание на Комисията да повдигна този въпрос и да направим един анализ на ниво ръководен състав на Комисията, както и експертен такъв и да преценим какви действия да предприемем, предвид недекларирането на тези регистри и предвид, разбира се, дейността на тези служби”, допълни Шопова.
Глобите за това, че службите нямат регистър за видеонаблюдение могат да достигнат до 10 000 лева. Като положителен резултат може да се счита това, че до миналата година, например външното и военното разузнаване нямаха никаква регистрация в Комисията за защита на личните данни, която иначе съществува от 2003 г. А единия от обявените регистри на НСО е лични данни на настанените в почивна база Сандрово (Варна). Какво да се очаква от другите администратори на данни, когато специалните служби не спазват закона.
