По отношение на ромите в Европа съществуват много клишета и предразсъдъци, като от презрението до преследването често има само една крачка. Мнозина обаче не знаят почти нищо за тях - за техния произход и начин на живот.
Те са чергари, мръсни просяци, измамници и крадци - това са обичайните предразсъдъци спрямо ромите в Европа. Расовата дискриминация обаче е забранена принципно - съгласно член 21 от Хартата на основните права на ЕС. Този член е залегнал и в националното законодателство на държавите, в които има големи групи роми - България, Румъния, Унгария или Германия.
По данни на ООН в Европа живеят към 12 милиона роми. В Германия те са около 70 хиляди и са разделени на "синти" и "роми". Културният център на германските роми в Хайделберг обозначава синтите като малцинство, заселило се в Средна Европа през късното Средновековие. А ромите произхождат от Южна Европа. Извън немскоговорящите държави подобно разделение не съществува.
Езикът им е сходен
Всъщност в Европа съществуват различни подгрупи на ромите, които се отличават една от друга и по езика. В течение на годините и на базата на регионалните влияния са възникнали различни форми на общия език романи. Той издава, че ромите произхождат от Южна Индия - поради близостта му със староиндийския санскрит.
Експертите предполагат, че ромите са наследници на индийски племена, които преди около хиляда години са се отправили към Европа. Но ромите вече отдавна не са номади. Те имат съответното гражданство в страните, в които живеят, и са признати за национални малцинства.
Те са най-бедните
Нерядко за ромите се говори, че живеят в мръсни бараки, а карат луксозни автомобили. В действителност голямата част от тях обитават порутени жилища в покрайнините на градовете, като на практика нямат особен избор - много от наемодателите не биха искали да имат нищо общо с тях.
Ромите са и най-силно засегнатата от бедност народностна група в Европа - както става ясно от доклад на Програмата за развитие на ООН. Основните причини са ниското им образование и недостатъчната квалификация, както и липсата на лична сигурност и на достъп до медицинско обслужване.
