"Ислямска държава" проявява завидна обиграност със свирепостта на бойците си

Ислямска държава проявява завидна обиграност със свирепостта на бойците си
Ислямска държава проявява завидна обиграност със свирепостта на бойците си / БГНЕС

Рушейки крехкото единство на съседните държави джихадистите простират влиянието си далеч отвъд пределите на Сирия и Ирак

Откакто радикалните тоталитаристи от "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) нахлуха в съзнанието на света с мълниеносното си нахлуване от Сирия в Ирак, на тях се гледаше до голяма степен със смесица от ужас и възхищение.

Свирепостта на бойците, които сменят нетрадиционни и конвенционални способи на воюване; новото явление - джихадистка групировка, която е добре въоръжена, разполага със самостоятелно финансиране и е способна да оглави масово движение на недоволни сунити; хитрият медиен и пропаганден подход наред със сатанинския и брутален религиозен екстремизъм - всички тези страни ИДИЛ бяха надлежно отбелязани.

Това, което остана недостатъчно проучено, е политическата вещина на джихадистите, даваща им все повече възможност да рушат крехкото единство на съседните страни, докато разширяват влиянието си отвъд заграбените от тях територии в Сирия и Ирак. ИДИЛ ожесточено блъска по вратите на съседите - Ливан, Турция и донякъде Йордания, а евентуално и Саудитска Арабия. Въпреки че групировката може да бъде отблъсната с военни средства, тя може да продължи да трупа политически дивиденти, като всява страх и се възползва от разделението. Не й е необходимо да троши врати, а само да изчака от другата страна да се появят разломи.

"Те изглежда са изчели всичко", казва западен представител със задълбочени познания за Сирия и Ирак и няма предвид Корана или Хадиса (устни предания за заветите и делата на пророка Мохамед и неговите последователи), а Мао Цзедун и Франц Фанон. Подобно на предишни версии на джихадизма, ИДИЛ може с течение на времето да падне в собствения си капан и да се саморазруши. Засега обаче групировката е сложен, смъртоносен коктейл. Обсадата на сирийския кюрдски град Кобане, например, на границата с Турция, често бива характеризирана като стратегическа или като символична. Все още не е ясно обаче какво налага воините на халифата на ИДИЛ да пожертват живота на около 500 души от своите, за да завземат точно този участък по дългата 1300 км турска граница със Сирия и Ирак. Те превърнаха Кобане в символ, но атакувайки го, забиха клин между неоислямистките управници в Турция и турското кюрдско малцинство.

В Ливан, където раните от верската война от 1975-1990 г. още не са зараснали, разпространяването на джихадизма може да бъде още по-директно. През август джихадистите щурмуваха сирийската граница, навлизайки в ливанския сунитски град Арсал. Тежките сражения между армията и сунитските ислямистки радикали продължават в друг ливански град - Триполи. Ливанската армия, в оперативно сътрудничество с Хизбула (подкрепяно от Иран шиитско полувоенно движение, което се бие на страната на режима на Асад в Сирия и разполага с политически кръг у дома) изглежда способна да се справи. Цената обаче е отчуждаването на сунитите - нещо, което е политически изгодно за ИДИЛ.

ИДИЛ ще продължи да се опитва да се свърже с местните радикали и със симпатизантите си сред милионите сунитски бежанци в Турция, Ливан и Йордания (където известен духовен водач от Ал Кайда, Абу Мохамад ал Макдиси, един от идеолозите на джихадизма, беше арестуван в понеделник за подстрекаване срещу ръководената от САЩ "кръстоносна" коалиция против ИДИЛ, към която Йордания се присъедини). Салафитският фундаментализъм отдавна зрее в йордански градове като Зарка и Маан и бе благодатната почва за раждането на ИДИЛ. "Не се притеснявам, че Да'еш (арабския акроним на ИДИЛ) ще проникне през границите ни. Безпокоя се от това, което вече е в страната ни", казва водещ бизнесмен в Аман.

Възползвайки се от чувството на сирийските сунити, че са предадени, а на сунитите в Ирак, че са лишени от права, ИДИЛ експлоатира фантасмагоричната идея, че сунитите по света - милиард и триста милиона от общо милиард и шестстотин милиона мюсюлмани - са по определен начин онеправдано малцинство. За да се противодейства политически на това описание, е необходимо силно сунитско водачество. Вместо това виждаме, че Западът отново се плъзва към зоната си на комфорт - оказването на подкрепа на сунитските авторитарни управления. Водеща сред тях е Саудитска Арабия, с която ИДИЛ споделя уахабитски доктрини като тази, че шиитите са идолопоклоннически вероотстъпници и че те са запълнили вакуума в сунитското водачество с петродолари и злостен фанатизъм.

Източник: БТА