Преди дни стана ясно, че България ще получи около 147 милиона лева за развитие на онкологичното лечение и домовете за деца до 3 години. Всъщност Министерство на здравеопазването се опитва да спечели този проект от близо 2 години, но предложенията на двама министри бяха отхвърляни и така реализацията на проекта се забави с повече от 24 месеца. Същевременно стотици онкоболни чакат с месеци да започнат лъчетерапия, защото апаратурата е малко и е остаряла. Други пък търсят изход в чужбина, като плащат между 3000 и 5000 евро за лечение в съседни държави като Турция и Македония, въпреки че се осигуряват здравно в България.
Всъщност, ако екипите на двама бивши министри на здравеопазването - доктор Евгений Желев от правителството на тройната коалиция и доктор Божидар Нанев от правителството на ГЕРБ си бяха свършили работата, тази новина щеше да дойде много по-рано, а онкоболните в България може би вече щяха да усетят разликата в достъпа до медицинска помощ.
Сегашният заместник-министър на здравеопазването Десислава Димитрова обяснява, че при предишните проекти са липсвали ясни цели за реализацията им.
Според д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването тази процедура е трябвало да приключи преди две години, което означавало, че хиляди хора не са лекувани заради закъснението на администрацията.
Всъщност, всеки министър сменяше болниците, които да получат еврофинансиране. За сметка на това мениджърите на лечебните заведения изразходваха много средства за консултантски услуги по проектите - някои от тях така и няма да бъдат реализирани. През всичките тези месеци, докато управляващите се чудеха коя точно болница да се финансира с европари, стотици онкоболни продължаваха да чакат с месеци за лъчелечение. Причината е, че в България има само 4 апарата, два от които непрекъснато се развалят.
Националната онкологична болница е готова със своя проект от края на миналата година, разказва нейният директор доц. Здравка Валерианова: "След това се наложи програмата да се преработва два пъти, тъй като, знаете, имаше честа смяна в ръководството на Министерството на здравеопазването. По думите на доцент Валерианова, най-рано след 3 години болницата ще може реално да започне работа с новия апарат за лъчелечение, който трябва да се закупи с европари. Дотогава лечебното заведение е поставено пред два сериозни проблема. Единият е, че техните пациенти чакат около 4 месеца, за да им дойде редът за лечение с апарата, което може да бъде фатално за всеки един онкоболен. Другият проблем е че, здравната каса заплаща за един пациент 700 лева, а реалната стойност на лечението е 3700 лева. „Това означава, че за всеки един пациент, преминал лъчелечение, ние губим по 3000 лева. Този линеен ускорител трябва да работи с натоварване от 50-60 пациента на ден, а понастоящем работи средно със 100 пациента на ден. При загуба от 3000 лева на пациент, при преминаването на 100 пациента на ден, може да си представите каква сума губим от недофинансирането на тази клинична пътека. Когато министър беше Анна-Мария Борисова и аз представих пред нея тези въпроси, и й казах, че това е свръхнатоварване на апаратура, на персонал, че не можем да се справим, че имаме нужда от помощ, знаете ли какво ми отговори тя, че аз не мога добре да мениджирам моята болница. Представяте ли си какво отношение има към този сериозен проблем?! Вече не знам колко пъти сме писали писма до различни институции, в които предлагаме механизми и алтернатива на финансиране, но до момента нямаме никакъв отговор."
Попитана дали и кога държавата ще започне да плаща реалните пари на онкоболниците за тази дейност, зам.-министър Десислава Димитрова обясни, че след година ведомството планира да промени начина на финансиране: В момента остойностяването се извършва в Министерство на финансите.
Всъщност Министерство на финансите се занимава с тази дейност от повече от година и все още няма обявен резултат по този въпрос. И докато институциите се бавят с решението на проблема, то достъпът на пациентите до тази животоспасяваща апаратура непрекъснато се влошава.
Преди дни директорът на Националната онкологична болница в София получава писмо от колегата си в Пловдив, че спират техния линеен ускорител за ремонт до септември 2011 г. и молят болницата в София да поеме пациентите им. "Представете си сега, при това натоварване и обороти на работа, да поемем едно население, обслужвано от диспансера в Пловдив, което е от около 1,5 млн. Подготвяме писмо до МЗ, в което да ги информираме за тази ситуация и да потърсим помощ за разрешаване на проблема", коментира д-р Валерианова.
Изграждането на такава апаратура е дълъг и сложен процес и дори и България да закупи с европари повече линейни ускорители, те ще заработят едва след 3 години. Всъщност, в инвестиционната рамка е заложено да бъдат закупени още 4 апарата, което означава, че на 1 милион българи ще има един апарат. Това по европейските стандарти е абсолютният минимум, който една държава трябва да покрива. Дотогава, който има пари ще си заплаща за лечение в чужбина, а който няма, ще чака с месеци за да получи лечение. По неофициална информация, българите дават годишни около 7 милиона евро за лъчелечение в Истанбул, защото там има 75 такива апарата.
Според д-р Стойчо Кацаров и в сегашния проект, подготвен от Министерство на здравеопазването има проблем с разпределението на пари за апаратура за онкоболни: "Не мога да разбера логиката, тъй като те не са разпределени за съществуващите онкологични диспансери, а са разпределени за болници, които досега не са лекували онкоболни. Не мога да разбера логиката. Те не са разпределени за съществуващите онкологични диспансери, а за болници, които не са лекували онкоболни, например болницата в Монтана ще получи такава апаратура, а онкологичният диспансер се намира във Враца, логично би било тази апаратура да се предостави във Враца. Има и други примери - Кърджали, Смолян, Велико Търново. България не е усвоила парите, ние сме на един ранен етап, а тази процес, за който сега се съобщи трябваше да е завършил преди две години. Това означава - хиляди хора нелекувани заради закъснение на администрацията".
Обяснението на здравното министерство е, че в тези болници няма да се лекуват пациенти, а само ще се диагностицират. По думите на зам.-министър Десислава Димитрова, водещ принцип е във всяка част на страната да има равен достъп до ранна диагностика. Във Враца вече са доставени компютърни томографи за онкодиспансера.
Същевременно от Центъра за защита правата в здравеопазването алармираха, че чисто нова апаратура за диагностика в Александровска болница, открита преди месеци лично от премиера, не работи. Причината е, че не са намерени пари за съответните консумативи, с които да работи апарата.
И така, зад новината, която преди дни трябваше да ни зарадва, че България е получила еврофинансиране за лечение на онкоболни, се крие безхаберието на няколко бивши министри, а оттам и отлагането на момента, в който онкоболните ще могат да получат адекватно лечение в родината си.
Остава отворен и въпросът как ще функционира новата апаратура, закупена с европари, след като финансирането за дейността й е крайно недостатъчно. Доцент Здравка Валерианова: "Те имат заболяване като всички останали хора, но шансът да живеят се крие в своевременното лечение. Всяко забавяне означава по-малък шанс. Нима можем да си позволим това?! Мисля, че не!"
