Тази поговорка плътно прилепна на лидера на БСП Сергей Станишев, който като бабата от поговорката, едно си знае и едно си бае - АЕЦ „Белене". Белене, Белене, и пак Белене. Мине не мине и този стар рефрен излиза от устата на социалистическия лидер. Може никой да не го пита, но той се чувства длъжен да ни каже, че АЕЦ „Белене" трябва да се построи. Пробва общественото мнение, може би пробва нервите на хората, успокоява своите избиратели, все цел някаква се преследва.
И той не е сам в тази атомна песен, пригласят му близки социалисти, които очевидно чувстват за свой партиен дълг да говорят „ЗА" централата и „ПРОТИВ" всички онези народни душмани, които не искат и дума да чуят за този прекрасен ядрен проект.
Каквото и да е бил някога „Белене", той вече не е икономически проект, няма нищо общо с българската енергетика, за него вече не говорят специалистите, а само политиците. Така че Станишев добре съзнава политическата значимост на проекта „Белене", но сигурно и добре съзнава икономическата му импотентност. Икономическата немощ обаче остава настрана и като в поговорката за бабата при всеки удобен случай Белене се хвърля по българското обществено мнение и се чака да се види какво ще се роди.
Е, освен противопоставяне и политически дрязги - друго не се ражда и няма да се роди. И Станишев добре го съзнава. Ето защо на преден план излиза демагогията, която той чудесно е овладял и брилянтно прилага към темата Белене. Всъщност демагогия плюс голяма щипка популизъм са основните похвати на висшите социалисти. До тях, дори с едни гърди напред, се пъчат баш националистите и единствените, които проявяват донякъде здрав разум по точно тази тема, са хората на ДПС.
Очевидно централата няма да се строи по една проста причина - защото не може да се построи. А не може да се построи, защото хем няма пари, хем няма нужда, хем голямата част от българското общество не е настроена благосклонно към проекта. Референдумът го показа, независимо от напъните да се изкара като успех на социалистите. Напротив, той показа, че само една малка част от хората в страната искат Белене. За съжаление, те са продукт на социалистическата радиационна пропаганда по въпроса. И именно към тях - към твърдото си ядро, Станишев насочва своите ядрени послания. Така с идеологическите похвати на висшата демагогия и с елементи на сюрреализъм социалистическият ни лидер втвърдява ядрото на своите избиратели и ги капсулова в популистки пашкул, от който за тях няма излизане. Всъщност протича една ядрена реакция между Лидера и твърдите социалисти, от която се раждат най-различни чудовища. Като например чудовището за евентуален режим на тока и други такива изблици на всякаква липса на елементарна логика. Но такава е играта и Станишев я играе много добре. Всъщност той е блестящ играч на своята си сцена пред своята си публика. И едни други герои като Първанов, Петков и Овчаров най-добре го съзнават, защото са го усетили на свой гръб.
Ако обаче избягаме от чисто партийния терен, бихме казали - другари социалисти, по-спокойно. Няма нужда от чак толкова големи напъни. АЕЦ „Белене" е мъртъв проект и няма никакъв начин да бъде съживен.
Проблемът ви е друг и ако обичате се съсредоточете върху него. Основният ви проблем е, че макар и на власт, вие сте извън нея. Може да мине месец, два, да речем година или две, но ще дойде Видовден. Не онзи на Жан Виденов, а Видовия ден на българските избиратели. Те със сигурност ще ви пратят на резервната скамейка за дълго и никакви атомни приказки и ядрени сказания няма да ви върнат в играта години наред. Гответе се за резервната скамейка и посрещнете спокойно политическата си съдба.
Още текстове на автора можете да прочетете тук
