Случващото се през последните дни в НС показва едно - политическото разделение е толкова голямо, нетърпимостта е толкова силна, че парламентарното представителство е девалвирало. Политическата хиперинфлация е стигнала до крайности. Нужен е политически борд.
В три поредни дни се разиграва политически цирк, от който няма никаква полза. И в дясно, и в центъра, и в ляво трябва да си дадат сметка, че процедурните хватки и липсата на решения не водят до нищо добро. По-скоро, това е ясен знак, че сме се вкарали в сериозни политически проблеми, които по естеството на парламентарната демокрация се прехвърлят пряко в живота на всеки от нас. Яркото политическо напрежение, нетърпимостта и липсата на всякакъв диалог между управляващата коалиция и всички останали, говорят за сериозно заболяване, което може да се излекува единствено с основния демократичен лек - предсрочните избори.
Дали вотът на недоверие е основателен или не, няма значение, всъщност ние наблюдаваме такава силна политическа нетърпимост, която може да се преодолее единствено с кардинални политически мерки.
Това е така, защото доверието е ерозирало и в крайна сметка имаме хем легитимно управление, хем липса на обществено доверие. Това не е полезно за страната и то във време, когато трябва да има обща политическа платформа за основните приоритети пред България.
Циркът пристигна в нашия град и вече дава своите представления. Може да е интересно, може да е любопитно, но е крайно ненормално страната да страда от такава тежка политическа криза.
Блокирането на управлението и невъзможността да се провеждат реформи само ни водят от проблем към проблем, като в крайна сметка всички негативи ще бъдат понесени от гражданите.
Трябва да се върви към избори, за да се оформи нов политически субект, с нов кредит на доверие, който да представи идеи за реформи. Няма значение дали това ще е БСП, може да е ГЕРБ, може да е Реформаторския блок или коалиция от партии - това няма особено значение, необходимо е ново начало.
Изборите са единствен демократичен път, по който се стига до нова политическа конфигурация и се съставя ново правителство с ясен кредит на доверие. Дори това да са сега управляващите, през изборите те ще получат необходимата легитимност за да предложат нова политика.
Реформи, реформи, реформи, това е необходимо на страната ни и колкото по-бързо, толкова по-добре. Всяко забавяне води само до проблеми и се стоварва върху хората и бизнеса. Бедността, липсата на работа, лошото образование, лошото здравеопазване, разхищаването на обществени средства, липсата на идеи за бъдещето на страната, корупцията, превръщат България в капан за нейните граждани. България не трябва да е капан, трябва да е мечта! Имаме ли сили да мечтаем? Имаме ли сили да подредим държавата си? Имаме ли идеи какво да правим за да заживеем по-богато? Навярно имаме. И в БСП, и в ДПС, и в Атака, и в ГЕРБ, и в Реформаторския блок, и в извънпарламентарните партии има хора, които могат да помогнат в тази посока. Защото политиканстването и политическото мишкуване не са начинът да подредим собствената си страна.
И когато казвам, че можем да излезем от капана, в който заедно сме се вкарали, имам предвид наистина да излезем, с ясна цел и по демократичен път. Първата стъпка са новите избори, после промени в Конституцията, в изборните правила, всичко каквото е необходимо, за да преподредим държавата си.
Докато се надлъгваме губим всички, вече години наред и с перспектива това да продължава още.
Може би е време да мечтаем...