След 13 поредни лета, в които джазмени откъде ли не се изявяват на площада в Банско, вече на никой не му е чудно какво търси тази точно музика между трите планини. Даже банските баби са редовни зрители/слушатели/ на всичко, което произвежда сцената в центъра на площада.
А тази година от тук извират най-разнообразни - предимно вдъхновяващи - класически изпълнения. А също и импровизации, които, разбира се, предизвикват най-големите взривове от ръкопляскания сред публиката.
За всички, които знаят за какво говоря, това беше, например, надсвирването на ударни между Стоян Янкулов-Стунджи и Христо Йоцов, след което последният/професорът, той приема така да го титуловат само на шега, макар че е истина!/ заключи: "Много ударни, много нещо!" Аз не се наемам да опиша чутото, но който е слушал изпълнения на двамата разбира за какво става дума. С днешна дата ги свързва обща група, наречена Percussion Impact Project.
И тъкмо си се разгорещил от някое добро изпълнение и ето че изневиделица обявяват последно парче, което, разбира се, не остава последно, защото публиката не допуска това. Най-хубавото също е, че следващите, и следващите/с малки изключения/ също се оказват такива, за които не се сдържаш и скачаш на крака, за да ръкопляскаш.
Такъв беше и случаят с Йълдъз Ибрахимова, която изпя слушани и неслушани на българска сцена парчета, докато танцуваше, жестикулираше и събираше непрекъснато падащата партитура
Друга забележителна дама на сцената бе Бианка Моралес от Финладния. Името и изпълненията й сами по себе си издават африканската и кубинска кръв, която тече във вените й. Повечето парчета, които изпълни, бяха авторски, а начинът, по който ги поднесе Бианка - напълно достоен за дългите аплодисменти. Впрочем, за начало на нейната международна професионална кариера се смята годината, в която за пръв път се прави джаз фестивал в Банско - 1998-а, само че тя пее тогава в Русе.
През следващите вечери видяхме Бианка Моралес сред нас в публиката. Една такава вечер седна точно до мен и след като се усмихна широко, започна да пъха свити на топчета парченца от носна кърпичка в ушите си. Чудех се какво точно да си мисля, но това беше само до момента, в който буквално избухнаха първите акорди от първото парче на британската група "Инкогнито". Не ги бях слушала на живо и веднага разбрах колко предвидлива в подхода си към този бенд бе Бианка, защото децибелите бяха като за концерт, който трябва да чуват и в Разлог. Бианка бе сред малкото, които не се присъединиха към публиката, която по заповед на Блуи/Жан-Пол Муник-Блуи е създателят на групата, която след всеки свой албум сменя състава си/ отиде пред сцената още в началото на концерта и до края на вечерта не седна. Така блусът нахлу с гръм и трясък насред джаза в Банско. Пардон - нахлу ейсид джазът или по-точно смесицата от ар-ен-би, соул, фънк и блус.
В този дух, но по друга смесица и с повече съставки, сред които и бийта, се изявиха германците от 8WD. Първоначално, като ги видях, си мислех, че това ще е едно от онези изпълнения, по време на които по-скоро ще си говоря интересни неща с хората около мен и само ще надавам по едно ухо. Е, не ми и хрумна такова нещо след началото, всички пак бяха на крака и танцуваха, а после двете парчета в допълнение ми се видяха малко за надигналия се вътре в мен порив да танцувам. А един от групата, излезе от сцената като изпод душа - вир вода.
Наистина беше проблем изборът кой от дисковете на бандата да си купя на щанда зад сцената, от който човек може да си попълни фонотеката.
С голям ентусиазъм чаках да чуя какво ще ни поднесат Tango Project Quartet от Израел. На пръв поглед звучи дос
Далеч не толкова емоционално мина площадната изява на Милчо Левиев. Не, защото който и да било има и милиграм съмнения в неговата виртуозност, а защото това, което се носеше на талази, по мнението на всички наоколо, беше изпълнение като за много престижна концертна зала и много отбрана публика.
Ситуацията драстично се промени откъм темпо и емоции по-късно същата вечер в бара на един хотел, където за цялото време на феста се изявяваха хората на Ангел Заберски. В Банско те бяха привлекли за кауза
След такива изпитания на духа се прибираш, не влачейки се от умора в 4 сутринта към хотела, а с танцова стъпка. Даже ти се струва противна мисълта да заспиш.
Като се събудиш и като се затътриш с бавни стъпки към първата чаша кафе /щях да кажа на другия ден, но тук денят и нощта са нещо условно и не толкова ясно отделимо както е при нормални обстоятелства/ се разминаваш с някой от тези майстори на сцената и вместо добро утро, направо му казваш „Беше супер снощи!"
Докато се разсъниш и трябва да тръгваш на джаз барбекю в градината на някой от хотелите, за да си набавиш поредната доза джаз. Без никаква почивка следват джаз матинета, но ранно-следобедни пак в някой от хотелите, където се подвизават изпълненията преди седем и половина и след полунощ.
Следобедът е време и за саунд чековете на площада, от които човек може добре да се ориентира какво го чака вечерта, изпълнена с контрабас, пиано, саксофон, глас и ... ухание на популярен български месарски деликатес, който се консумира след сериозна топлинна обработка. За какво говоря ли? Тъкмо си се размазал на някое великолепно парче под звездите на Банско и поемаш дълбоко дъх, за да пуснеш вкуса му и през ноздрите си и вместо кристалния планински въздух, в дробовете ти навлиза пушек от цвъртящи недалеч от сцената кебапчета. Не ме разбирайте погрешно. Кебапчетата са си съвсем на място в Банско и са вкусни, но миризмата им
Покрай джаза и една торба със CD-та от Банско човек може да си тръгне и с някоя картина с много наситено червено-оранжева-синьо-зелена-и-други цветове история от Латинска Америка на Станка Желева или пък вдъхновение в оранжево и черно на Моно Петър.
А, има и останали непродаде
"Английски съсед" е в основата и на най-новата идея за града - да се направи фестивал на оперното изкуство. Даже първото му издание е в края на август - от 26 до 28. Тук ще гастролира пловдивската опера, която наскоро оцеля при опитите да се преподреди културата ни на фона на кризата. От общината надълго и нашироко обясняват в прес съобщение, че цялата тази история ще се ръководи от маестро Калуди Калудов. Това обаче бе казано точно един ден преди Вежди Рашидов да го уволни. Ако и при тези обстоятелства всичко върви по план не заклетите фенове на класиката, но и доста по-широка аудитория ще може да се наслади изпълнението на някои от най-известните оперни арии. Та, английският съсед, Джеймс Хюз, който в Банско се подвизава и като хотелиер, дал идеята за този фестивал. Както винаги, в началото никой не желае да е спонсор, обяснява Александър Краваров, но като потръгне се намират, казва той. Първоначалната идея е била този фестивал да е през зимата, горе на Бъндеришка поляна, но засега този вид концертен екстремизъм е изоставен.
Това ще бъде поредният приятен повод да се отиде до Банско през лятото след фоклорните надпявания между три планини, фестивала на уличните театри и приключващия утре, петък, 13-ти, джаз фестивал.
Всичко това е и опит на общината да приключи с бетонирането си и да се озелени, обяснява
Така че който не е успял да се класира за джаза, може да срещне класиката в Банско или просто да отиде да поеме с пълни гърди и с широко отворени очи планината, мириса на току що нарязани дърва за зимата и дълбоко да се замисли за какво си говорят всъщност местните хора на съседната маса, че не им се разбира много:)
Е, това е!
