Колко политици са необходими, за да се изработи европейски закон? Това не е популярна брюкселска шега, а доста труден въпрос за вечно разширяващия се Европейски съюз. Тази седмица председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу представи най-новия кандидат за член на екипа си - Леонард Орбан, който водеше преговорите за приемането на Румъния, ще бъде еврокомисар. Той ще се присъедини към българския министър по европейски въпроси Меглена Кунева, която ще е еврокомисарят от България, след като през януари двете държави официално станат част от съюза.
За Румъния пътят към резиденцията на Европейската комисия в Берлемон не бе прав и гладък. Първоначалният кандидат на страната Варужан Восганян отпадна след твърдения, че някога е сътрудничел на тайната полиция. Но истинският проблем е, че с
Орбан и Кунева еврокомисарите ще станат 27. При положение, че всяка страна има свой комисар, техният брой нараства, но не и броят на сериозните постове. Барозу е принуден да реже от ресорите на други еврокомисари. На Кунева се възлага защитата на потребителите, а Орбан ще поеме новосъздаден пост - ще отговаря за "мултилингвизма".
Орбан изглежда има необходимата квалификация за поста, щом говори английски, френски и италиански. Само че, да отговаряш за преводите и публикациите, едва ли е толкова важна политическа задача, че да оправдае заплатата от 220 000 евро (280 000 долара) на еврокомисаря, без да броим допълнителните облаги и средствата за служебни разходи. След предишното разширяване се заговори за разделяне на обемистия портфейл "вътрешен пазар", но имаше възражения, че това няма да е полезно.
Скоро разпределянето на постове в Брюксел може да стане още по-трудно. Теоретично, според Договорът от Ница от 2001 г., след като ЕС придобие 27-членен състав, броят на еврокомисарите трябва да падне под един представител от държава. В злощастната
конституция се предлагаше броят на комисарите да бъде сведен до две трети от този на страните, като се въведе ротационна система, така че всяка страна да може да има свой комисар за определен период. Но тъй като конституцията е дълбоко замразена,
а ентусиазмът по отношение на европейския проект чезне, е трудно да допуснем, че днес която и да е страна любезно ще се откаже от мястото си край масата на Еврокомисията./БТА/
