Омбудсманът на България обмисля да сезира Конституционния съд заради промените в Закона за електронните съобщения. Това каза за Дарик Борислав Цеков, който е главен секретар на институцията. С новите наредби се дават права на службите и полицията да имат достъп до лична информация чрез телефонни разпечатки, разговори и трафични данни в интернет. Съобщението идва дни след като в началото на март Конституционният съд на Германия обяви за противоконституционна законодателната уредба за запазване на трафичните данни от комуникационните компании и интернет доставчиците. Тя въвеждаше в германското законодателство Европейската директива за съхраняване на електронните данни и е аналогична на българския Закон за електронните съобщения (ЗЕС).
Как ще се отрази на българското законодателство и как тълкуват в България решението на германския съд?
След близо две години борба между граждански организации и МВР, промените в Закона за електронните съобщения бяха приети и в България. Наредбите са по изискване на европейска директива от 2005 година, която беше въведена за борба с тероризма. В почти всички европейски страни въвеждането на текстовете й породи десетки протести. В Германия например бяха събрани над 35 000 подписа, което вероятно доведе и до това Конституционният съд да отмени спорните текстове.
Как разтълкува решението на германските контитуционалисти заместник-вътрешният министър Веселин Вучков, който беше един от инициаторите на промените от страна на МВР: „Направиха ми впечатление няколко типа противопоставяния, които предизвикват това решение на Конституционния съд в Германия. Най-напред вътрешно правителствено. От една страна вътрешният министър на Германия - ето какво каза той след решението на съда в Карлсруе: „Нужна е бърза промяна на закона и внасяне на подобрен вариант". От друга страна министърката на правосъдието Шнаренбергер адмирира новото решение на Конституционния съд в Германия и заяви, че „днес е изключително добър ден за основните права и защита на личните данни. Това решение ще се разпростре и върху цяла Европа". Полицейският синдикат в Германия предупреди, че хиляди престъпления в интернет ще останат неразкрити. Федералният пълномощник за защита на личните данни изразил задоволство, че шансовете за събарянето на цялата евродиректива са нараснали. Още едно много интересно, четвърто противопоставяне е между Националната конституция и общностното право - доколко един закон не трябва да е в противоречие с конституцията и с общностното право и понякога не се ли забелязва дисхармония между акт на ЕС и Националната конституция".
Решението в Германия дава повод за размисъл за сигурността на личната информация в българския закон за електронните съобщения, пък смята адвокат Александър Кашъмов от „Програма достъп до информацията": „Няма съмнение, че решението е революционно. Въпросът е, че тъй като току-що беше приет нашият закон за електронни съобщения, тук виждам, че биха могли да възникнат някакви въпроси. Тъй като германският Конституционен съд е обърнал внимание на факта, че не може да се съхраняват данни без да има много високи изисквания и бариери пред тяхното съхраняване и осигуряване на задължителна защита и криптиране на тези данни и защита срещу възможност да бъдат откраднати. Не е съвсем сигурно дали нашият закон има тези качества. В него се допусна възможността за електронен обмен на данни между МВР и например интернет доставчиците или мобилните оператори. Това трябва да бъде погледнато през призмата на това, което казва германският конституционен съд".
По думите на Александър Кашъмов, въпреки решението на Конституционния съд на Германия да бъдат унищожени всички събрани до момента данни, върховната законодателна институция не казва, че европейската директива противоречи на конституцията на Германия. Самото решение на съда обаче дава повод Европейската комисията да преразгледа директивата, смята Богомил Шопов от „България е наша" (организацията беше сред основните инициатори на протестите срещу промените в закона за електронните съобщения): „Директивата така или иначе догодина ще се обсъжда отново в Европейския парламент и точно това е хубавото в този закон в Германия, че е отменен, а същото стана и в Румъния - това ще послужи като аргумент, който да бъде посочен именно за да може да се преразгледа доста по-сериозно самата материя".
Заместник-вътрешният министър Веселин Вучков обаче смята, че е твърде рано да се говори за отмяна на спорната европейска директива: „Мисля, че е твърде рано да се говори за отмяна на тази директива. Вярно е, че Германия има силно политическо влияние върху процесите, включително и много творчески, в Европейския съюз, но някак си смисълът на самата директива ще остане постоянен. Очевидно е, че в интернет се извършват огромен брой престъпления и формите за тяхното извършване се усъвършенстват и се увеличават. Така че, едва ли някой може да си представи, че службите за сигурност няма да имат достъп до трафичните данни, които се генерират от операторите, разбира се, само когато това служи за някакви легитимни цели".
Въпреки това адвокат Александър Кашъмов е на мнение, че е необходимо да се преразгледа българският закон наново: „Налага се може би да бъдат преразгледани и някои други въпроси по нашия закон, като въпроса за данните. Не бива да забравяме, че се прие един доста широк период, в който... по нашия закон те 12 месеца могат да се пазят, а не само шест, както е в Германия и след това, ако е бил получен достъп до тези данни, те могат да бъдат пазени в продължение на още шест месеца без да бъдат използвани за нищо, когато няма образувано наказателно производство. Дали това съответства на духа на конституцията, и на българската в това число, може да бъде поставено като въпрос."
В същото време Борислав Цеков, който е главен секретар на омбудсмана на България, съобщи, че до две седмици ще сезират Конституционния съд по текстовете на закона за електронните съобщения: „По наша инициатива следим тази тема и до 10-15 дни ще има заседание на консултативния съвет, който взима решенията за сезиране на Конституционния съд. Това ще бъде една от темите, на които ще заседава. Омбудсманът още от по-предните опити има много ясна позиция. Това горе-долу означава, че ще се сезира Конституционният съд. Моята лична позиция категорично е такава. Просто при нас има процедура да не се взима еднолично или от двама-трима. Събираме широк кръг бивши конституционни съдии, юристи, обсъждаме го, след което се формулира искането и се внася в Конституционния съд".
И докато институцията на омбудсмана обмисля да сезира Конституционния съд, то в МВР тече трескава подготовка. По думите на заместник-вътрешния министър Веселин Вучков новите наредби ще влязат в сила от 10 май: „В момента е необходимо да предприемем някои организационни мерки, необходимо е операторите да подадат съответни съобщения до Комисията за защита на личните данни, до Комисията за регулиране на съобщенията, необходимо е и министърът на вътрешните работи да упълномощи служители от вътрешното ведомство, които да приоритезират исканията и предполагам, че септември можем да правим първите анализи".
Доколко МВР ще успее да се справи с престъпността с новите наредби, ще видим след време. Видно е обаче, че темата възобнови в българското общество постоянния страх от безконтролно следене и записване. В същото време наредбите на Европейската комисията създават и прецедент, в който законодателните й инициативи да противоречат на Конституциите на страните членки на съюза. Поне това е германският случай, а дали ще се случи същото и в България, ще видим след дни.
