Автор: Силия Дъгър
Милиони карати диаманти вече бяха добити в новооткрито находище в Зимбабве, което може да изстреля страната в редиците на най-големите производители на диаманти, според ръководителя на група експерти по програмата на ООН за прекратяване на търговията с "кървави" диаманти. Новото богатство обаче предизвика опасения, че може да се използва, за да се осуетят опитите за демократизация на страната, която от години страда под авторитарно управление, или да се финансират въоръжени конфликти.
"Това е находище от световно ниво, няма съмнение", коментира експертът Марк Ван Бокстел. Той определи концентрацията на диаманти в полетата Маранге в Източно Зимбабве като една от най-високите в света. "Тези залежи са чудо на природата", смята той.
Други експерти се съгласяват, че това е важно откритие, но изчакват да се появят още данни, за да се прецени пълния му мащаб. Устойчивото натрупване на камъни обаче вече насърчи 86-годишния президент Робърт Мугабе да установи контрол над находището Маранге, за да удължи 30-годишното си управление, твърдят лица от близкото му обкръжение. Въпреки че сега Мугабе официално управлява съгласно крехко споразумение за подялба на властта с отдавнашните си съперници, диамантените полета се контролират от министри от неговата партия ЗАНУ-ПФ и се охраняват от армия, която се подчинява на него и осигурява на него и на съюзниците му непропорционално силен контрол върху този дар, от който икономиката на Зимбабве се нуждае отчаяно.
"Това е спасението на ЗАНУ-ПФ", коментира един от най-близките довереници на Мугабе, който пожела анонимност, тъй като разговорите му с президента по принцип са поверителни. Диамантите се продават на черния пазар за партийни и лични облаги, обяснява той. Някои от партийните лидери се възползват, а други биват изолирани. "Плячкосването се засили през последните шест месеца", разказва довереникът.
Въпросът дали Зимбабве ще може да продава диамантите от Маранге на международните пазари като проверени камъни, които доказано не финансират конфликти, ще получи решаващ отговор тази седмица. На среща, която започна в понеделник в Тел Авив, т.нар. процес Кимбърли (програма с участието на правителства, диамантената индустрия и групи за натиск за изкореняване на незаконната търговия с диаманти, която подхранваше гражданските войни в Ангола, Сиера Леоне и ДР Конго), ще се обсъди дали диамантите от Марагне да бъдат одобрени за износ. Над 70 държави са поели ангажимент да не търгуват със страни, които не покриват стандартите на програмата.
Инспектори от процеса Кимбърли и от правозащитни групи са събрали достоверни доказателства, че армията е използвала прекомерно насилие при операция за завземане на диамантените полета през 2008 г., която включвала кучета, автомати "Калашников" и дори стрелба напосоки от хеликоптери срещу миньорите, поддали се на диамантената треска. След това офицерите създали собствени контрабандистки синдикати, твърдят организациите. "Никой не си бе представял, че властта може да стреля срещу собствените си граждани, за да установи контрол над диамантите", коментира Иън Смайли, един от архитектите на процеса Кимбърли.
Утаени на плитко в речната система в Маранге, камъните са разпръснати на площ от около 256 квадратни мили. Смята се, че около 46 от тях реално съдържат диаманти.
Според Ван Бокстаел само 5 процента от камъните, които се добиват там, имат скъпоценна стойност, а 90 процента са нискокачествени и стават само за промишлени цели. Те приличат на малки кристалчета или стъкълца от строшени бирени бутилки с чернен, кафяв, или зелен оттенък. "Ако видите такъв камък на улицата, вероятно ще го отминете", казва Ван Бокстел.
В края на миналата година две фирми, инвестирали в находището заедно с държавната компания за добив на диаманти започнаха да го разработват на концесия и до този май успяха да натрупат 4,4 милиона карата диаманти.
Ван Бокстаел, който е геолог, очаква обещания от Зимбабве доклад от геологическо изследване на Маранге. Въз основа на разговори с представители на властта и на други данни, той твърди, че залежите могат да осигурят печалба от един до 1,7 милиарда долара на година, което ще постави Зимбабве сред първите шест най-големи производителя на диаманти в света. Това са огромни суми за страна, чийто брутен вътрешен продукт през 2009 г. беше само 4,4 милиарда долара, по данни на Международния валутен фонд. Зимбабве се нуждае спешно от нови пари, за да се справи с глада, болестите и бедността.
Някои поставиха под въпрос рентабилността на залежите, след като през 2006 г. диамантеният гигант "Де Берс" не поднови концесията си върху Маранге. Директорът по международните контакти на компанията Андрю Боун обаче окачестви диамантите там като "важна находка - по-голяма, отколкото очакваха повечето хора".
Боун твърди, че в момента, когато се оттегляла, "Де Берс" била безпокоена от влошаващата се политическа криза в страната. "Може би не направихме достатъчно проучвания", коментира той.
Други в индустрията вземат залежите насериозно. Ернест Блом, председател на Южноафриканския клуб на търговците на диаманти, твърди, че те съдържат предимно нискокачествени диаманти, но "Добивът на карати на тон е огромен. Гигантски!".
Мненията по въпроса дали Зимбабве трябва да получи разрешение да продава диаманти са поляризирани. Мугабе определи опитите да се попречи на страната да търгува с камъните като част от западен заговор за свалянето му от власт. Представители на неговата партия отричат всякакви обвинения в подкрепяно от държавата насилие срещу миньорите и твърдят, че правителството е покрило необходимите международни стандарти, като е обезопасило диамантените залежи.
Групите за натиск, които са част от процеса Кимбърли, не са съгласни и смятат, че на Зимбабве трябва да се забрани да изнася диаманти заради продължаващите нарушения на човешките права.
Този месец обаче Ейби Чикане, южноафрикански бизнесмен, ангажиран по процеса Кимбърли да наблюдава находището в Маранге, препоръча диамантите да получат сертификат, а армията да продължи да охранява залежите, докато полицията, която също е подчинена на Мугабе, поеме контрола.
"Правителството на Зимбабве демонстрира готовност да покрие минималните изисквания", написа Чикане в поверителен доклад до процеса Кимбърли, който беше предоставен на "Ню Йорк таймс" от участник в програмата. "Те са положили изключителни усилия", пише още той.
Случаят със Зимбабве представлява предизвикателство за самия процес Кимбърли. Неговата мисия, според формулировката, е да спре търговията с "кървави" диаманти, с които се финансират бунтовнически движения. В Зимбабве обаче елементи от самото правителство са обвинявани в насилие срещу хората, които нахлуха в Маранге, за да пресяват речното дъно за скъпоценни камъни в диамантената треска, която започна през 2006 г.
Дискусиите вероятно ще бъдат разпалени. Фарай Магуву, най-изявеният защитник на Зимбабве по диамантените въпроси, трябваше да присъства на срещата в Тел Авив, но вместо това лежи в ареста в Хараре, след като предостави информация на Чикане.
Анализатори и активисти се опасяват, че вместо да донесе надежда на изстрадалия народ на Зимбабве, това ново богатство ще подкрепи авторитарния режим. Те смятат, че то може да финансира още повече протежетата на режима и репресиите, с помощта на които Мугабе се задържа на власт, както и да зарази Движението за демократична промяна - по-малкия партньор в правителството на националното единство, с това, което Елдред Масунугуре, политолог от Зимбабвийския университет, нарича "хищнически вирус". "Пътят на лесната печалба няма да доведе до демокрация", смята професор Масунунгуре. (БТА)
