Да се въведе час по емоционална култура в училище, в който децата да се учат как да изразяват себе си и да разбират другите - това предлагат студенти от Нов български университет, които са участвали в проект, насочен към справяне с агресията и поведенческите проблеми в училище. Проектът е финансиран по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси". В продължение на една учебна година студентите от специалностите психология, психология на развитието и артистични психосоциални практики са работили с деца от 1 до 7 клас в 4 столични училища. Те са успели да ги провокират към толерантност и уважение спрямо връстниците им. Въвеждането на час по емоционална култура ще бъде полезно за психическото здраве на учениците и ще намали случаите на агресия, смятат студентите, като се надяват, че идеята им ще бъде поощрена от министерството на образованието, младежта и науката.
Какви са впечатленията на самите студенти, участвали в проекта, и как продължава неговата реализация след формалното му финализиране, разказват студентите Цвета Балийска и Надя Маринова. Първата е магистър по артистични психосоциални практики, а другата е бакалавър по психология.
Ето какво каза Цвета Балийска за първите й срещи с учениците: „Ние работихме в 88-мо училище с шестокласниците и това, което веднага ни направи впечатление, беше, че децата са много нетолерантни един към друг, и с ярко изразено поведение един към друг. И една от основните ни цели в работата беше да ги насочим към повече емпатия и желание да се разберат, защото в тази възраст те са много крайни, „теб те харесвам, теб не те харесвам", и това е. Няма го желанието да те опозная, да разбера нещо повече за теб, и ние много се стремяхме да работим за това разбиране, толерантност и емпатия. Да ги научим, че човек има право да мисли, каквото мисли, и да чувства, каквото чувства, и че другите нямат право да го порицават за това, а би трябвало да го разберат. Опитвахме се да им обясним, че за да може човек да се чувства свободен да се изрази, трябва да усеща, че ще бъде приет от другите. Хубавото е, че към финала на работата ни, като че ли децата наистина започнаха да бъдат по-разбиращи, дори взаимно си правеха забележки, когато някой се опитваше да бъде груб, и считаме това за напредък в работата ни".
За използваните методи за работа с децата разказват Цвета Балийска и Надя Маринова, която е от студентите-бакалаври в проекта.
Надя Маринова: „Оказа се, че груповите дискусии на тези теми, специално за децата от 5-ти до 7-ми клас, са доста ефективни, тъй като членовете на групата успяха да използват повече от една гледна точка. И този процес улесняваше самото учене при децата, тоест те се учеха един от друг. Децата се учат най-добре сред връстниците си и ние използвахме точно това. Затова и работата в училище ставаше най-вече през собствените им преживявания, през проблемите, които са активни за тях. Нашата цел беше не просто да запознаем децата с видовете агресия и нейните прояви, тъй като те много добре я разпознават и класифицират. Целта ни беше по-скоро осъзнаването й, децата да разберат, че тя е нещо реално, че тя е около нас и ние трябва да намерим начин да се справим с нея. Това беше и основен проблем за децата - те знаеха какво е агресия, но споделяха, че не знаят как да се справят с нея. Това беше тема и заявка, която излезе от самите деца, за това ние в голяма част от занятията работехме върху това, как да се справят с агресията, как да редуцират гнева в себе си, как да се справят в различни конфликтни ситуации".
Цвета Балийска: „ Ние работехме в 3 групи или 3 вида срещи. Едните бяха в час на класния, където бяха дискусиите. В часовете по рисуване ползвахме художествени и приложни арттехники, ползвахме хартия, моливи, бои, за да помогнем на децата да се изразяват. Едно от любимите им упражнения - направихме пликове, от големите пощенски пликове, в които от списания трябваше да изрежат и да залепят, отвън, това, което те мислят, че другите виждат, а вътре, в плика да си сложат всичко, което си е само тяхно, и после да запечатат плика. А вече в сборната група - така наричахме групата от всички шестокласници, които идваха при нас - там използвахме психодраматични техники, споделяне на всяка среща, което в началото им беше много трудно, ние настоявахме те да бъдат по-конкретни в изразяването на чувствата си, защото те казваха „ок", „зле" или „тъпо". Впоследствие, след една година, те като че ли започнаха да се изразяват по-добре. Използвахме много игри и театрални подходи, като игра на сценки и роли".
Имаше ли някакви сблъсъци между самите деца или приливи на емоции?
Цвета Балийска: „Да, веднага се сещам за конфликт между две момичета приятелки и една от аутсайдерките от класа. Тя беше отблъсквана от тях, даже и физическа разправа е имало между тях. И накрая, след като и трите идваха в групите, ние не го толерирахме това и много говорехме за приемането и разбирането, и накрая съвсем случайно ги срещнахме трите заедно, при което много се изненадахме, и се оказа, че те са били в дома на едната, за да дадат дрехи на отхвърленото в началото момиче, и това за нас беше голяма радост, че сме успели по някакъв начин да провокираме тези деца да се държат по-добре едни към други".
Как продължава проектът на студентите от Нов български университет, обяснява Надя Маринова.
„Проектът формално е приключил, но в момента работим в друго столично училище, заедно с колеги, където нещата се случват по същия начин. Работим с техните актуални проблеми, работим за толерантност и срещу дискриминацията, тъй като това беше заявка, дадена от класните ръководители. Нашата роля е спомагаща - идеята е ние да помогнем на колегите със знанията, които сме придобили миналата година, с практиката си, като естествено ние също водим занятията, помагаме в изготвянето на темите и планирането на целия час, тъй като това има ключова роля. Постоянно сме до тях и това, което правим, е да присъстваме там, и да сме по-скоро част от класа, отколкото част от колегите, тъй като те се справят много добре и успяват да ръководят занятията много успешно".
