В своята история България е принудена на няколко пъти да приема вълни от бежанци. Страната ни е първата държава по пътя им към Западна Европа.
Афганистан
Хиляди афганистанци са принудени да напуснат страната си след нахлуването на съветските войски в Афганистан на 27 декември 1979 година и активизирането на военните действия на муджахидините ("борци за вярата"). Бежанците се насочват към съседните страни Иран и Пакистан, а оттам за Западна Европа и САЩ. Вторият етап на бежанската вълна започва след 11 септември 2001 година в резултат на атентатите в Ню Йорк, САЩ. Според данни на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/ за периода от 1 януари 1993 г. до 31 декември 2003 г. най-голям е делът на бежанците от Афганистан, потърсили убежище в България. Те са 4276 от общо 12 803 души. Към 31 август 2013 година общият брой на подадените молби за предоставяне на убежище в България е 5864. От 1993 г. Държавната агенция за бежанците води статистика за поисканите убежища в България. Тогава подадените молби от лица от Афганистан са 85 от общо 276, а през 1994 г. - 221 от общо 561. През 1996 г. статут на бежанец са поискали 67 души, през 1997 г. - 62 души. През 1998 г. 261 афганистанци са поискали убежище и 55 са го получили. През 1999 г . подалите молби са били 277. От тях 109 са получили статут, а е отказан на 83. През 2000 г. от 675 поискали убежище афганистанци България е предоставила статут на бежанци на 94. Отказала е на 127 и е оказала хуманитарна закрила на 303. През 2001 г. в България са подадени 1 081 молби, статут на бежанец е даден на 691, от които 236 са деца. През 2002 г. 864 афганистанци са поискали статут на бежанец.
Ирак
По данни на Държавната агенция за бежанците Ирак е на второ място след Афганистан по брой на подадени молби за получаване на статут на бежанец. За периода 1 януари 1993г. - 31 август 2013 г. подадените молби са 5447, като най-много са били през 2001 г. - 720, и през 2002 г. - 946, през 2009 г. - 307, през 2010 г. - 324.
Косово
Етническото прочистване в Косово (1998-1999 г.) осъществявано от сръбските военни, полицейски и паравоенни формирования предизвиква вълна от бежанци, в резултат на която около 1 милион бежанци преминават в Албания, Македония, Черна гора, България и др. На 8 април 1999 г. Министерският съвет на България приема програма от мерки за преодоляване на негативните последствия за нашата страна от кризата в Косово. По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците към 31 май 1999 г. напуснали Косово са общо 778 500 души, които се намират на териториите на съседните страни: в Македония - 250 400 души, в Албания - 441 500 души, в Босна и Херцеговина - 21 500 души, в Черна гора - 65 100 души, в Турция - 7 612 души. Заради конфликта в Косово в Македония са открити четири бежански лагера - в Стенковец, Божане, Непростино и Радуша. За три от тях се грижат силите на НАТО, а за един - в Радуша - македонските власти. През април 1999 г. правителството на България предлага на Македония на нейна територия да се инсталира българска военно-полева болница, която да поеме лекуването на болни в бежанските лагери. Със заповед на министъра на отбраната от 14 април 1999 г. България започва да изпълнява мисия в бежанския лагер в Радуша, на 15 км от Скопие, където се намират около 3 000 бежанци. Помощта, която България осигурява за поддържане на лагера е над 7 милиарда и половина лева. Тя се изразява в поемане на цялостната издръжка на лагера "Радуша", където е изградена военно-полевата болница, изградени са над 400 сглобяеми къщички на стойност над 5 милиона марки, осигурени са 100 полеви кухни. Освен това по линия на Червения кръст са изпратени над 211 млн. лв. във вид на дрехи, одеала, медикаменти и т.н. Отпуснати са и 180 млн. лв. за т. нар. медицински мост за лечение на тежко болни в български лечебни заведения, предимно Военна медицинска академия и правителствена болница. Освен това с решение на правителството са отпуснати и 100 млн. лв. за косовските бежанци в Албания. От началото на кризата в Косово през есента на 1998 г. към юни 1999 г. 423 лица от Съюзна република Югославия са подали молби за статут на бежанец в България.
Сирия
След началото на протестите в Сирия срещу управлението на президента Башар ал Асад през март 2011 г. и извършеното на 21 август 2013 г. от правителствените сили в Сирия нападение в предградие на Дамаск с над 1 000 загинали и при което според проопозиционните сирийски групи е използван отровен газ, хиляди сирийци напускат страната си, търсейки убежище в съседни страни. Според официалните данни за периода 1 януари 1993 г. - 31 август 2013 г. от 24 284 лица, потърсили закрила в България, 2 167 са сирийци. Само от началото на 2013 г. до края на август в България има 1 500 бежанци от Сирия, които са настанени основно в трите центъра на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет - в София и в селата Баня и Пъстрогор, както и в двата дома на Дирекция "Миграция", които са в с. Любимец и в кв. Бусманци. За първите осем месеца на 2012 г. от Сирия в България са пристигнали 542 души бежанци, а за същия период на 2013 г. - 3 448, или шест пъти повече. Към 11 септември 2013 г. настанените в центровете на Държавната агенция за бежанците са 1 600 души и на външен адрес са настанени 1 500 души. До средата на август 2013 г. министърът на външните работи обявява, че България е дала около 380 000 евро помощ по различни програми за бежанците от Сирия. На заседание на Министерския съвет на 28 август 2013 г. е взето решение да се отпуснат средства в размер на 565 000 лв. за създаването на допълнителен капацитет за временно настаняване на бежанци и за създаване на възможност за настаняване на бежанци в случай на рязко увеличаване на потока. За първите 7 месеца на 2013 г. броят на подадените молби за закрила се е увеличил близо пет пъти и към момента те са 2 320. Към тази дата в специалния дом за временно настаняване на чужденци в Любимец има 269 души, като капацитетът на дома е 300 души. Най-голямата група са сирийските граждани, които са 140 души. На заседание на Съвета по сигурността към Министерски съвет на 30 август 2013 г. е приет конкретен план с 11 спешни мерки за ограничаване на миграционния натиск към България. Заради кризисната ситуация с бежанците от Сирия от 3 септември 2013 г. България създава два регионални щаба. Единият в Елхово, който координира и наблюдава ситуацията по границата, а условията, при които се настаняват бежанците, са координирани от щаба в Хасково. В същото време в София работи и Национален кризисен щаб, който координира работата на всички институции. Към 10 септември 2013 г. капацитетът за настаняване в териториалните поделения на Държавната агенция по бежанците и в специализираните домове на МВР от 1 930 места е надхвърлен с 438. (БТА)
