Гилад Шалит. Това име не ви говори нищо, нали? И на мен не ми говореше нищо. До преди 10-ина дни, когато израелският ефрейтор Гилад Шалит бе отвлечен от палестински групировки. Само за няколко дни Гилад Шалит се превърна в разменна монета в конфликта между Израел и Палестина. Заради отвличането на 19-годишния младеж Израел арестува десетки палестински политици и нанесе няколко удара по ивицата Газа.
Ще кажете, откъде накъде ви занимавам сега с близкоизточния въпрос? Разказвам ви за Гилад Шалит, защото всеки конфликт по света започва заради името. Защото първия ден на всяка война започва не с отстояване на някаква кауза, а с отбрана на името. Защото днес е поредното заседание в Триполи по делото срещу 6-има души, които накратко наричаме 6-имата български медици. А те имат имена. Д-р Здравко Георгиев, Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валя Червеняшка, Валинтина Сиропуло и Снежана Димитрова.
Преди 7 години всички те бяха отвлечени. Българската държава, разбира се, не обяви война на Либия. Тогава всъщност българската държава дори не знаеше точно колко са отвлечените в Либия българи, камо ли техните имена. А да не знаеш имената на гражданите си, които са изпаднали в беда – това определено е потенциален проблем за една държава. Днес този проблем се нарича „процесът срещу 6-имата български медици в Либия”. Прогнозата, че те ще се завърнат у дома до края на годината, вече се превръща в мантра. Нямаме друг полезен ход, освен да си я повтаряме наум до окончателното й сбъдване. Въпросът е, какво идва след това? След дългоочаквания край на делото?
Оптимистичният вариант е ясен. София изпраща самолет, самолетът се завръща в София, от стълбичката слизат 6-имата, с видимо разклатено здраве, но също видимо свободни. На летището има фанфари, цветя, транспаранти „Добре дошли!” и дълга върволица от действащи и вече бездействащи политици, всеки от които е твърдо убеден, че има скромна, но историческа заслуга за този миг. Всички те търпеливо изчакват да потупат по рамото поне един от 6-имата и да се снимат с него за спомен.
В песимистичния вариант има много неизвестни. Подозира ли българската държава, че по-трудното за нея предстои, че по-трудното идва след кацането на самолета на летище София? Готова ли е например същата тази държава, която преди 7 години не знаеше нито кой е отвлечен, нито как се казва, да види името си на първата страница на световния печат – осъдена за някогашното си мълчание от същите тези безименни хора? Ще се намерят ли въобще доблестни български политици, които с думи прости да обяснят на 6-имата пътници защо 8 години от живота им преминаха из либийските затвори? Готова ли е цялата българска общественост, която се вълнува от процеса в Либия, да чуе разказите на 6-има свои сънародници и тяхната истина за случилото се, в която ще има много имена?
За разлика отпреди 8 години, когато всичко беше безименно, а между България и Либия не се случи нищо.
