Министърът на външните работи Кристиан Вигенин в „Седмицата” на Дарик:
Какво казахте пред Би Би Си, „Скай нюз”, Ай Ти Ви, „Ченъл фор”, „Си Ен Ен Европа”, радио Би Би Си, списание „Икономист”, вестник „Гардиън”? Това са медиите, за които сте успял да дадете интервюта в рамките на тези три дни във Великобритания.
Да, наред със срещите, които имах с председателите на комисията по вътрешни въпроси, по външни работи, на двете камари на парламента, по европейски въпроси и т.н. Разбира се, бях там по покана на моя колега Уилям Хейг, видях се и с министъра по европейските въпрос, плюс съветници на Камерън. Основното ми послание към тях беше, първо, че не бива оттук нататък да се говори по такъв нефокусиран върху реалните проблеми начин за българите, че българите те трябва да признаят, че са една активна общност във Великобритания, които добре се вписват, интегрират се в страната и работят за икономиката, и всъщност допринасят за социалните системи повече, отколкото използват от тях. Мисля, че това разбиране го има и се радвам, че сега сме в ситуация вече, в която, след като не се оправдаха страховете за масова емиграция от 1 януари 2014 г., разумните аргументи се чуват все повече, не само нашите, българските, на българското правителство, но и аргументите на тези политици, медии във Великобритания, които също не бяха щастливи от тази истерична кампания, която се провеждаше миналата година, особено през декември.
Имате ли информация дали за двете седмици от началото на годината повече българи са отишли във Великобритания да работят?
Няма точни данни, но два индикатора може би има. Първо, един индикатор, който ние се опитахме още декември да проверим и, така, известно успокоение предизвика и у нас, е, че няма някакъв засилен интерес към полети към Великобритания в сравнение с предишни месеци и години.
Може би, ако са по-бедни хора, тръгват с рейсове, колкото и далече, и през Ламанша да стигнат.
Е, това е една от линиите, които сега разочарованите жълти медии се опитват да прокарат, но и там не успяват, защото и там те самите, следейки медиите във Великобритания, пак казвам, те самите не успяват да докажат тезата, че има увеличаване на потока. Естествено тук трябва да имаме две неща предвид. Първо, все пак това са първите 2-3 седмици. Ние ще продължим да следим внимателно какво се случва, но наистина нищо, нито социологическите проучвания, нито статистическите данни и анализите показваха готовност и желание за значително по-голям брой българи да отидат във Великобритания. И другият важен елемент, който подчертахме, беше, че позитивните послания оттук нататък трябва да се чуват по-ясно, че тази кампания сега утихна, но е възможно отново да бъде възродена около европейските избори, защото това е една от основните линии на една от партиите във Великобритания. Затова трябва заедно двете правителства, лидерите на двете страни да се опитат да работят по-активно заедно, да координират на предварителен етап позиции, мнения, за да изземат тази тема още на този етап и да я обезсмислят още преди да е направен опит отново да бъде съживена. В тази посока имахме разбирането на моите колеги, ще бъде засилен политическият диалог между двете страни. Междувременно беше финализирана работата по едно писмо за намерения между двете социални министерства на двете страни, което след подписването, надявам се да стане скоро, ще даде възможност на експертно равнище по един разумен начин да се работи по теми, по случаи, които биха могли да представляват проблем, по-конкретно за злоупотребата със социалните системи. Подчертавам, че по отношение на българите и моите колеги признаха, че наистина е трудно да говорим за сериозен проблем, всички данни, които имаме от всякакъв характер, показват, че, ако има известни проблеми, то е неизбежно естествено, но те са от такива мащаби, че не биха могли да представляват какъвто и да е проблем. И аз съм доволен, че все пак в онази тежка ситуация през декември и правителството, и президентът изразиха ясно позицията си по тези въпроси. Но оттук нататък е и наша работа, особено на правителството, да се опитаме да възстановим, доколкото е възможно, с подкрепа на умерените сили, пак казвам, във Великобритания да възстановим образа на България. Но аз подчертах и на колегите, че в този период тук, в България, също се създадоха негативни настроения и смятам, че и в интерес на Великобритания е да се направи усилие този образ да бъде подобрен. Защото ние имаме съвпадащи, бих казал, позиции, или близки позиции по ред въпроси и не си струва заради подобни неща да се създават негативни, така, негативно отношение между народите на двете страни.
Как си представяте българското посолство да покаже цивилизационния принос и съвременните културно-политически достижения на България, както бяхте цитиран да сте дал такава инструкция на посолството?
Всъщност… е, чак инструкция… Но, разбира се, посланик Димитров, който, трябва да кажа, положи изключителни усилия през миналата година и наистина в една нелека ситуация направи много по решаването на тези проблеми и за представянето на българската позиция там. Ние имаме разбирането и тук, в Министерството на външните работи, и в посолството също, че трябва да засилим присъствието на България, нали, културно и политическо, във Великобритания, да се опитаме да покажем положителното в… така, от развитието на страната ни. Има, като казваме за цивилизационния принос, да, може би звучи малко сложно и претенциозно тази дума, но имаме един чудесен културен, Културно-информационен център във Великобритания. Смятам, че наша задача е сега да се опитаме да засилим финансовото осигуряване на дейността и на културно-информационния център, и на комуникационните дейности на посолството, защото, когато имаме ограничен ресурс, вярвам, че той трябва да бъде концентриран там, където имаме най-сериозните проблеми, и едно от местата е точно там.
Ще наемате ли лобисти за каквото говорихте преди Коледа?
Не, не. Преди Коледа журналист ме попита „имате ли такова намерение”. Аз казах, че ми е минавало през ума и оттам тръгна една, едва ли не дискусия, че пак ето, ще търсим лобисти. Няма да търсим лобисти, защото опитът не е положителен - не заради дейността, която е извършена, а заради общия, така, общото отношение към темата за лобизма като цяло тук, в България. Затова ще направим всичко със собствени сили. Понякога даже ми се струва, че при една добра работа на посолствата, на културно-информационните центрове, при едно мотивирано, ангажирано присъствие на посланика, както е в случая, и на ръководителя на културно-информационния център биха могли да свършат и доста по-добра работа, защото имат познанието и усещането за проблемите там и за това какво е България. Така че лобизъм няма да има.
Не е положителен опитът… имате предвид при правителството на тройната коалиция, когато лобисти трябваше да помогнат за образа на България за влизане в Европейския съюз.
Опитът със… Самата работа, която беше извършена във връзка с онзи прословут проект, наистина беше полезна, ние…
… за Хохегер…
Да, да, прословутият Хохегер, въпреки че, да подчертая, тогава никой от правителството не е предполагал какво ще се случи с Хохегер и той тогава е бил един от престижните… или е ръководел една от престижните компании в Европа. И наистина тогава, ако видим резултатите и отчетите, беше свършена много работа, но всички събития след това създадоха един негативен имидж на тази идея. Затова казвам, че… пък и моето лично мнение е, че проблемът не е от мащаб такъв, че да се налага подобно нещо, затова вярвам, че с наши усилия можем да го направим. Просто трябва в една ситуация на ограничен ресурс да го насочим там, където това ще бъде най-полезно, най-необходимо. Аз съм по-скоро оптимист след всички срещи, които имах, и мисля, че можем да го направим.
Ще поиска ли България процедури пред общоевропейски органи по дискриминационни условия срещу българи, например за условията за български студенти във Великобритания?
По отношение на другите въпроси, свързани със социалната система, аз получих уверенията, че в никакъв случай няма да има предложения и решения, които имат дискриминационен характер, което всъщност беше едно от моите послания също. Разбира се, нашите експерти ще следят внимателно така, както ще го правят и го правят експертите в Европейската комисия. Всяка страна може да променя социалната си система, ако това е в рамките на европейските правила, разбира се, и няма дискриминационен характер. Но конкретно за студентите проблемът, който възникна в края на миналата година и се оказа, че продължава, е следният. В рамките на прегледа на даваните студентски заеми за издръжка, съответната компания… тя се нарича компания, тя е държавна структура, се е натъкнала на злоупотреби и на съмнителен брой на подобни искания или заеми, и затова е започнал преглед на всички подобни молби. Не само конкретно на българи и на румънци. Но заедно с това се оказва, че, освен че са прави този преглед, е спряно, макар и временно, разглеждането на подобни молби само на българи и румънци, което вече има наистина дискриминационен характер и не е обяснено, и не е обяснимо. Затова аз поставих много ясно този въпрос и на външния министър, и на министъра по европейските въпроси, които поеха ангажимент веднага да проверят за какво става въпрос и този проблем да бъде решен, защото забавянето на разглеждането на тези молби поставя под сериозно изпитание нашите студенти, които вече са там, които са абсолютно коректни, но заради тази среда ето, че им се създава сериозен проблем и на тях. Това смятам, че на този етап е максимумът, който може да направим, но аз вярвам, че ангажиментът на двама министри означава немалко. И очаквам буквално следващите дни този въпрос да бъде разрешен. Впрочем конкретно тук аз съм благодарен, че български студенти се бяха организирали специално по този въпрос, писаха на мен, съответно са отправили и колективно запитвания. Това е много важно, защото българската общност има също своята роля в изчистването на този имидж, защото това, което се случи миналата година, засегна и хора, които са абсолютно коректни, имат добри работни места, но като се каже сега българин във Великобритания, след цялата тази кампания, не звучи чак толкова престижно. Затова ние заедно трябва да работим - както посолството, както българската общност там, разбира се, и правителството, за да се опитаме да променим тази представа.
Поставиха ли ви въпроса за мораториума върху продажбата на българска земя на граждани от Европейския съюз?
Не ми го поставиха, но аз го споменах няколко пъти в следната посока, че не само Великобритания, в случая с отварянето на трудовия пазар, има подобни притеснения в изграждането на общия пазар. В нашия случай притесненията бяха свързани с продажбата на земеделска земя и въпреки натиска българското правителство каза ясно: всякакви нови ограничения са невъзможни, т.е. продължаване на мораториума не е възможно, и България ще изпълни своите ангажименти от 1 януари 2014 г. Хубаво е, че независимо все пак от, така, крайните мнения британското правителство също не предприе мерки за ограничаване директно на движението на хора и работници от 1 януари 2014 - това свободно движение е факт.
Преди три месеца френският министър по европейските въпроси Тиери Репантен каза, че очаква докладът за напредъка на България и Румъния в областта на правосъдието и вътрешните работи на Европейската комисия… изглежда, няма да е положителен. А сега как изглежда, три месеца по-късно, че ще е?
И най-повърхностният анализ показва, че… или показваше още тогава, че трудно може този доклад да е положителен или поне положителен в степен, че да съдържа окончателна препоръка за премахване на това наблюдение. Причините са различни, но основната е, че миналата година, всъщност почти целият период, за който се отнася този доклад, който ще излезе другата седмица, беше година на сериозни политически, правителствени промени. Три правителства се смениха за този период, в една част от него имахме служебно правителство, което функционираше без парламент, т.е. нямаше как да има законодателна дейност, труден финал на правителството на ГЕРБ, след това труден старт на нашето правителство. Наистина въпроси бяха забавени и ние имаме пълното съзнание за това, няма защо, така, да се крием, то е, пак казвам, проблем не само на нашето правителство. Но не бягаме от отговорност.
Но от друга страна, през седмицата казвате, че този мониторинг… чрез него други страни членки изместват вниманието от собствените си проблеми. Нещо повече, вие искате общ механизъм за подобно наблюдение за всички държави членки, макар и не толкова детайлен като българския и румънския случай. Може ли да разкажете точно какво си представяте да бъде наблюдавано в цяла Европа, за да бъде сравнявано, както впрочем уместно предлагате.
Смятам, че вече седем години след членството, влизаме в осмата година, не е логично две страни членки да продължават да бъдат под подобно наблюдение. Искам да кажа, че ако реално този механизъм беше достатъчно адекватен и успешен, вероятно той трябваше да е дал тези резултати, тоест не бих хвърлял непременно изцяло отговорността за това, че той продължава, на неспособността ни изцяло да изпълним очакванията на Европейската комисия. Т.е. ние не бягаме от факта, че са необходими реформи, но смятам, че със следващата Европейска комисия, не знам дали с тази би имало време, но със следващата Европейска комисия трябва сериозно, така, и отговорно да поговорим как оттук нататък да върви сътрудничеството. Идеята за общоевропейски механизъм, разбира се, не точно в този обхват и мащаби, тя не е моя, не е наша, на България, тя е идея на няколко страни членки, които преди време предложиха подобен механизъм, което ние подкрепяме, и това би бил един елегантен начин и за излизане от механизма на сътрудничество и оценка.
По-практично казано, това е… в какво се състои предложението - да се… както се наблюдават в България обществено значими дела, например да се наблюдават дела срещу обществено значими фигури в Италия, във Франция, да се види докъде са отделните производства срещу Доминик Строс-Кан например или срещу Берлускони, колко време отнема на утвърдени правосъдия като италианското и френското да осъдят свой премиер, свой кандидат-президент… Това ли е идеята ви?
Аз се опасявам, че… Не, в никакъв случай, би изглеждало прекалено България точно да иска подобни действия, а и вярвам, че подобни конкретни предложения едва ли биха се възприели в някои страни, защото ще изглежда като намеса в тяхната съдебна система по някакъв начин. Но мисля, че може… Значи, нашият механизъм не е свързан толкова и непременно и само с наблюдението на такива знакови дела, макар че това има важен, това е важен елемент също. Тук става въпрос за развиването на критерии за преценка за ефективността на съдебните системи, върховенството на закона, други елементи, които биха подлежали, разбира се, на допълнителна дискусия, ако има съгласие по това предложение. Засега такова съгласие няма, както може да предположите. Но вярвам, че имаме нужда от това и ще кажа защо. Понеже и във Великобритания една голяма тема сега е, и тя е свързана в случая със свободното движение на хора, е конкурентоспособността на Европейския съюз и доизграждането на единния вътрешен пазар. За да бъде конкурентоспособен Европейският съюз, той трябва да гарантира свободите на движение, трябва да гарантира премахването на пречките, ограниченията, които все още съществуват. Но заедно с това трябва да изгражда всяка една страна и достатъчно ефективна съдебна система, защото това е много пряко свързано с бизнес средата. Така че дори от тази гледна точка смятам, че работа по тези теми е важна както за гражданите, така и за бизнеса и за развитието на икономиката. Така че може да се търсят формулите, по които това да стане, но във всеки случай, и аз тук не искам да отлагам, така, да давам прекалено далечни хоризонти, но България ще бъде ротационен председател на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Вярвам, че наша обща задача е дотогава България да не бъде в подобен механизъм, защото все пак една страна под наблюдение по друг начин вероятно би водила председателството. И, второ, дотогава да бъде решен и въпросът с присъединяването ни към шенгенското пространство.
Иска ли България тази година да влезе в Шенген при неспособността на Европейския съюз да реши по-глобалния въпрос с обща политика спрямо емигрантите?
Всъщност гръцкото председателство има за свой основен приоритет именно развитието на една такава обща, стратегически ориентирана политика на Европейския съюз. Присъединяването към Шенген не е пряко свързано и толкова, в такава степен свързано с проблемите с миграцията и имиграцията, но, разбира се, то е също елемент. Искам да подчертая все пак, че независимо че все още не сме част от Шенген, ние и към момента, нашите партньори го признават, де факто, без де юре, де факто сме част от Шенген - прилагаме всички изисквания и правила по Шенген. Просто все още е налице граничният контрол между България и страните от шенгенското пространство. Реалистично е според мен да очакваме до края на тази година да бъде взето решение за присъединяване. Вече сроковете и формулата, под която това да стане, подлежи на допълнителни преговори. Но както беше, така, имаше съгласие по времето на предишното правителство още, като цяло това да се направи на две стъпки - първо въздушните граници и след това в разумен срок, вероятно до година, две да се отворят и сухопътните граници. Но това искам да кажа, че не е естествено главният ни и основен проблем, но би било едно признание и изпълнен ангажимент от нашите партньори, защото имаше ясни критерии, ние вече сме ги изпълнили. И грешката беше, че предишното правителство допусна, вероятно не е могло да се пребори това да не се случи, но въпросът за Шенген да бъде обвързан с механизма за сътрудничество и оценка, след това с други въпроси, които възникваха. Мисля, че не е редно. Правилата са правила, когато са спазени, съответно и партньорите трябва да изпълнят своите ангажименти.
Колко време ще отнеме влизането в сила на подписаното в края на миналата година споразумение между Европейския съюз и Турция за връщане обратно на нелегалните емигранти, които влизат в Европа от турска територия?
Не мога да се ангажирам със срокове. Ние се надяваме това да стане максимално бързо, но разбира се, със сигурност няма да стане утре. Има въпроси, свързани с ратификацията, други срокове, реалистично е ние да продължим да настояваме това да стане по-бързо, но все пак знаете, че този въпрос беше обвързан от турската страна и с напредъка по либерализацията на визовия режим, така че допускам, че тези неща ще вървят паралелно.
Подкрепя ли България падането на визите за Турция в Европа?
Ако… значи, това са споразумения на Европейската комисия с Турция. Европейската комисия в тези преговори ясно е защитила европейския интерес и ако Турция изпълни своите планове за действия по този въпрос, това не би следвало да е проблем - безвизов режим за турски граждани, като, разбира се, с всички ограничения, нали. Тук говорим за това, че независимо, че ще може да се влиза в Европейския съюз без виза, има съответно ограничение на срока, който може тези граждани да престояват в Европейския съюз, и други неща. Тоест режим, подобен на този, който ние имахме преди присъединяването към Европейския съюз, и режим, който в момента имат всички страни от Западните Балкани, без Косово.
Сбърка ли България, че заедно с още пет държави подписа поотделно за „Южен поток” с Русия, вместо да бъде подписано общо споразумение с целия Европейски съюз и това, както става ясно от вчерашните съобщения, силно затруднява преговорите на Брюксел с Москва въпреки дадените пълномощия от тези страни впоследствие. Защото руснаците казват „вече всичко е подписано, тези споразумения обвързват тези държави”.
Е това вероятно е част от преговорната тактика на руската страна. Аз съм сигурен, че ако изобщо се е предполагало, че може да се стигне дотук, тези страни естествено щяха да бъдат заинтересовани заедно или по-рано да упълномощят Европейската комисия да преговаря, но вие знаете, че позицията на Европейската комисия дойде доста късно в този процес и подчертавам, че не е само България страната, която е подписала двустранно споразумение. Такъв беше подходът тогава. Все пак сега вече нещата се канализират и вярвам, че това, което се възприе като подход сега, всички страни да упълномощят Европейската комисия да преговаря с руската страна, е най-доброто, защото така гарантираме, че каквато и да е договорката оттук нататък, тя няма да срещне съпротива от страна на Европейската комисия. Т.е. тя пое ангажимент, че ще защити европейския интерес, съответно интереса на страните, ангажирани с този проект, и че той ще бъде реализиран по европейските правила. С това обаче също така Европейската комисия още веднъж призна, поемайки този ангажимент, че този проект е важен за Европейския съюз като цяло и особено за страните, които са ангажирани с реализацията му.
Защо България реши да не се присъединява към страните, чиито ръководители няма да отидат в Сочи като знак към Русия?
Всъщност присъствието в Сочи ще бъде доста сериозно. Има само няколко страни, които официално обявиха, че дават сигнал с неучастие на президент например…
Не, очевидно има две групи, кои са мотивите на България да се присъедини към… да се съгласим с вас, по-голямата група, на участници в церемонията по откриването, по закриването евентуално на игрите?
Вижте, въпрос, въпрос на преценка. Аз смятам, че не бива спортни събития да се политизират прекалено и чрез тях да се дават тежки политически сигнали. Този тип бойкот за мен не е решение. Руската страна знае много добре каква е позицията на Европейския съюз по целия кръг от въпроси, свързани с развитието на демокрацията, свободата на медиите, човешките права и т.н. Не мисля, че ние трябва да се присъединяваме към малката група на тези, които дават подобни сигнали, и аз съм доволен, че по този въпрос и премиерът, и президентът също са на едно мнение. Не виждам какво България би могла да постигне от подобно действие на бойкот.
Мислите ли да откривате нови посолства, след като България се насочва към различни от традиционни досега пазари, например в Азия?
Бих искал, първо, да спрем да закриваме посолства, защото външнополитическата дейност има нужда от сериозно присъствие в определени региони. На този етап ние се опитваме да се преборим с наследството от правителството на ГЕРБ, когато бюджетът на Министерството на външните работи беше орязан драстично и беше много затруднено функционирането. Тази година беше направена една първа стъпка. Това, което планираме да направим, така, най-предстоящо, е откриването на генералното консулство в Милано, т.е. отварянето му отново. В напреднала фаза е подготовката за решение и съответно действия по откриване на генерално консулство в Ербил, иракски Кюрдистан, където има определено сериозен и интерес от българския бизнес за подобно представителство, а и от иракска страна бизнесът също би искал за улесняване на отношенията там да има наистина консулска служба, която да помага за издаването на визи, за осъществяването на контакти, т.е. един, бих казал, в голяма степен бизнес ориентиран подход, което е важно. Един от акцентите на дейността на Министерството на външните работи е това наред със създаването на новата ни външноикономическа дирекция. След това също така в сравнително напреднала фаза е откриването и на генерално консулство в Екатерининбург.
То щяло да бъде спонсорирано от бизнеса, прочетох в пресата.
Спонсорирано звучи може би не съвсем точно, но, да, обсъжда се възможността, така, да има подкрепа и от бизнеса за това. Смятам, че това също е един адекватен подход, но иначе все пак, подчертавам, функционирането на подобно консулство е изцяло отговорност на държавата и там няма да има компромиси. Това също е свързано там преди всичко и с развитието на икономическите връзки, но и с туризма, тъй като руските туристи представляват един голям сегмент от туристите, които посещават България, и специално в този район се оказа, че няма достатъчно, т.е. много е затруднено издаването на визи за руски граждани, т.е. това значително ще подпомогне и туризма в България, и между другото една най-груба сметка показва, че разходите по издръжката на това консулство, независимо дали и бизнесът ще подкрепи, но на практика ще бъдат много по-малки от приходите, които очакваме от визите, които ще бъдат издавани там. Така че това също е важно. А иначе с, което да завърша, обмисляме възможността сериозно, но не знам дали ще успеем с тазгодишния бюджет, да засилим още малко, т.е. да уплътним, така да се каже, нашите посолства в Азия и евентуално, ако е възможно, да открием и нови представителства. Но това, пак казвам, е в зависимост от възможностите. Ще кажа, едно от местата, където впрочем е поеман ангажимент от предишното правителство още, но на практика нищо не е придвижено, е Тайланд. Там пък освен икономическите причини нуждите са свързани с това, че Тайланд е една важна за българските граждани очевидно туристическа дестинация, много българи ходят там, нямаме посолство, възникват проблеми, знаете специфичността на законите в тази страна. Затова смятаме, че в интерес на българските граждани е там да имаме представителство. Сега, разбира се, има друго посолство в съседна страна, което е кредитирано, но все пак това е различно.
Кое е кредитирано до Тайланд?
Индонезия, Джакарта е посолството, което отговаря.
Не е толкова близо, нали, както на пръв поглед звучи.
Не, ние Джакарта я развиваме като едно регионално посолство, ще засилим присъствието, тоест присъствието не е точна дума ще засилим броя на хората, които работят там, за да могат по-ефективно да покриват съседните страни, но струва ни се, че по нашия анализ, че Тайланд е едно от местата, където имаме нужда. И спирам дотук, защото има много идеи, но все пак между желаното и възможното понякога пропастта не е малка.
Трябва ли да се промени организацията, при която се съставят бизнес делегациите, предвид една дискусия, която се оформи тези дни по повод на посещението на президента Плевнелиев в Китай, възражения от някои бизнес организации.
Аз смятам, че трябва да се избягва формирането на делегации по начин, който… очевидно се задават въпроси. И не бих искал да давам съвети на президента, но все пак, когато премиерът води бизнес делегации, подобни проблеми не са възниквали, сигурно има начин за един по-широк подход да бъдат търсени другите работодателски организации, защото в края на краищата те представляват по-голямата част от бизнеса в България, при тях има повече малки и средни предприятия, което за нас е сериозен акцент, всъщност и за България като цяло е важно, но и конкретно за правителството, но сигурен съм, че президентската администрация ще подхожда по-внимателно занапред, ще се опитаме и ние, коментирали сме го, да подобрим координацията и при формирането на придружаващите президента представители на правителството за да може да се действа по-ефективно, т.е., така, предварително да се координира от представители на кои министерства има нужда президентът при своите посещения и, така, по-концентрирано и ефективно да подготвяме нещата и от наша страна.
Чувате ли сигнали за това, че таксата върху енергията от вятър и слънце прогонва инвеститорите заради непредвидимите промени в бизнес средата в България, впрочем един от основните мотиви на президента да се обърне и към Конституционния съд.
До мен не е стигнала информация, че инвеститорите биват прогонвани заради тези такси. Впрочем промените в бизнес средата, знаете, не започнаха с това правителство, просто беше пропуснат моментът този пазар да се регулира по-плавно и, бих казал, по-адекватно в един предишен период. Не ми се иска постоянно да се връщам към това, но много от проблемите, които сега се налага да решаваме, са наистина наследени и те са натрупани с годините. Подобни трудности срещат и други страни членки на Европейския съюз, знаете, и подобни решения са вземани и там. На мен не ми се струва, че тази такса е незаконна, но с нея смятам, че ще приключи този процес на балансиране на енергийния пазар в България, и съжалявам, че се стигна до сезиране на Конституционния съд, защото сега се създава допълнителна несигурност. Няма как да оставим този пазар нерегулиран. Това беше формата, под която беше намерено според нас най-доброто решение. Ако по някакви причини Конституционният съд отмени това решение, тази част, ще трябва да се търсят, очевидно други решения, но няма как да не бъде търсено такова решение. Това е очевидно.
На какъв език ще е договорът за добросъседство с Македония?
От наша гледна точка, като цяло има и съгласие от македонска страна, този договор трябва да бъде подписан по начина, по който са подписани и много други, над 60 споразумения между двете страни, на официалните езици на двете страни. Български според българската конституция и македонски според Конституцията на Република Македония. Това е общоприетата формулировка и мисля, че няма причини да се отказваме от нея.
Приеха ли македонците да не прилагат чл.49 от конституцията си, според който Македония трябва да се грижи за правата на македонските малцинства в България, в Гърция?
Все пак не бих искал да навлизам в детайли, но това е важен елемент от договора. Преговорите продължават и ние със сигурност, доколкото това е един от най-чувствителните в този договор въпроси, няма как да се откажем от формулировка, която да гарантира, че този член от конституцията не е и не може да бъде предпоставка за намеса във вътрешните работи на България.
Има ли вече експертна комисия за историята?
Все още няма, но тя също се предвижда евентуално. Струва ми се, че проблемите около историята трябва да бъдат решавани, как да кажа по един разумен начин с по-малко емоции и искаме да видим готовност от македонска страна да участва активно в прегледа на историческите събития. Струва ми се, че предложението за подобна съвместна комисия по история и образование, така сме я формулирали, ще даде възможност най-чувствителните въпроси да бъдат обсъждани от експертите, за да не влошават или утежняват допълнително политическите отношения. Но това е... трябва да сме наясно, това е процес. Няма как от днес за утре изведнъж да се решат всички въпроси. Това, което ние искаме, все пак е да видим, че има добра воля да се върви в тази посока, и по един европейски начин да подхождаме към един наистина тежък, не само за нас, като цяло за нашия регион въпрос, историята.
Трябваше ли Ивайло Калфин да води листата на БСП на евроизборите.
Не. Аз, не смятам, че това беше и е основният въпрос, макар че не беше изключено това да се случи. Имаше различни виждания в ръководството, но при всички случаи Ивайло щеше да бъде на челните места. Това беше нашето желание и моето лично също.
На челните, но не първо е вашето лично?
Въпросът беше и на преценка. Защото все пак ситуацията е различна, 2009-а е различна от 2014-а, и можехме да разговаряме по тези въпроси. Разбирам, че, така, като виждам и какво се случва, че е вървяла една немалка и не от вчера подготовка на това решение, което беше обявено съвсем наскоро. Т.е. очевидно въпросът не е бил кой ще води листата на БСП, а това, което виждам, е нещо подготвено от доста по-рано. И обяснението за местата в листите, впрочем го отрече и самият Ивайло Калфин, че не мястото му в листата е било въпрос и проблем.
Вие мислите ли да се кандидатирате за евродепутат отново? Ако направим аналогията с 2009-а, която и вие правите, тогава външният министър се кандидатира.
2009 г. беше друго. Все пак аз съм поел ангажименти и имам отговорности. Имам амбицията да променя много неща и в министерството, и като цяло да направя българската външна политика по-ефективна. Не бих тръгнал на такъв ход само седем или осем месеца след като съм поел поста външен министър. Смятам да се концентрирам върху работата си като външен министър.
Разширение или разцепление за левицата е втора листа на АБВ?
Сега вече няколко дни след решението, обявеното решение, ми се струва, че не е нито едното, нито другото. Нито левицата ще се разцепи, защото разцепване… все пак в това има, как да кажа, съдържа в себе си елемент на, така, известна съизмеримост между едното и другото. Не може да има разцепление. Вероятно определени фигури, не много, ще подкрепят, ще се присъединят към другия проект. Вероятно ще съберат някакво количество гласове. Но БСП и коалицията, която представляваме, ще остане единна. И смятаме да спечелим следващите европейски избори.
Трябва ли да бъде изключен от БСП Георги Първанов?
Аз смятам, че всяко действие, което би превърнало един или друг член на нашата партия в жертва, няма да бъде полезно. Така че изключване формално, както напомни скоро един колега, ние дори Божидар Димитров не сме изключили от партията, тоест по някакъв начин той сам се е…
Който беше министър в правителството на ГЕРБ.
Да, сам се е самоизключил. Това е фактът и в други случаи. Т.е. БСП като цяло е една търпелива партия. По-лошото е друго -че на практика с подобни действия ми се струва, че бившият президент някак сам се самоизключва не от БСП, но се самоизключва от амбициите, от политиката, от плановете на БСП. Нека да видим това докъде ще стигне, но аз наистина съжалявам, че се стигна дотам. Винаги съм казвал и отново ще го кажа, че ние сме силни, когато сме заедно, и съм убеден, че имаше начин, ако има различия, те да бъдат обсъждани и изглаждани, решавани в рамките на органите на социалистическата партия. За съжаление алтернативните позиции, които може в някои случаи да са полезни и верни, ще загубят от този ход. Т.е. оттук нататък каквото и да бъде предлагано от тази посока, ще бъде по-трудно то да бъде възприемано просто защото идва от хора, които тръгнаха срещу партията си.
