След множеството протести срещу високата цена на тока, нейното намаляване и рекордните спадове в износа на електроенергия ресорният министър в оставка Делян Добрев откри особени залози в договорите с двете частни топлоцентрали Марица Изток 1 и Марица Изток 3.
Енергийният експерт проф. Атанас Тасев е бил финансов анализатор при подписването на двата договора през 2002 г. Той обясни пред Дарик, че през 2005 г. са сключени анекси, в които се залагат и особените залози.
Как определяте подписването на тези анекси и залагането на особени залози?
Те тежат като воденичен камък, това е факт. При подписването НЕК със своите активи е гарант. Очевидно обаче през този период са сметнали, че това не е достатъчно и са направили особен залог. Ето тук трябва да се види. Не е необичайна практиката с особените залози. В момента, знаете, движението на парите е в обратна посока на електроенергията. ЕРП-тата събират цялата сума и след това паричният поток тръгва в обратната посока. И смисълът на особения залог казва така: „Добре, ако на нас НЕК не ни гарантира, не ни плаща" - защото те продават на НЕК електроенергията, „тогава ние ще се удовлетворяваме, вече по собствена инициатива.
Разбира се парите се определят на базата на продаденото количество енергия и от договорената цена. Така те решават, че ще се удовлетворяват от паричния поток, който идва към НЕК, но не влиза в НЕК.
Нещо подобно е случаят на Топлофикация - София, там има особен залог. В момента, в който Топлофикация - София вземе определени пари от клиентите, те не влизат в сметката на Топлофикация, а директно отиват в Булгаргаз. Т.е. тази практика съществува, но като цяло това е много лоша оценка за състоянието на НЕК и на икономиката.
Аз не смятам, че е незаконно, нека да се произнесат юристите, но по принцип външният инвеститор се е защитил по този начин от нестабилното финансово състояние на НЕК, което може би още тогава е било очевидно за тях. Т.е. няма някаква особена сензация, това е практика. Но ако може да се атакува, аз бих се радвал, защото в Полша при прегледа на документацията от сделки по дългосрочни договори бяха намерени пропуски в оформянето и това даде основание да се отиде към едни много тежки, но успешни преговори за полската страна, при което съществено бяха редуцирани условията. Т.е. да се каже, че тези договори могат да бъдат прекратени, е абсурд, но да се промени ценовата рамка е напълно възможно и аз за това нещо апелирам.
А ако евентуално прокуратурата установи, че тези договори не са съвсем законосъобразни?
Аз ще се радвам, ако е така, защото това ще бъде много мощен инструмент за притискане, но просто се съмнявам, защото те имат много опитни юристи.
Бихте ли казали как тези споразумения се отразяват на джоба на обикновения потребител?
Никак не се отразяват. Просто ЕРП-тата събират цялата сума и оттам нататък тръгва паричният поток. Само че той не стига до НЕК, а си отива при тях. Това е едно преразпределяне. Когато има дебаланси, те не касаят крайния потребител, не се отразяват в ценообразуването.
