„Нямам очи, с които да убеждавам кучемразците, че всичко е наред - страната ни е пълна с безпризорни кучета и котки и това е проблем”. Думите са на Стела Райчева, представител на „Анимал Рескю София” (Animal Rescue Sofia), организацията, която стопанисва приюта за бездомни животни в Горни Богров.
В интервю за „Дарик кафе” тя посочи, че, за съжаление, в България мерките срещу този проблем са страшно половинчати без обща национална стратегия. Според Стела Райчева трябва да е ясно къде е коренът на този проблем - а именно в хората, които гледат дворни животни. „Фактът, че този проблем в София все още не е решен, не се дължи на неуспеха на кастрационната програма - и да избиваме и да изнасяме кучетата, всяка година има постоянен приток от нови 20 000 кутрета и безпризорни кучета”, допълни тя.
Стела Райчева смята, че нерешеният проблем с бездомните кучета е една от причините още повече да се ожесточават споровете около ритуала с „тричането” на кучета в странджанското село Бродилово. Според нея този обичай не трябва да продължава, защото международната реакция е много остра, но пък и местните не бива да бъдат обявявани за „изроди”.
Вашата организация до колко и как подкрепя тази една инициатива, която се роди във Facebook, а именно да има един мирен протест, поход към Бродилово. Хора, които са от различни градове в страната, да отидат там на място, за да спрат мирно местните да извършат този ритуал?
Аз мисля, че това е една много интересна гражданска инициатива, ако го гледаме просто като граждани на България. Страхотно е, че тези хора с думите „мирен протест” на уста отиват там. То е точно сблъсък на култури и цивилизация този спор - да го има или не това „тричане”. Единственото нещо, което мен би ме притеснило, е да не възникне някаква искра, да не пламне между тези хора, но аз познавам един-двама от организаторите и вярвам, че това ще се превърне в нещо много полезно, тъй като липсата на диалог е малко смущаваща с това, което се случва. Ние самите пуснахме един призив да се пращат писма на кмета на Царево, подсещайки го, че светът гледа с молба той да се погрижи тази година да не повтаря гафа от миналата, когато също имаше забранителна заповед, но „тричането” се състоя.
Затова ли ви свързваха и вас с този протест?
Затова ни свързаха, да.
Но да бъдем коректни, не сте Вие организатор?
Не сме ние организатори. Организаторите са си абсолютно на доброволни начала граждани. То беше първоначално планирано като протест. След това един от организаторите когато разбра, че не могат легално да направят протест, тъй като трябва три дни предварително да се предупреди и се оказа, че са изпуснали срокове, единият организатор закри цялата група. Типичните сложности. Накрая се стигна до това, че петнайсетина човека, сред които много кротки и нормални хора, ще отидат там и може да се окаже това единственият вариант. Защото толкова много заплахи се изсипаха и зловещи думи, които не правят чест по никакъв начин на животновъдите и животолюбителите - „да ги бесим тях”, „егати изродите”. А това просто е друга култура. Това е, което ние пропускаме и може би този мирен поход ще се окаже начин на тези хора да разберат, че правят нещо сбъркано.
На фона на присъствието на стотина души, които мирно казват, че правят поход там, смяташ ли, че местните все пак ще извършат този ритуал в събота?
Аз не мисля, че ще са стотина, първо. Това са записалите се, но от нашия скромен опит знаем, че от тях ще отидат някъде към една четвърт, които вероятно ще бъдат някакви много кротки, симпатични и усмихнати момичета. Моята прогноза е, че всичко ще бъде наред. Аз вярвам наистина, че хората в Бродилово не са някакви изроди и идиоти, които искат да изглеждат страшно на света и просто ще постъпят разумно и няма да го направят това тази година.
Кметът на Бродилово като че ли повече се притеснява за хората, за отношенията.
Абсолютно е прав. Наистина това нагнетяване се превръща в абсолютна традиция и до голяма част за това са виновни медиите. Т.нар. плурализъм се е превърнал в настройване на хората от едната страна срещу хората от другата страна и обратното в някакви абсолютно крайни мнения, които се сблъскват непрекъснато с идеята, че ни показват две гледни точки, а всъщност са някакви радикални неща. Абсолютно е прав кметът. Прав е, че това са хора неграмотни и, че става дума основно за липса на информация.
За местните?
Да. Абсолютно е прав кметът. Като се има предвид, че е в разрез със Закона за защита на животните начина, по който се колят животните в селата. Има много ясно описана и строга процедура за това как се колят животни, кой има право да коли животни, кой трябва да присъства на тази процедура, колко време трае и т.н. Факт е, че абсолютно избирателно сме се метнали на това, но причината всъщност е свързана с гигантския отклик, който това получава и по целия свят. Вие не си представяте, че на мен ми звъняха от вестник „Сън”, преди една седмица получихме писмо, тъй като ние сме членове на една международна група организации, които казват: „Наближава онова откачено нещо, ще бъдете ли там?”, „Написахте ли писма?”, „Какво ще правим тази година?”, „Как е възможно?”. Това изглежда много зловещо и много страшно отвън.
Но това не е крайната жестокост срещу животните. В България имаме редица случаи и медиите успяват да хванат част от тях на една дива жестокост.
Това е точно така. Освен това е показателно, в случая, че това са домашните животни на тези хора. Въпросът е, че е крайно време стъпка по стъпка да започнем да влизаме в крак с начина, по който западната култура се грижи за животните и това категорично не е такъв начин.
Моите опасения, когато видях информациите за тази група във Facebook е да не би втвърдяването на тази позиция да втвърди позицията и на местните хора, защото като че ли се води война?
От това, което прочетох, инж. Лапчев цитира няколко откачени неща. Факт е и във всяка една мобилизираща се група хора, винаги има екстремисти. Това, което аз прочетох в групата, тъй като и аз съм член там, за да чета, не мисля, че ще има такова нещо. Повечето хора са рационални и знаят как се говори с човек с проблем. Ние всеки ден се сблъскваме с такива хора. Не знам дали си представяте, че ние срещаме много повече хора, необичащи животните, отколкото хора, обичащи животните. Т.е. някак си сме създали практика на такъв диалог и надявам се така да продължат нещата и в Бродилово.
Защо и докога българинът като се чуе думата „куче” реагираме като на червено?
Докато има проблемът с бездомните животни. Аз наистина нямам очи, с които да убеждавам кучемразците за това, че нещата са наред, нещата не са наред, страните ни е пълна с безпризорни кучета и котки и това е проблем, както е проблем в цяла Източна Европа и за съжаление, тук мерките са страшно половинчати, няма обща национална стратегия. В някои общини се работи, в повечето - не, част от общините, които работят всъщност работят за сметка на изключително нехуманно отношение към животните, съвършено безобразно. Като цяло проблемът с бездомните кучета трябва да се разбира ясно коренът му в хората, които гледат дворни животни. И това, че проблемът в София не е решен не е толкова свързан с неуспеха на кастрационната програма, както повечето хора мислят „защо не ги кастрираме” и „защо не ги избием”. Всъщност и да ги избивахме, и да ги изнасяхме на Марс, тези кучета са тук, защото продължават да се изхвърлят на улицата нови кучета и това е свързано точно с Бродиловската психика на стопаните на кучета и тя е, че кучето си ражда, защо да не ги хвърля. Това е, което се случва. София щеше да е решила проблема с бездомните кучета тази или миналата година, ако нямаше постоянен нов приток от около 15 000-20 000 нови кутрета и кучета на улицата всяка година. Кой може да подхване това? Тук е виновна страшно много Столична община за това, че ние нямаме образователни програми. Където и да отидеш в успешно преборилите се с проблема страни, кастрационната програма е само една и един аспект от това, което трябва да се прави.
А тук само за кастрация, уви, се говори през последните години. Всъщност искаше ми се да кажем няколко думи за Вашата организация, за приюта, за онова, което се опитвате там да правите.
Ние сме разработили учебно помагало. Нашият председател Надя Станчева мина през наистина една месомелачка, за да прекара урок през МОН. Имаме готов урок, който е направен на базата на „Догстръст”, които са най-голямата кучкарска организация в света. Изобщо говорим за много високо качество. Сега обаче чакаме някакви хора от някъде да се срещнат с нас, защото и аз не знам какво, някакви сложни бюрократични спънки.
А истината е, че това трябва да започне от ранна възраст?
Трябваше да започне преди три години. А иначе само на деца можеш да говориш за такива неща, защото другите вече са твърдо сформирали някаква позиция. Има смисъл да се работи само с деца.
По форумите се отключиха призива от типа „да тричаме софийските псета и бездомни”, изкривява се тезата и дори от основателните критики на онези, които са пострадали от бездомни кучета.
Точно така е.
При Вас как успявате в криза да се справите с издръжката на приюта, Вие не получавате никаква общинска, нито държавна пара?
Да, това много ми се иска да го изясня. Мили хора, ако в кучетата имаше пари, ако тези еврофондове, които вие си представяте, че ние поглъщаме, съществуваха, ако имаше такива общински пари, нямаше с тях да се занимават едни момичета като нас. С кучетата щяха да работят мутрите. Пари няма! Това трябва да е ясно на всички, за да престанат да си представят това като някаква страшна конспирация, при която аз съм чула с ушите си как ние сме хората, които множат кучетата, защото от това се храним. Не! Ние сме бедни и работим доброволно. Това много ми си искаше да го кажа. Иначе как се справяме? Ние имаме един общински приют, който общината му плаща наема, защото той даже не е общината и плаща всички режийни плюс една трета от храната. Оттам нататък се започва с останалата част от храната, която е наистина шест тона на месец, 12 души персонал, което не знам дали си представяте как се издържа и какво е всеки месец да се чудиш какво да правиш. Гигантски разходи за медицински консумативи.
Казахте, че много хора помагат въпреки всичко.
Помагат много хора, защото искаме да създадем една общност, която да даде пример за това публично-частно партньорство, което трябва да се случи в цялата страна, за да се реши този проблем. Докато общините работят с кучетата, проблемът няма да се реши, защото работят немотивирани хора.
Успявате ли да намерите стопани?
За почти две години сме задомили 1000 кучета. От тези 1000, 200 са в България, а 800 сме успели да задомим в чужбина.
Международно осиновяване.
Да, абсолютно, международно е, както е със сираците. Зловещо, но е така. Нашите хора не са свикнали все още да взимат животни, дечица от институции, защото това им звучи страшно и с абсолютно право. Това, което ние се опитваме да създадем е един приют, който да изглежда и да се чувстват животните вътре добре и нормално. Защото Вие не си представяте за какви концлагери става въпрос в повечето общински приюти в България. Хората с абсолютно право за затварят очите, минават оттам и казват: „Не мога да погледна!”.
Има ли реално действащо законодателство у нас по отношение на санкциите и сериозен случай за наказан за жестокост към животните?
Да, имаше. Мисля, че имаше два такива случая. Със сигурност единият много силен случай беше с едно куче в Шумен, което един човек беше убил пред очите на съседите. Има няколко случая, в които са наказани хора, но за работещо законодателство не може да се говори все още, тъй като липсва контролен орган. Полицаите казват: „Вие луди ли сте? Само това ни липсва”, Регионалната ветеринарно-медицинска служба вече не отговаря за жестокостта. Реално никой не отговаря в момента.
Това дава основание на куп хора да продължат да мародерстват.
Това е така и това исках да кажа в оправдание на всички тези, изпаднали в криза, приятели на кучетата, защото аз го разбирам кмета. Наистина не е толкова черен дяволът, колкото в крайна сметка излезе и, че тези хора в Бродилово са най-големите зверове и демони, но Вие не си представяте за какво количество ужас и агресия говорим и с колко много смърт и болка се сблъскват приятелите на животните в ежедневието си на такива. Няма как да не са им изкривени реакциите.
