Един от отците на съвременната рокмузика Роджър Глоувър говори специално за българските си фенове. Ники Кънчев го откри във Франция, в миг на кратка почивка. Близо месец обаче ветеранът си взе заслужена отпуска от турнето на Дийп Пърпъл, защото му се роди дете. Заместваше го зетя на друга пърпъл легенда - барабаниста Йън Пейс. Роджър използва свободното време и да презентира новия си албум, който излиза у нас с печата на българската издателската компания SMF и магазини Мusic Hunter.
Роджър, какво да ти честитя първо - бебенцето или новия албум?
Всъщност те и двете са бебета! Но, разбира се, бебето е по-важно от албума, затова благодаря. Като цяло последните десет години в моя живот бяха много необичайни. Единственото постоянно нещо бяха турнетата с Пърпъл, всичко останало ми се случи много хаотично. Разделих се с жена ми, после се развеждахме, местих се на няколко пъти, дори в друга държава отидох да живея, влюбих се в друго момиче, с което сега си имаме и две дечица - едното е на две годинки, бебето е само на два месеца. Разбира се, имам и голяма дъщеря - Джилиън, която сега е над тридесет. Аз направо съм обкръжен от жени!
Как на 66 години се справяш като татко на двумесечно бебе? Пееш ли на бебока Child In Time („Дете на времето" - един от златните блусове на "Дийп Пърпъл" - б. р.)
Никога не съм им пял Child In Time, и не възнамерявам сега да почвам! По-скоро тя на мен ми го пее...обаче само онази част от песента, в която се крещи!
Сега за албума ти If Life Was Easy. На пръв поглед животът ти е лесен и като песен, и то като някоя от вашите легендарни песни на "Дийп Пърпъл". Така ли е обаче? Сигурно си имал ужасно следвоенно детство?
Не мисля, че животът е лесен за когото и да било, освен ако нямаш невероятен късмет, а всъщност аз, като се замисля, съм имал доста късмет. Обаче, независимо от това дали си в група като „Дийп Пърпъл" или не, животът по един и същ начин ни засяга, всички изживяваме едни и същи емоции. Не е като да си член на група, която става известна, и след това всичко да потече по мед и масло, просто не е така. Животът може да бъде точно толкова труден, колкото и чудесен и великолепен. И мисля, че ако пишеш песни и ако ги пишеш от сърце, ще ти е трудно да не вкараш живота си в тях. Всъщност всичките песни, които сме писали в „Дийп Пърпъл", ги е родил животът ни по един или друг начин. Тръгвали са от разговори, които сме провеждали, от вестници, които сме чели, от истории, които сме чували, или от нещо, което някъде сме виждали и което ни е правило впечатление... Всичко е от живота.
Имаш блестящи песни в новия албум и колаборации с Рандъл Брамблет, с пичовете от Назарет Дан Макарфърти и Пит Агню, защо ги избра точно те да ти гостуват в албума?
Рандъл гостува и в последния ми албум „Снапшот", и там той пее доста песни. Но този път аз исках да изпея повечето песни, исках албумът да бъде по-личен. Но Рандъл не само е добър певец, той е много добър пианист, също добър писател на песни, както и велик саксофонист. Така че винаги е в полза да бъде до теб, когато правиш музика. Нормално беше да го избера. Както и барабаниста - Джоу Бонадийо, който също беше в „Снапшот". С него се чувствам много спокоен в студиото, много е бърз, и мисля, че още от първия ден, в който се запознах с тях, още преди „Снапшот" (дотогава не ги познавах и нищо не знаех за тях), тогава просто си хванах акустичната китара и им изсвирих една-две песни, те ги научиха и записахме четири песни само в първия ден. Така че много ми улесняват живота. Колкото и той да не е лесен!
Голямата ти дъщеря Джилиън също участва в албума?
Странното е, че тя вече е достатъчно голяма, за да не гледам на нея като на "моя дъщеря", и независимо че за мен тя ще си остане такава завинаги, тя си е самостоятелен човек със своя самоличност. Та странното е, че като работим заедно, сме просто като двама души, които работят заедно. Няма и помен от отношенията ни баща и дъщеря. Тя също усеща, но това е естествено и никога не сме го обсъждали, защото то не е проблем за нас. Уважавам нейната работа, тя това го знае. Тя уважава моята, и аз също го знам. И има много доверие между нас, а то е нужно, особено когато пишеш заедно с някого. Нужно е, за да можете да си казвате каквото всъщност се случва, а не каквото искаш да чуеш.
Разкажи ни за новия албум, какво е посланието му?
„Помощ!" Майтапя се, не, не мога да кажа, че има някакво послание в един албум, особено в днешното време, когато всичко се сваля в дигитален формат, отделните песни са много по-важни. Донякъде аз това го разбирам, през 50-те беше така със синглите. Но за мен един албум е по-скоро като дневник, в който виждаш какъв е бил животът ти по времето, в което си го писал. Същото е с албумите на „Пърпъл". Те просто „замразяват" един момент от живота ти. Всъщност това е тяхната магия. С една песен може да се олицетвори един албум - простичко е. Понякога се опитваш да вложиш твърде много в една песен и става...твърде сложно. Някои от най-хубавите неща в живота са простичките, които доста често ти идват на момента. Това, което съм научил, е да не променям оригиналната идея, защото първият ти „изстрел" е и най-успешният.
Новият ти албум според мен е много спокоен, гласът ти е много естествен...
Последното нещо, което бих направил, е да напиша хард-рок албум, който да се конкурира с групата, в която все пак свиря. Това не би било логично. Аз свиря с „Дийп Пърпъл", защото обичам музиката, обичам хард-рока, обичам да пиша с тези момчета и да излизам на сцена с тях. Но като си сам, работата е коренно различна. Аз обичам да слушам всякакви видове музика, защото съм почитател на музиката като цяло. И обичам хората, които пишат песни, а не се впечатлявам чак толкова от тези, които ги изпълняват. Защото една добра песен винаги ще е добра песен. Аз на това се кефя, на песента. Песента е горивото, с което върви колата.
На базата на този отговор смятам, че може би има двама Роджър Глъвър-а - като двете страни на огледалото.
Чакай, огледалата нямат само две страни. Ако приближиш две огледала под определен ъгъл те стават четири и така нататък. Имам предвид, че когато си подхвърляте идеи с различни хора, тогава стават интересните неща.
Какво искаш слушателите ти да запомнят от новия албум?
Трудно е да се каже. Все пак искам да съм ги развлякъл с музиката - в основата е забавлението. Да, бих могъл да се пристисквам и да чакам да кажат „Ей тоя Гловър е гений", но реалистично погледнато не мисля, че това е много вероятно да се случи! Но ако ги накарам да се замислят или да си спомнят за нещо в техния личен живот, защото в края на краищата всички изживяваме едни и същи емоции - радост, болка, любов, тъга и т. н., та ако успея да направя връзка със слушателите на това ниво, ще съм доволен.
Като говорим за нови албуми, вече 9 парчета са готови и от новия албум на „Дийп Пърпъл"...
Не точно, имаме идеи, но определено не са завършени песни. Имахме девет дневна „писмена сесия", събрахме ги, и на следващата такава сесия ще ги довършим. Тя сигурно ще бъде или в края на тази година, или в началото на следващата и се надявам албумът да бъде готов догодина.
Какъв вид песни ще има на него? Заедно с Пейс за първи път сте продуценти...
Не, това не е вярно, не вярвайте на всичко, което пише по медиите! Аз също някъде четох нещо подобно - според статията сме били в студиото на Иън Пейс, което е пълна глупост. Няма нищо общо с Пейс. Бяхме си в студио, но си нямаме посочен „продуцент", ами всичките от групата вършехме тази дейност. Да, продуцирал съм и песни, и цели албуми в миналото и да, като пишем с групата, продуцентството си играе своята роля, но засега си нямаме отделен продуцент. В един момент все ще намерим.
Как вървят нещата с „Пърпъл"?
Сега сме на турне, при това с симфоничен оркестър. Миналия месец бяхме с тях в Америка, сега сме из Европа. Току-що свирихме отново на джаз-фестивала в Монтерей. Мисля, че ще излезе DVD оттам през октомври. На турне сме до декември. Малко ще си отдъхнем единствено през август...
Да, предполагам че 100-150 концерта на година си е доста стръмничко...?
Аз лично обожавам това! Зависи от човека и от хората около теб, от това колко ще е трудно. В момента ми е трудно заради бебето, имам нужда да съм си у дома колкото се може повече. Едно на ръка това, хубавото е, че всички в групата имаме огромен късмет с това, че живеем два живота - един у дома и един по турнетата. Това означава, че и двата ни дават по малко... Имаме късмет също и с това, че можем да работим, да пътуваме... защото, примерно, в момента можеше да съм си у дома и да сменям пелени!
Срещал ли си магията "Дийп Пърпъл" в някаква нестандартна ситуация? Примерно да влезеш в някакъв супермаркет и да звучи Picture of Home и твоят знаменит бас...
Никога не съм се чувал в супермаркет и това честно казано ме радва! Но понякога, например като минавам пред някой бар и чуя някоя група да свири вътре на живо и да изпълнява Black Night, да, това вече ме кара да се спра и да се насладя. За мен е чест да чуя такова нещо. Да напишеш нещо, което... Странно е защо като напишеш една песен, я пишеш в личното си пространство - или си съвсем сам, или сте сами с групата, и точно там, в това „скромно начало", се ражда една песен. Когато я пуснете на пазара, тя става обществена и всеки може да направи каквото си пожелае с нея. И затова ми е интересно да видя по какъв начин другите я възприемат и по какъв интерпретират.
Липсва ли ти Ричи понякога?
Много красиво задаваш този въпрос! Да кажа, че ми липсва, е все едно да кажа, че ми липсва миналото ми. Ричи, естествено, бе един невероятно важен човек в моя живот, както, разбира се, беше и Джон Лорд, както са и Иън Гилън, и Иън Пейс. Всичките те са равни в моето съзнание, били са част от тази група, а ние сме една група, съставена от равностойни. Ричи Блекмор написа фантастични рифове. От всичките известни рифове на „Пърпъл", от които и аз написал не малко, той е написал доста повече, и точно неговите са тези, които с времето се помнят най-много. Много е трудно да се напише един прост, но вечен риф. Затова - да, радвам се, че сме работили заедно, но също така съм доволен, че съм част от тази група, и се радвам, че и той е доволен.
Кои от рифовете на „Пърпъл" са твои?
Speed King, Into the Fire, Maybe I'm a Leo, Hard Lovin' Man, и така...
Преди малко ми каза да не вярвам на това, което чета, но чух от самия Ричи Блекмор, че рефрена на Pictures of Home го е чул като някакъв далечен сигнал от българска радиостанция иззад Железната завеса.
Да, мисля, че е така. Това вече е истина.
Хубаво, имаме и българска връзка в легендата „Дийп Пърпъл"!
Хората винаги имат причини за това, което правят, и дори понякога не осъзнаваме тези причини - понякога чуваш нещо по радиото и го запомняш... аз лично слушам много музика.
Вече няколко пъти бяхте в България - конкретен спомен, приятел, фен, жена...?
Еми...всъщност не, не, никой конкретен човек! Но принципно аз винаги помня как ни посрещат хората там, където ходим. Особено когато сме в държави, в които през 70-те не е можело да се отиде, по такива места винаги ни посрещат много мило. Така беше и във вашата страна.
И накрая въпрос от колегите от вестник „24 часа", ако имаше способността да върнеш от гроба един бивш музикант, кого би съживил?
Хахаха, о, приятелю, натоварвате ме с огромна отговорност. Не мога да реша! Еми, набързо, така, нека кажем Рони Джеймс Дио. Защото беше страхотен приятел и страхотен певец и много ми липсва.
