Професор Юлиан Вучков има високо самочувствие, суетен е, обожава се. Вероятно повече отколкото е необходимо, но се критикува в това отношение, призна самият той в "Ники Кънчев Шоу". Поразяващата уста сподели още, че напоследък не му върви с жените и пред Кънчев обясни защо. Предлагаме ви избрани моменти за сценариите, жените и другите страсти на професор Вучков от интервюто за "Ники Кънчев Шоу".
Добър ден, професоре! Как си?
Радвам се, че съм дошъл тук в радио Дарик, защото безспорно то е най-качественото радио в България. Радвам се, че ти си водещ в момента. Знаеш отдавна, аз съм го казвал и публично, ценя твоето присъствие и като радиоводещ, и като телевизионен водещ.
Благодаря, но печените водещи първо галят, после удрят. Може да има и гадни въпроси...
Добре. Давай.
Групирал съм въпросите на три групи - имаме въпроси на читателите на zar.bg, въпроси на журналисти от Дарик Радио, имам и мои въпроси. С кои да започнем?
С твоите.
По какво си професор?
По Теория на художествената култура. Това е теория на литературата и на абсолютно всички изкуства.
Т.е. - повече естетика ли преподаваш, или повече литература?
Не, това е теория и на литературата, и на всички изкуства. Първата част е обща част, закони на всички изкуства...
Кой е основният закон на изкуството?
Малко е сложно да ти отговоря, защото зависи от гледната точка на хората за изкуството и за културата. Все пак аз бих казал, че главното е отразяването на действителността от позицията на активния творец. Трябва да ги има и двете неща - реално отразяване на нещата, но и гледна точка за тях.
Какво не можеш да простиш на един творец?
На един творец не мога да простя подлостта, която е едно от главните действащи лица в съвременния политически, включително и телевизионен въпрос.
Преподаваш ли?
Вече не, защото съм прехвърлил годините за преподаване. Канен съм много пъти, но нямам свободно време.
На какво учеше твоите студенти?
Учех моите студенти да бъдат взискателни на първо място, да бъдат критични към другите, към целия свят, но преди всичко към себе си. Самокритичността е много рядко явление. Аз например имам високо самочувствие, цял живот съм го имал, дори когато съм имал много драматични дни, тъжни, даже с елементи на безнадеждност... и тогава съм имал своето самочувствие. Но мога да говоря за моите слабости и съм ги съобщавал в ефир.
Разкажи ни за един твой драматичен ден.
Виж какво, аз имах много тъжно, ограбено детство. Ограбено от всички гледни точки - психологическа, морална и материална. Бях много бедно момче, прехвърляно от баба на баба, от дядо на дядо, от братовчедки на вуйчовци и стринки. Майка ми е живяла с мен само четири години, можеш да си представиш какъв живот е това, а баща ми само една. Така че фактически аз се самосъздадох, аз се възпитах.
Как с това трудно детство получи това добро образование?
Бях много ученолюбив от много малък. Пълно отличие имам и когато завърших ВИТИЗ, и когато завърших гимназия.
Какво е да си журналист в социалистическа България?
Аз свързвам социалистическата журналистика преди всичко с автоцензурата. Интересното, типичното за българите, може би защото са доста страхливи десетилетия наред, е, че те се цензурираха сами повече и отколкото властта. Духаха, както се казва, и на киселото мляко.
Разбираемо ли е това за теб?
Разбираемо е, това е дълбоко комплексиран народ. Но казват "Стига сме се оправдавали с турското робство". Ники, не можем да не се оправдаваме, приятелю. Това е 500 години робство, около 160 византийско, това са много натрупвания.
Още от моите вече малко по-гадни въпроси. Бил ли си агент на Държавна сигурност?
Никога. Искам да чуе аудиторията, аз се гордея с това.
А предлагали ли са ти?
Да, опитаха се много деликатно.
Как?
Много е интересна историята. Първо, те не ми издаваха паспорт, за да отида в Америка. Вече се примирих, но заповедта е подписана от Людмила Живкова, председател на комитета. Тя ме командирова да се запозная с театралния живот в Америка, а чак шест месеца след това ми издават паспорта. Разбира се, има нужда от време да те проучат в Америка. И най-после, когато аз съм с една много мила и чаровна мацка...
В поза?
В съблазнителни отношения... звъни някой. Отварям вратата, едно хубаво момче високо, стройно, в черен костюм. То казва "Извинете, аз съм от Държавна сигурност". Забавихме се много, казва, по следните причини. Първо, вие сте ерген. Надарен сте, ценят ви хората, главен редактор сте на списание "Театър" и т.н. Каква ни е гаранцията, че вие няма да избягате. А сте само на 40 години, това е млада възраст - казва - и бихте могли да си го позволите. Второ, много приказвате. Да, интересно е на хората, но вие сте човек, от когото може да се очаква всичко. Много сте темпераментен, много сте емоционален, в отделни моменти нямате катинар на езика. Просто се страхуваме и директно ви го казваме...
Свършва това нещо, връщам се от Америка, той идва в редакцията на списанието, познах го веднага. Пита ме "Можете ли да разкажете какви са ви впечатленията от САЩ". Казвам: "Ще ви разкажа, но те са и много лоши, и много добри. И ще ви моля да чуете внимателно и добрите..." Аз му разказвам, той ме гледа с отворена уста, омагьосан от това, което му говоря, защото Америка е друг свят.
Накрая той казва: "Можете ли всичко това да ни го напишете. Нищо не ви речи, срещу никого не говорите". Отговорих така "Отначало ще говоря за Америка, а след това някой ще поиска да говоря за друг". Юлиан Вучков има вече над 400 публикации в печата и всяко свое мнение подписва. Аз не давам материали за тайно четене без подпис.
Още от моите въпроси - имаш ли имейл?
Не, нямам.
Защо?
Не си падам по техниката, отегчително ми е. Аз съм един странен човек.
Какво мислиш за новия телевизионен сезон?
Откровено да ти кажа, много е слаба нашата телевизия като цяло. Много е скучна в две крайности - от едната страна са сухарите, тези, които са като пред дървета камерите; другата крайност е лигавенето. Страшна работа. Освен това много ниска телевизионна и в частност обща култура.
Цялото интервю с професор Юлиан Вучков в "Ники Кънчев Шоу" четете в zar.bg.
