България трябва да засили политически присъствието си във Ватикана и да знаем какво точно искаме от отношенията си с Рим, защото в последните години има едно силно отстъпление и незаинтересованост на българските власти в тази насока. Мнението е на проф. Владимир Градев, бивш посланик на България при Светия престол. В интервю за Дарик проф. Градев отбеляза, че докато повече от година страната ни няма посланик във Ватикана, други славянски страни като Македония, Словакия и Хърватия действали активно и си присвоявали делото на Кирил и Методий.
Според бившия български дипломат при Светия престол решението на папа Бенедикт XVI да се оттегли преждевременно от поста вероятно ще промени самата папска институция. Този ход поставя много въпроси, един от които е дали тази институция ще стане мандатна, за определен период и как ще се съчетае новото време и по-голямата продължителност на живота със свещеността на тази функция, смята професорът.
Владимир Градев прогнозира, че ако се следва посланието в този ход на Бенедикт XVI, то следващият папа трябва да е по-млад и енергичен човек.
Досега всички папи са били пожизнени и са умирали така да се каже на престола. Ето, ние виждаме в настоящия момент една несъмнено дълбоко промислена, достойна и благородна постъпка, защото папа Бенедикт показва, че властта не е всичко. Че не трябва човек на всяка цена, както правят и много политици, и много други хора, да се вкопчва в нея. Това при един папа не е никак лесно решение. Защото папата практически е абсолютен монарх, той притежава цялата власт, не се отчита пред абсолютно никого за своите решения, не е контролиран от никого освен от бог за вярващите. И този човек, който притежава цялата власт, казва, че тя не е всичко на този свят и се отказва от нея. Това е един достоен и благороден жест. И той го прави в строго определен момент. Мисля, че здравословното му състояние към момента не е тревожно. Това каза и говорителят на Ватикана. Той го прави в момент, когато чувства, че силите му западат. И тъй като съвсем скоро беше тежкият и мъчителен край на папа Йоан Павел Втори и той (Бенедикт Шестнадесети) казва „Няма нужда църквата, светът, всички ние да преживяваме отново нещо подобно". Дошло е друго време, по друг начин той реагира и в това действително има нещо много дълбоко и промислено, което заслужава уважение и респект.
Може би дава знак от тук насетне хората, които поемат този кръст, тази отговорност пред бога и християните, да действат по този начин - с осъзнат смисъл за тази отговорност.
Несъмнено всички са я осъзнавали. Примерно Йоан Павел Втори, когато остана до края, той пое своя кръст и не слезе от него. Всеки осъзнава по свой начин. Несъмнено този жест ще промени оттук насетне разбирането и това ще бъдат големите очаквания от новия папа. По някакъв начин самата папска институция вече се променя. Оказва се, че нещо, което 2000 години не се е случвало, се случва и оттук нататък ние се задаваме въпроса... Което се очакваше между другото, говореше се много и за Йоан Павел, говореше много преди това, когато в католическата църква вече за разлика от православната църква епископите имат максимална възраст на служение 75 години, а кардиналите 80 години. Говореше се дали да не се постави такава възраст и за папата. Самата длъжност ще се промени. Това задава и много проблеми и въпроси. Мнозина се питат и аз се питам в каква посока ще бъде тази промяна. Сигурен съм, че самият папа Бенедикт дълго е мислил за това, защото той каза „Съзнавам сериозността на своята постъпка". Защото най-сериозното в тази постъпка е какво ще стане оттук нататък с папската институция. Тя ще стане като всички останали ли, с мандат за няколко години? Досега тя не е била такава. Тя е била свещена функция, свещена длъжност, за вярващите християни това е наместникът на бога на земята. Това е големият въпрос как съобразно с новото време, с тази увеличена продължителност на живота, с това, че властта на този свят не е всичко, как същевременно да се запазва свещеността на тази функция, която не е от този свят за вярващите.
Ако се върнем към времето, в което той беше на върха на църквата, кои бяха най-сериозните изпитания пред него. И той не беше пощаден от скандали.
На този пост, пък и в нашето време на медиатично и глобално общество, никой, който е на някакъв политически връх, не е пощаден и никога не е бил пощаден и това е съвсем нормално. Неговите изпитания все пак бяха несравнимо по-леки, ако помислите, в сравнение с това, което беше дългият понтификат - само за това, че е дълъг - на Йоан Павел Втори. Тук неговият понтификат се характеризираше преди всичко с това, което трябваше да бъде. Защото според мен след дългия понтификат на Йоан Павал Втори - това беше много силна, харизматична личност, папа Бенедикт беше едно време на умереност, съсредоточаване, бихме могли да кажем на прибиране и стягане на редиците и то в трудни условия на всички тези скандали, на цялостната международна обстановка, особено на проблемите, които срещат християнските църкви в Близкия изток и така нататък. Много изпитания действително имаше. Това, което беше най-отличително за него, беше простотата, яснотата и дълбочината, с която той се опитваше да говори на хората и да предава на християнското слово. Един голям идеолог, един много добър оратор с една изключително задълбочена и същевременно проста и ясна мисъл. Именно това негово слово, общуване с хората. Докато Йоан Павел Втори беше един много харизматичен лидер, който общуваше със силни жестове и отделни думи особено в края на своя понтификат, Ратцингер предпочиташе да общува съдържателно, с думи, които да стигат до умовете и сърцата на хората.
Вече се залага, че идва времето за африкански папа. Това ли да чакаме, ако следим логиката?
Не, логиката трудно може да се каже каква е. Най-вече това идва от букмейкърите, които залагат на един възрастен африкански папа Арент, който е на 80 години, което няма как да се случи най-вече заради възрастта му. В тези случаи трудно бихме могли да кажем каква е логиката. Логиката ще бъде очевидно една - това, което е посланието на Ратцингер с неговото оттегляне - че това трябва да е млад и енергичен човек. Тоест ние трябва да търсим хора, които са родени след 1940 година. Ясно е, че конклавът няма да спре съвсем скоро, за да се стигне до подобна ситуация на човекът е вече на 70-75 години. Това ми се струва първото. И от друга страна, действително трябва да се балансира между самите процеси и те ще бъдат уравновесени - между това да бъде един силен човек, който може да възвестява христянското слово и същевременно да ръководи църквата в едни още по-трудни за нея времена, които се очертават. Няма да бъде лесен избор и това е един тежък кръст.
Бившият външен министър Соломон Паси, който наскоро се видя с папа Бенедикт Шестнадесети, коментира, че един български кардинал би бил голям жест и към страната ни, и към славянството и това трябва да е приоритет в отношенията с Ватикана. Разбира се, при нас католическата общност не е толкова голяма като в други европейски страни, но защо не се работи в тази посока?
За това трябва да питате управляващите, министъра на външните работи, министър-председателя, президента. Те са тези, които се срещат с папата и те са тези, които могат да кажат тази воля на нашата страна. Същественото в нашите отношения на първо място е ние да продължим това дело, което са ни завещали братята Кирил и Методий. Това е нашият приоритет - ние да имаме едно трайно, добро българско присъствие и да бъдем този двигател между култури и религии. Това е нашето призвание на първо място. Това правеше и министър Паси, когато навремето имаше голям принос с поканата на Йоан Павел Втори с националния комитет беше направил, и сега със своите активни кампании към папа Бенедикт. Това трябва да го продължим и на други равнища, трябва да засилим нашето собствено присъствие и работа и да знаем какво искаме точно в отношенията си и с Ватикана, и в присъствието си в Рим. В последните години има едно силно отстъпление и незаинтересованост у нашите власти в тази насока.
Затова нямаме и посланик вече колко време там.
Да, самият факт, че вече повече от година ние нямаме посланик, това говори, че правителството и президентът си казват, че може и без посланик, може и без посолство. В момента има проблеми и с храма, който подари папа Йоан Павел Втори за ползване на БПЦ, защото когато няма стопани, нещата се разпадат. И най-вече ние не утвърждаваме собственото си присъствие. Има много славянски страни. И не трябва да забравяме, че всички ни свързват естествено с делото на Кирил и Методий. Има много славянски страни, които са много активни като Македония, Словакия, Хърватия, които действат и които преобръщат поне в Рим и Италия перспективата и си присвояват за себе си делото на Кирил и Методий. Ние можем да се сърдим само на себе си. Това не става с разправии и тупане в гърдите. Става с работа, с укрепване на нашата общност, да има тогава и нашата католическа църква по-достойно представяне, което на първо място ще дойде не от Рим, а в самата България, когато на нея й бъде обърнато внимание като равностоен партньор. И това ще бъде условието да има кардинал.
