Проф. Дулева: Ограничете пърженето, солта, захарта и мазнините в храната
Проф. Дулева: Ограничете пърженето, солта, захарта и мазнините в храната / снимка: БГНЕС, архив

Храненето е един от факторите, които стоят в основата на сърдечно-съдовите болести, диабета, някои форми на рак и други хронични заболявания. Освен качеството на храната, значение има и начина на нейното приготвяне, както и честотата и количеството на консумираните нездравословни продукти, коментира в интервю за Дарик проф. Веселка Дулева, национален консултант по хранене и диететика.

Преди Световния ден на здравето, посветен тази година на безопасността на храните, от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) алармираха, че храни, които съдържат патогенни бактерии, вируси, паразити или химични вещества, са отговорни за над 200 вида заболявания, вариращи от диария до рак. Консумирането на небезопасни храни е свързано със смъртта на около 2 милиона души годишно в света, включително много деца.

Чуйте интервюто с проф. Дулева

В ефира на проф. Дулева обясни, че най-голямата смъртност, между 65-67% сред населението в България и в повечето страни от Европейския съюз се дължи на болести на органи на кръвообращението - инфаркти и инсулти.

Връзката с храненето е много пряка, категорична е тя. На първо място е свързана с наднормено тегло и затлъстяване, повишаване на холестерола, повишаване на консумацията на сол - оттам хипертония, ниско консумация на плодове и зеленчуци, съответно на растителни влакна. Проф. Дулева отбеляза като негативни фактори и ниската физическа активност, както и консумацията на алкохол.

Следващите заболявания в тази група освен сърдечно-съдовите, са диабетът и някои форми на рак, особено рак на дебелото черво, каза тя за заболяванията, свързани с това, което ядем и хранителните навици.

По думите на проф. Дулева хубавата новина в цялата тази статистика е, че много от факторите, които водят до развитие на тези заболявания, могат да се променят и те зависят от нашето поведение и от нашия начин на живот.

„Храната която купуваме от магазините и слагаме на трапезата, е безопасна и трябва да бъде безопасна. Това е осигурено чрез огромен пакет от законодателни документи, а друг е въпросът дали тази храна винаги е здравословна”, каза тя.

Много често и с малко средства бихме могли да си осигурим здравословна храна, невинаги здравословната храна е по-скъпа, категорична е диетоложката. Съдържанието на сол, захар и мазнини, особено наситени мазнини и трансмасни киселини, трябва да бъде ограничавана. Трябва да ограничим и неблагоприятните технологии, една от които е пърженето. Да ограничим сладкарските изделия, както и промишлено произведените храни, съветва специалистът.

Проф. Дулева отбеляза, че след тревожния ръст на броя българчета с наднормено тегло и затлъстяване до 2008 г., през последните години се наблюдава задържане на нивото. Догодина при поредното изследване на 3500 първокласници от цялата страна ще стане ясно дали тази тенденция е трайна.

Постер и озвучен на български език триминутен филм „5 ключа за по-безопасна храна”, които ще бъдат разпространени сред деца от училища и детски градини, бяха представени от Националния център по обществено здраве и анализи. Филмът запознава аудиторията с три различни вида микроорганизми - едни, които помагат, други - лошите, които обаче не причиняват болести и истински опасните микроорганизми - патогенните, които могат да причинят сериозни заболявания, дори смърт.

Петте прости правила на НЦОЗА за спасяване от опасните микроорганизми са: поддържайте чистота, за да се избегне замърсяване; разделяйте суровата от сготвената храна, за да се избегне смесване и замърсяване; гответе достатъчно храната, за да се унищожат микроорганизмите; съхранявайте храната на безопасни температури - или достатъчно ниски или достатъчно високи; използвайте безопасни вода и хранителни продукти.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Интервю