За първи път бюджетът за следващата година се приема без никакви дебати в пленарна зала. Пред Дарик обаче депутатът от Коалиция за България Румен Овчаров определи макрорамката за следващата година като най-слабата в историята на страната ни и предрече пагубни последици за българския бизнес. Според Овчаров - истински бюджет, определен като „малка постна пица" няма да има, защото правителството не знае рецептата за нея. Ето какво още каза Румен Овчаров:
Този бюджет е, извинявайте, но може би най-слабият бюджет, който България е имала през последните двадесетина години. Просто защото това е безидеен бюджет, без концепция, без визия. Къде се прехвърля огромната тежест от кризата? Тук отговорът е очевидно ясен - тежестта се прехвърля върху най-бедните слоеве и не само защото няма да има увеличение на пенсии, заплати, не само защото намаляваме средствата за мерки за пазара на труда и обричаме 67 000 българи на безработица. Просто защото няма визия за това какво да се прави с доходите на хората. Какъв е бюджетът? Стимулира ли българската икономика, стимулира ли българския бизнес или напротив? Тези 2 процента намаление на осигуровките са псевдомярка. Един процент или една десета е намалението на осигуровката за бизнеса. Кой е този бизнес, дето ще се впечатли от това намаление и ще създава работни места? Пълна илюзия! Изключително голяма грешка - да се лишиш от едни почти 400 млн. лв. в такава ситуация е абсурдно. Държавата не плаща на фирмите за свършена работа и то огромни суми - това е изключително опасно. За да си балансираме бюджета през октомври тази година, ние задържаме плащания за над 1,5 млрд. лв. за български фирми, които са си свършили работата.
Тоест това е направено нарочно. Реално няма излишък за октомври?
Естествено, че няма излишък и няма как да има излишък. Моите колеги твърдят непрекъснато, че приходната на бюджета е занижена. Има опасност тази приходна част да се окаже завишена. Какво прави бизнесът? Той затваря. Започва да уволнява работници, престава да плаща осигуровки, престава да плаща данъци, откъде ще ги събираме ние тези приходи. Няма да има ДДС-та, няма да има..., защото няма да има внос, няма да има консумация и тогава кой и откъде ще събере приходи? В тази ситуация аз не разбирам позицията на правителството. Защо продължаваме да се мотаем с тези проекти, които така или иначе бяха оформени по време на предишното правителство. Ето вече средата-края на ноември. Нали трябваше да ни кажат от началото на ноември какво правим с „Белене", какво правим с „Южен поток", какво правим с „Набуко", какво правим с „Бургас-Александруполис". Какво чухме? Имало 300 млн. за Бургас-Александруполис, каза министър Трайков. Къде ги има, къде точно ги има, защо не ми ги покаже в бюджета, на кой ред са записани, да ги знаем?
А в същото време няма 400 млн. лв. неотложни нужди за министерствата?
Точно така. Ето за това става дума. И защо спираме тези проекти, защо не изразяваме позиция и защо не работим по осигуряване на тяхното финансиране, при положение че това са проекти, които ще създават работни места в България с чужди пари. Ние стоим и гледаме в тавана. Изгонихме RWE, сега какво чакаме? Искаме да изгоним „Атомстойекспорт"? Хубаво, ще ги изгоним и тях и какво? Някой ще ни изръкопляска, че сме изгонили руските инвеститори. Ама те парите не миришат. Тези пари щяха да създават работни места в България, а не в Русия.
Тоест фикс идеята за балансиран бюджет и че правителството на тройната коалиция е създало много лоши условия всъщност в момента убива бизнеса?
Не, не, не. Тази приказка с лошите условия върви до края на тази година. Тази с пиците...Няма да има пица, ще има един буламач. Един буламач, защото няма идея, няма рецепта, няма визия за политика. За да направиш пица, трябва да спазиш определени рецептурни съотношения: толкова брашно, толкова вода, толкова домати и така нататък, даже и да е постна. Тук няма такава визия. Тук всичко се върти ей така, чисто механично. Няма пари - режем. Какво режем? Ами така, режем си. Тази приказка с предишните - че била картонена кутия, пък била голяма, ама била празна... Тя дали е била празна, българите ще кажат. Сега, като си видят коледните добавки, пенсионерите изведнъж ще се сетят какво са получили миналата година и ще поразсъждават на тема каква е пицата сега и каква беше миналата година. Всички приказки за това какво е ставало миналата година са приказки за ланския сняг. Те ще харчат това, което събират и няма с кого другиго да се оправдават. Това е тяхната „пица", техният буламач, който те ще си забъркат.
Къде трябва да се пипне най-спешно бюджетът за следващата година, за да може все пак да работи?
Честно да ви кажа, не мисля, че даже и да давам съвети, ще има полза от тях. Те не чуха даже Международния валутен фонд какво им каза. Те чуват само вътрешните си гласове. Министърът на финансите е особен в това отношение, той освен че ги чува, ги произнася и гласно тези свои вътрешни гласове.
Правителството отвори първия плик, тръгна да отваря и втория, а за третия идва ли време?
Притеснявам се от нещо, което е философия на министър-председателя. Аз я наричам така „Аз ги хващам, те ги пускат". Тази философия ще върви още известно време и тук ще върви една постоянна битка с лошите. Постоянно ще побеждаваме някого. Но се притеснявам от това, че конфронтацията вече е прекалено масова - конфронтация с „феодалните старци от БАН", с лекарите, със земеделските производители, с профсъюзите. Това само за три месеца. Разбирам, че философията на Бойко Борисов е такава - непрекъснато битки, непрекъснато победи, непрекъснато „Браво, ура!". Само че има дена поговорка и тя в политиката е много вярна „Който сее вятър жъне бури".
