- Момчетата, които учат на мечти
Ще ви разкажем история за една мечта - от тези, които на пръв поглед може и да изглеждат невъзможни, но в крайна сметка се превръщат в щастлива реалност. Какво се случва, ако инцидент те остави в инвалидна количка, но имаш желание отново да се качиш на Мусала, където си бил неведнъж преди това? Качваш се на най-високия връх на Балканите - Мусала. Този път с помощта на верни приятели и планински спасители.
15 години и една инвалидна количка делят едно изкачване на Мусала от едно завръщане на върха. И една мечта, която се превръща в страхотен спомен. Инцидент преди 15 години променя живота на Влади Гюров, но само за да докаже, че това не пречи за пълноценен живот. И на преследването и сбъдването на мечти. А една от тях допреди седмица беше да се качи на Мусала.
"Аз се утрепах на 11 септември 2000 г. Същата година се бях качвал на Мусала, т.е. преди близо 16 години", спомня си Влади.
Какви са ти спомените оттогава? С кого беше?
Някакви конкретни спомени нямам, понеже съм се качвал неведнъж на Мусала. Споменът е просто за присъствието в планината. То си е усещане. Свикнал си си - нещо като усещането да ходиш на море. Дори не си на море, но можеш веднага да си представиш колко ти е хубаво - плажа, вълните и т.н. По същия начин е и с планината.
Приключението „Мусала" обаче би било немислимо без приятелите ти, екипи на Червения кръст и Планинската спасителна служба.
Идеята се роди много спонтанно от една снимка. Моят приятел Ники Герев, който се беше качил на Мусала, ми беше пратил снимки оттам. Аз просто видях снимката със залеза от Мусала. Нещо се разговорихме, закоментирахме, защото наистина е много красиво и само който е бил там, може да си даде ясна представа колко готино е това нещо. Заговорихме се и той каза: "Абе, не искаш ли да те качим горе?". И аз викам: "Защо пък да не искам?", понеже всички са чували за Иван Кожухаров, алпиниста, когото качиха на Мон Блан. Най-много се шумя за това, но в интерес на истината той е покорил в текущото си състояние и Мальовица, и Мусала, и Вихрен, и др. Благодарение на него ние вече знаехме, че това нещо може да се направи.
Не стана веднага, защото първата година имаше трудности. Трябва разрешение да влезеш с моторна шейна в Национален парк "Рила", не може ей така, просто да си се разхождаш там. Та съответно първата година не получихме необходимите разрешения и качването отпадна. Някак затихна цялата работа, докато тази година той не каза: "Абе, дали да не се върнем пак към организацията?". И аз викам: "Давай, смело! Ако ти се занимава - организирай". И тази година просто се получи. От мен се искаше само да предоставя личността си, персоната си - да сложим тялото в шейната и да тръгнем нагоре.
Освен спасителите, и твои приятели ли бяха част от групата?
Да, групата беше, макар и една, негласно от две части - ПСС и нашата приятелска група. Даже имаше леко притеснение в началото, че от големия брой спасители нашата групичка няма да има какво да прави. И беше някак си: "Ние сега го организираме, появяват се тия толкова много професионалисти и ние какво ще правим? Ще си щракаме с пръсти само?". Но не беше така - 18 човека група и имаше работа за всички. Беше точно като механизъм на швейцарски часовник - радиостанциите, комуникацията... Да, имаше смешки, имаше закачки, които присъстват във филма, хората ги виждат. Но зад кадър, това, което ние преживяхме, беше тишина. И в тишината само се чува: "Готово е, осигурено е, можете да продължите с изкачването". Спираме, осигуряваме, местим нагоре лебедката, т.е. няма едновременно говорене на двама човека, няма спорове, няма подлагане на съмнение на някакво решение. Каквото каже Милен, който беше де факто лидерът на ПСС, това се правеше.
Вие се качвате точно на 8-и и на върха ти правиш едно обръщение към жените, честитиш им празника. Но всъщност какво си помисли в този момент лично за себе си?
Не сме целили 8-и март, просто така се получи. Всяко нещо в тоя живот се случва тогава и само тогава, когато трябва да стане. И просто използвахме хубавия повод да отправим поздрав към нежната половина от нашето човечество. А какво си помислих... Ами нищо, зарадвах се, че го направихме, че стигнах пак горе.
През цялото време си мисля, че си голям късметлия заради приятелите ти.
Да, да, но има и още нещо - човек привлича към себе си определени събития и определени хора. Това са някакви свръхестествени, невидими неща, в които малко или много аз вярвам. Така че истината е, че какъвто си ти, такива са и хората покрай теб, по такъв начин те и възприемат. Така че колкото повече си вярваш, колкото си по-положително настроен, толкова по-готини хора се събират около теб и толкова по-хубави работи ти се случват.
Зад приключението обаче стои не само мечтата на Влади, а и друга идея.
Втората идея, но не по важност, е да наберем някакви средства, които да ни помогнат да организираме някакви подобни приключения и на други хора с физически проблеми, които имат желанието, но чисто и просто нямат физическата възможност да реализират своите мечти. То мечти е много силно казано, но хайде - своите силни желания.
А Влади и приятелите му доказаха, че за хората с големи сърца връх Мусала е само една спирка по пътя на мечтите.
Филма от изкачването на Мусаламоже да видите ТУК
Ако искате да помогнете на каузата на Влади и приятелите му да реализират проекти, свързани с мечти на хора в неравностойно положение, можете да го направите през тази сметка
Bank: Allianz Bank Bulgaria
IBAN: BG33BUIN95611000508840
SWIFT: BUINBGSF
Account holder: One Life Charity
