Веднага да кажа - нали правим разграничение между това да подписва договорите и да ги назначава? Защото ми се струва, че част от самите ректори не правят това разграничение, тъй като казаха - ами, добре, нека ни назначава президентът. Е как президентът ще подписва трудови договори, такова чудо чуло ли се е някъде по света?
Тоест тук не става въпрос за назначаване, а става въпрос за един контрол за законосъобразност на взетото общо събрание решение. Ако Софийският университет ви избере вас за ректор, аз не мога да откажа или който е съответният орган не може да откаже, но само ще провери дали случайно това не ви е трети мандат, дали сте поне доцент и т.н.
Примерът, който дадохте, т.е. предлагате Станишев в случая да контролира, вие употребихте тази дума, да контролира общото събрание на Софийския университет. От гледна точка на законосъобразност. Защо? Вие изхождате, че един такъв орган никога не може да наруши закона ли? Аз веднага мога да ви дам два примера през последните 7 години за незаконосъобразен избор на ректори. Три всъщност. Кои? Дайте примерите, след като сте казал А, кажете и Б. Един в София, един в Бургас и т.н. То дори има съдебни решения. То в Бургас е май един. Да, в Бургас е един. В Бургас са двама и даже има съдебно решение за отстранение на ректор. В София кой е...Не е важно това. Той е добър ректор. Аз не искам сега да се ползва това за някакъв вид омаскаряване на хората. Тук въпросът е, че това не е най-важното. Въпросът беше такъв - ще има ли контрол върху законосъобразност, тъй като беше поставен въпросът дали да няма трети, четвърти и т.н. мандат на един ректор.
Аз казах - добре, има логика, след като общото събрание си го иска, т.е. университетът си го иска този ректор, и да е повече от два мандата, аз не виждам пречка да бъде и следващ мандат. Но поне дайте да създадем механизъм за проверка на законосъобразността на решението. Не се възприе това нещо и както казвате, аз проявих конформизъм или каквото там проявих, съглашателство...
И се отказвате? По простата причина, че има десетки пъти по-важни въпроси от този. Добре, в крайна сметка нека това да остане така. Дискутируем е проблемът, на въпроса - съгласен съм. Не настоявам, забравяме го. Може би не бъркате, че се отказвате. Вие поне познавате историята. От Средновековието са познати примери на бунтове в университети, когато кралете са се опитвали да се мешат в работите им, независимо по какъв начин, може би сигурно като контрол за законност някаква.Всъщност конформизмът, който е проявяван от страна на университетите, е много по-типичното явление. Нали помните случая, когато Фридрих Барбароса иска да стане или да му бъде призната короната на Римската империя, на свещената Римска империя.
Папата му отказва и той намира опора в докторите от Булонския университет, които намират начин да го признаят за император и без папата, а той от своя страна вече като император им дава статут на независими. Така че историята показва какви ли не неща и зависи и кой я чете в крайна сметка.
А в рамките на шегата, да не би участието в правителство със социалисти да е засилило у вас социалистическия уклон държавата да е на всяка манджа мерудия, включително да подписва и договорите на ректорите? В рамките на шегата. Не, не, аз оценявам това и, де да знам, все си мисля, че не съм човек без чувство за хумор, но в крайна сметка някой успя ли през тази седмица да даде един пример, в който преподавателите си избират ректори, неконтролирани от никого или, по друг начин казано, извън познатия ни от преди социалистически свят да сте чували някъде работниците да си избират директора? Вие да си избирате шефа на "Дарик" радио случайно? Футболистите да си избират треньора или нещо такова? Това неслучайно е направено в света. Защото ако искаш да промениш една система, много е трудно, когато тези, които ще променяш или да си зависим от тях. В крайна сметка мисля, че има определени логики в управлението на социалните системи, които трябва да бъдат спазвани. Но аз пак казвам, това за мен е изключително безинтересен въпрос. Хайде... Аз го, свалям го, така да се каже, от дневен ред. От дневен ред. Ректорите - няма да се променя, няма да подписва Станишев договорите... Да. В никаква степен, още веднъж да кажа, в никаква степен няма да настоявам това. Това продължава да ми се струва правилно, но считам, че след като няма съгласие по този въпрос, както и по другите въпроси, по които няма съгласие, оттегляме това предложение и го забравяме. Хайде да отидем към един голям въпрос - как да се става студент? Да отпаднат ли входните изпити или така да се променят нещата, че да можеш много лесно да се запишеш студент, но после трудно да завършваш, каквато, изглежда, е практиката в европейските и американските университети. Всъщност за всички университети в света там, където има добре организирано и качествено висше образование. Ако разрешите, само искам да свържа този въпрос с една малко по-голяма тема и веднага ще ви отговоря на него. Големият проблем на висшето образование в целия свят е въпросът за качеството. Той не е някакъв количествен въпрос или въпрос за някакви специални процедури. При нас, разбира се, има проблеми с качеството. То първо много различно. Има университети с много високо качество, това е самият факт. За съжаление разрастването на системата през 90-те години доведе до това, че има и висши училища, респективно техни звена, с доста ниско качество и това не е тайна за никого. Поне никой сериозен човек не го оспорва. Сега оттук нататък въпросът е как да повишим това качество. Аз бих казал - по три начина. И това е залегнало в стратегията. Първо, като създадем конкуренция. В момента няма свободна конкуренция на пазара на образователни услуги във висшето образование. Защо? Защото държавата определя кой колко приема. Това трябва да се премахне. Второ, по отношение на контрола за качество. Механизмите за контрол на качество са твърде крехки. Сега, вие знаете, че говори се от много време за това, че има незаконни висши училища или пък законно висше училище има незаконно изнесена дейност в някакво звено, на някакво си място, където въобще не може да се говори за висше образование. Но въпреки това държавата няма механизъм, по който да се намеси. И това е точно така.Сега въпросът е ще искаме ли да създадем такъв механизъм или отново ще кажем, ето, държавата с кални обувки влиза в университетите. Може така да кажем и тогава няма да има такъв контрол. Но в такъв случай нека да не ме питат вашите колеги - вие какво ще направите, като разбрахте, че еди-кой си ректор издава еди-какви си дипломи.
Ами нищо няма да направя. Вие ми подскажете какво да направя, ето, вие сте юрист, какво да направя. Значи трябва да има някакви контролни механизми. Извън държавата не се сещам кой да ги прави, но ако се предложи да е нещо извън държавата, аз и на това съм съгласен. Стига да има някакъв външен контрол.
Добре, а не би ли трябвало пазарът да е вид контрол... Първото, беше, което казах пазарът. Очевидно е, че някой завършил "Харвард" няма да може да бъде съпоставен с някой завършил, при цялото ми уважение, ако има Хасковски университет например. Съгласен съм, но и при най-добрите и при най-чистите пазарни отношения има области, в които все пак има и друг вид контрол. В Съединените щати не може просто да размекваш една диплома и твърдиш, че имаш висше образование или във Франция, или в Англия. Все пак има някакъв изначален контрол за това кое е диплома за висше образование и кое не е.Иначе първото, което казах, е да се отвори пазарът. И третото е да се повиши мотивацията. Сега ние не можем да очакваме, че има някакво прекрасно преподаване от един човек, който вие му давате 400 лв. на месец и му казвате "ти трябва да направиш първо, второ, трето, четвърто, пето, ето, живей с тези 400 лв. на месец, чувствай се прекрасно, бъди един човек на духа и т.н.". Както мнозина философи са забелязали, човек първо трябва да яде, да се размножава и след това да се занимава с абстрактно мислене.
Освен, разбира се, ако по друг начин не е поставил въпроса - малко на религиозно-мистична тема и трябва да се откаже от всичко това, за да се занимава с абстрактно мислене.
Вие блестящо използвахте въпроса ми, да отпаднат ли входните изпити, за да представите цялостната си концепция за висшето си образование. Благодаря ви, г-н Вълчев. Но да ви върна все пак на този доста дребен въпрос може би, но... Не, прав сте, от една страна, но исках да кажа това, защото всъщност отпадането на кандидатстудентските изпити, евентуалното им отпадане, е въпрос на академична автономия. Аз бих искал да кажа как това ще се случи от само себе си. Ако ние отворим пазара на образователна услуга в областта на висшето образование, и това, което ние предлагаме, се случи, а именно Министерският съвет да определя колко ще финансира, да речем, в Русенския университет, колко студенти, тази година им даваме 1500 субсидирани... И по какви специалности. И по какви направления в случая, но това няма значение. Това нека да продължи да става, но ако Русенският университет има възможност да приеме още 2 хиляди студенти до капацитета, който Националната агенция за оценяване и акредитация му е признал, защо ние му забраняваме той да ги приеме, т.е. ние, с извинение за израза, но зорлем ги караме тези студенти да търсят други... И правителството няма да регулира таксите. Университетите само ще ги определят извън държавната поръчка.Да. Правителството напук на това, което се твърди, че пак да кажа, че се опитва да влезе в университета и т.н. Между другото искам само да кажа, че тези заглавия бяха много любопитни - "Държавата се опитва да влезе в държавните университети". Те са държавни, извинявайте, те се държавни. Като са частни, разбирам, все едно държавата се опитва да влезе в държавното радио.
Не зная как ви се струва това, на мен ми се струва доста абсурдно, но тъй или иначе, ето, правителството се отказа в полза на висшите училища, нека те да определят какъв да бъде приемът, разбира се, до тавана, който националната агенция, не правителството, им е определила като максимален и нека те самите да определят таксите, които студентите да плащат. Ето два отказа от страна на държавата в полза на академичната автономия.
И сметките ви показват, че при 70 хиляди завършващи училище, 50 хиляди са потенциалните места в български университети? Тя е малко по-сложна сметката, тъй като доста деца започнаха да учат в чужбина през последните години, а тази година според мен ще бъде пик в това отношение, тъй като и таксите знаете, че драстично паднаха в европейските университети, възможности за стипендия, възможности за евтино предвижване и т.н. Но сметката, която ние сме правили, разбира се, в доста груби числа, показва, че ако това предложение се приеме, в България местата за студенти ще надхвърлят желаещите да станат студенти с около 10 хиляди души, ето ви пазар. Понеже тези 70 хиляди, ако е вярна цифрата, 40 хиляди отивали да учат... Така не може да се разсъждава, тъй като общият брой на децата, които учат през всичките години на следването е около 40-45 хиляди... Тоест 7-8 хиляди годишно отиват да учат в други университети в чужбина. И това е спорно, защото скалата нараства, значи това не е въпрос. Средно е така, но всъщност има тенденция към нарастване. А вярно ли е, че било по-изгодно да учат в чужбина. Те като учат в чужбина, като се изучат и добре, там и ще си останат, тези, където най- са се изучили и...Това е големият проблем. Ние, вместо да си говорим за такива според чисто технологични работи, вярно, важно е кой ще подписва договор на ректора, но за мен много по-големият въпрос е, какво ще стане след 5, след 10 години с българското висше образование.
Искам да напомня, че България е имала качествено висше образование тогава, когато други народи са били много, много далеч от това положение, а сега ние сме на път да направим обратното. Има едно самодоволство у нас, колко ни е хубаво висшето образование, вие дайте някой лев, пък ние знаем как да го изхарчим, горе-долу това е тезата и нищо няма какво толкова да се коригира.
Добре, де, ако няма пък регулация, какво ще регулира таксите, така че на едно дете, което няма да влезе в държавната поръчка, да не му бъде по-изгодно да отиде да учи на Запад? Пазарът, както вие самият казахте - пазарът. В крайна сметка хубавото на това университетите сами да определят таксите е както по направление респективно специалности от регулираните професии, така и между самите висши училища е, че онова висше училище, което е с по-добро име, дава по-качествено образование и ще може да поддържа по-високи такси. Онова, което не може да си го позволи, ще сваля таксите, ако трябва ще маха таксите. Може би аз не слушах внимателно, но аз не разбрах сега ще се занимавате ли с незаконни университети или няма да се занимавате? Ще слагате ли забрани за филиали на университети в други населени места или няма да слагате? Да, има предложение, само че ще трябва малко, с извинение да го кажа малко по-точно, тук не става въпрос да няма въобще филиали, т.е. изнесени звена на висши училища, такива има и за огромната част от тях е получена съответна акредитация. Когато това е така, разбира се, висшето училище, няма никаква пречка да си го поддържа и да го развива. Например УНСС, Университетът за национално и световно стопанство, има два филиала, доколкото знам - във Враца и Хасково, и център за дистанционно обучение. Те си остават? Сега в момента ми е трудно да кажа, но ако са минали през съответната процедура на акредитация, разбира се, че си остават, стига, разбира се, висшето училище да иска да ги поддържа, нищо лошо няма в това. А с колежите какво ще правите, например медицинските? Като завършиш бакалавър ли ще си или специалист? Да, сега, аз, разбира се, ще отворя на този въпрос, но основният въпрос защо ще отпаднат кандидатстудентските изпити дали се изясни. Ако разрешите, с едно изречение да кажа. Изясни се, че ще има повече свободни места, отколкото кандидати.Ето това исках да кажа. Има няколко натиска, които според мен ще накарат пазара да бута работата в тази посока. Първо, че випуските намаляват. Това са децата, родени след 1989 година, които сега почват да завършват средно образование. Това са малки випуски, чисто демографски проблем. На второ място, една голяма част от децата предпочитат да учат навън, тя не е, разбира се, по-голяма от тази, която ще останат, но все пак има тенденция към нарастване.
И на трето място, ако ние увеличим приема, или разрешим по-скоро приема и се получи ситуацията, за която говорим, според мен редица висши училища биха преосмислили кандидатстудентския изпит, още повече че от догодина пролетта става задължителен и държавният зрелостен изпит, който може да стане вече вход за висшето образование. Ето това е ефектът, който ние преследваме.
Сега какво правим с колежите? Колежите - въпросът стои по следния начин, поне според мен. В България, когато започна да се мисли преди години за това как да се развие висшето образование, ние бяхме изправени пред ситуацията да има една степен непозната в повечето държави и това е полувисшето образование. Нещо, което хем не е средно, хем не е висше, както личи от неговото любопитно наименование. Оттук нататък това, което се е възприело, казвам се е възприело, тъй като аз не съм участвал по някакъв начин в публичния живот на страната, освен от време на време да гласувам, както предполагам и вие. Вие гласувате ли апропо? Да, гласувам.И тогава се е възприело разбирането, че полувисшето образование трябва да стане степен от висшето образование, но някаква непозната в света, нито магистър, нито бакалавър, така нареченият специалист. И сега ние сме в това заварено положение и една част от нашите сънародници, които завършват, младите хора, които завършват степен специалист, търсейки препитание в друга страна - членка на Европейския съюз, не знаят за такава степен и има големи колебания, дали ни признаят висше образование, дали да не признаят, дали да ни признаят квалификация и т.н.
Оттук се поставя въпросът от тях, а между другото и от ръководството на колежите, тъй като всеки иска да има една степен по-висока институционално, ако щете, се поставя следният въпрос - дали да не признаем на всички специалисти степен бакалавър, още повече в много голяма част от държавите бакалавърът наистина е тригодишен, колкото учат и за специалист. Ето това е големият въпрос.
И вие как отговаряте - с да ли или не? Всъщност аз не отговарям, отговарят народни представители - г-н Местан и г-н Славов, които са внесли един такъв законопроект и ние разговаряхме с тях, за да видим кои части от този законопроект са приемливи от гледна точка на Министерството на образованието и науката. Е, приемливо ли е от ваша гледна точка полувисшите да стават бакалаври?Аз ще ви кажа кое е приемливо. Ако решим да няма степен специалист, то няма какво друго да направим. За съжаление този въпрос е объркан в миналото. Но аз ще кажа така. За мен е правилна тезата, че в България трябва да се въведе тригодишен бакалавър. Има смисъл възможност за тригодишен бакалавър, а самите висши училища да преценят дали по еди-коя си специалност трябва да е тригодишен или четиригодишен бакалавърът. Това в кредит означава 180 или 240 кредита.
Големият въпрос е друг, т.е. два големи въпроса има обаче - да признаем на колежите право да произвеждат бакалаври само след като получат акредитация или просто по силата на закона. Аз казвам второто. Нека да получат акредитация първо, да видим дали имат преподавателски състав необходим, дали имат съответните програми и всичко друго, което се проверява и в рамките програмната, и в рамките на институционалната акредитация.
Тоест вие казвате първото от двете неща, които казахте, че искате да имат акредитация, а не само по силата на закона. Точно така, мисля, че го казах второ, затова, но може да съм се объркал. Другият, така, друг ключов въпрос... И вторият ключов въпрос е, прощавайте, дали всички онези специалности, по които сега се обучават специалисти, да станат автоматично специалности, по които се обучават бакалаври. Медиците знаят най-добре примера, с рентгенови лаборанти или със зъботехник. Сега зъботехникът трябва ли да е бакалавър? Трябва ли? Не мога да кажа. Аз не съм лекар, не съм, както се казваха сега зъболекарите, дентален специалист. Дентист. Дентист е на френски, но няма значение. Така че аз не мога кажа. Това трябва да каже гилдията и чрез Министерството на здравеопазването да излязат с ясна позиция. Ако я попитате гилдията, тя ще иска всички зъботехници и професори да бъдат сигурно. Нещо подобно, нищо подобно. Нали ще търсят по-високото. Няма логика в това, няма логика в това. Е то логика няма, но всеки иска най-хубавото. Не, не, не съм съгласен. Значи не е така. Лекарската гилдия много внимателно следи тези процеси, защото, ако всички зъботехници бъдат... Защото, ако питате зъботехниците, аз така разбрах, че ще питате зъботехниците и за бакалавър. Не, ние ще питаме лекарската гилдия. Аз не бих могъл да кажа, значи за мен гилдията на здравеопазването, така да се изразя. А, така може. И в крайна сметка министърът на здравеопазването да обобщи тези неща и да каже, да, според нас тези трябва да са, тези не трябва да са. Тоест там ще питаме Гайдарски. Опасявам се, че е така, както за това дали касиер... Как да се опасявате, какво лошо има да се опасявате? Или, като се пита Гайдарски, предизвиква само опасение. Добре, оценявам хумора ви. Това беше езикова грешка, но оценявам хумора ви. Предполагам, че и той ще го оцени. Скоро... Да, да, така е, той е... Защото е и от коалиционните партньори. Не, не, той е един много, много свестен човек. Така, стана ясно, мисля че. Дайте напред да ви питам друго нещо. Изпитите. Ректорът на Варненския свободен университет Ана Недялкова казва в "Стандарт", че устният изпит отсява преписвачите и така защитава тезата, че си е хубаво да си има устен изпит, противно на вашата концепция в стратегията ви, че трябва да се дадат писмените изпити.Това е малко като спора с теста, трябва ли да има тест или да пишат съчинения за баба Илийца. Сега, едни казват "да, тестът премахва тези наизустявания", другите казват "да, но в текста той не може да покаже разсъждение, дълбочина на мисленето и т.н.". Сега, важното е кое за нас е приоритетно. Според мен в теста това, което надделя, приоритетното е, че по някакъв начин се опитваме да премахнем наизустяването.
Ето това е приоритетното. Ако това е приоритетно, тестът е добра форма. Иначе той има редица недостатъци. Мисля, че всички разумни хора знаят, че няма решение, което да бъде само добро или само лошо. Едното е по-добро в едно, по-лошо в друго.
Ако при устния изпит вие сте преподавател, вие ще схванете веднага, ако съм го научил наизуст. Ами то нищо не пречи... Да кажем... аз даже съм ви изпитвал, нали, и си спомням, че слушате внимателно. Да, и сигурно съм бил строг, защото, ето, как напреднахте в обществото и в професията. Така, слушате много внимателно и не ми позволявате да рецитирам.Така е, г-н Вълчев. Но, от друга страна, какъв е смисълът на писмения изпит и защо повечето системи все пак наистина са на основание на писмения изпит? Защото при писмения изпит има начало, едно писмено доказателство, ако разрешите този термин, той да има някакъв документ, който ние предлагаме в законопроекта една година да се пази, така че да има и известен вторичен контрол. Това е едно средство, ако щете, в полза на студентите и в полза на дисциплиниране на системата да се провеждат по някакви много ясни правила.
В момента истината е, че в повечето университети, въпреки че има някои, които имат много строги правила за провеждане на изпит, в повечето университети няма ясни правила за провеждане на изпит - минете днес в 5 часа да ви изпитам в кабинета, елате вдругиден, като се подготвите и т.н. Съвременното висше образование, поне доколкото аз съм запознат със световните добри образци, не търпи подобни неща. Трябва да има много голяма яснота какво точно знаеш.
Тоест вие нямате умилението, като четох преди седмица или две, на проф. Герджиков спомен за най-тежкия му изпит как един голям професор, не искам да цитирам, защото не мога да си спомня точно името, го е изпитвал в една бирария, после ходили заедно по "Патриарха" и той го изпитвал през цялото време и му задавал най-тежките въпроси. И той си спомня с умиление за тази форма, по която е станало неговото изпитване. Е, аз самият споделям това, че консерватизмът и даже в някои случаи архаичните моменти във висшето образование са въпрос или част от неговото очарование. Аз споделям това нещо. Но тъй или иначе, при условията на едно масовизирано висше образование, където отношенията професор - студент не са един път в седмицата лекция и след това ти чети, чети, чети, а са съвсем други, има един... или поне би трябвало да има един постоянен контрол с постоянни писмени работи, постоянна работа с компютъра и т.н. Мисля, че това е наистина въпрос на едни красиви спомени. Понеже трябва да завършваме - кратки въпроси, моля ви, за кратки отговори. Ще обсъдите ли тази стратегия и със студентите, след като изглежда, че я обсъждате с всички други, но не и с тях?Нищо подобно. Още преди няколко месеца ние имахме, аз имам периодични срещи с националното представителство на студентските съвети и имаме договорка, когато малко понапреднат нещата, отделим спорното от безспорното, да направим едно голямо обсъждане с националното представителство.
Сега, разбирам от оня ден, че то е имало и сред студентите някакво напрежение, че всъщност някои оспорвали, че това била студентската организация, пък имало алтернативна и т.н. Аз не съм голям специалист в тия неща, но ние поддържаме отношения с официалната, тъй да се каже, и по закон организация, Националното представителство на студентските съвети и имаме според мен едни чудесни взаимоотношения.
Тоест ще има голяма дискусия, преди да се приеме стратегията, и със студентите. Разбира се. Никакво съмнение. Ако разрешите, още нещо да кажа. В понеделник пък сме направили една дискусия с, условно да кажа, лидери на обществено мнение извън университета. Защото много грешно е да се счита, че реформата във висшето образование се прави заради работещите в сферата на висшето образование. Както някои лекари мислят, че реформата в здравеопазването се прави заради лекарите. Тя се прави заради... Вас все ви тегли към темата за здравеопазването... Тя се прави заради пациентите, да го кажем много ясно, така както се правят и промените във висшето образование. Та ние ще обсъдим с хора, които са извън системата на висшето образование. Защото университетите в крайна сметка, частни или държавни, няма значение, това са публични институции. Те са като банките, само че са по-важни, защото банките държат парите на хората и евентуално ги увеличават, дай боже, а пък университетите взимат децата на хората и евентуално ги правят добри специалисти, хора с бъдеще или обратното. Какво показа проверката ви за момчето от 4-ти клас от село Хан Аспарухово, което падна от парапет и почина? За съжаление това е един трагичен случай и наистина за голямо съжаление децата не са предпазени от такива неща. Това, което ние установихме, е, че това наистина е един нещастен случай. Не го е бутнало друго дете? Няма такива данни поне. Виждате ли вина в това, учителката ги е пуснала преди края на часа? Това е нарушение, разбира се, и тя ще бъде санкционирана, ако се установи, че това наистина е вярно. Но едва ли това е било, тъй като това може да стане и с 15 минути по-късно. За съжаление това е истината. Иначе, разбира се, всички, които имат вина по случая, ще понесат своето наказание. Но в такива случаи, каквито и наказания да се налагат, за съжаление ситуацията е необратима. Вашият коментар за спада на доверието към правителството и това, че половината от тези, които НЦИОМ е питала, искат смяна на министри? Вие впрочем сте също в положителната тенденция заедно с Близнаков... В смисъл? ...че прибавяте проценти на доверие. Не знам, аз веднъж имах повод да кажа, че в България, поне аз откакто съм вече може би шеста година свързан с публичния живот, на всеки 2-3 месеца се говори за смяна на министри, иска се оставка на правителството. И мисля, че в едно демократично общество това е нормално. Но както казва, мнозина искат смяна на правителството, но... А смени в правителството трябват ли, като заговорихме за вашето опасение от Гайдарски? Ако ми разрешите, само едно изречение? Мнозина искат да сменят правителството, но, както казваше и покойният Хайтов, едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш. Ами да го сменят, като могат. А смени в правителство, това е един текущ въпрос, който в крайна сметка министър-председателят има възможността да инициира, ако прецени. Как ще уредите технически стародавната българска традиция при раждането в царската фамилия на дете да се вдига с една единица успехът? Това ще стане с годишните оценки или с поправки към срочните, който приключи впрочем срокът... първия или с втория? Това е чисто технически въпрос.Аз мисля, че го обясних как стои този въпрос. Предложението, нали, говорим шеговито, да не вземе някой предварително да се зарадва, но аз обясних. В тежко положение и в трудно положение съм, защото това предложение идва като второ. Първото предложение вече дойде от колегите от БСП по случай втория мандат на президента Първанов да увеличим на всички деца с една единица оценките. И не знам в рамките на една и съща учебна година дали два пъти това е подходящо.
Иначе нямам нищо против да мислим по такива въпроси. Също, ако искате, бихме могли да помислим дали пък да не им увеличим с половин. Все пак събитието не е толкова значимо, а промяната в ориентацията на СДС, преминаването им от Европейската народна партия, по-скоро сътрудничество с британските консерватори, това също е един добър повод. Но мен, ако питате, да оставим децата да си учат и да си ги оценяваме, както трябва, пък другите големи събития ще си вървят.
