Кунева: Най-полезно за България е да се вдигне градусът на гражданската активност

Меглена Кунева - втора в класацията за Политик на 2011 г., изключително признание, 30% от 10 685 души, гласували в интернет и на телефоните на Дарик, събеседник в „Годината” на Дарик:

Знаете ли, вие сте участвала в тая класация и в нея стигали сте високо, но имахте институционално качество, бяхте еврокомисар, партия стоеше зад вас. А сега вие лично, един сам политик стига до...

Да, затова... Затова съм много... Ако имаш подкрепата на много хора, не си сам, не се чувстваш сам. Но, знаете ли, най-хубавото е, че тези хора, които са си направили труда да влязат да гласуват на вашата страница, са 100% автентични. Наистина, когато няма организация за това, свързана през партия, е...

Да, и това е честно да се каже.

Да, аз мисля, че това е много...

Изпреварвате левицата. Не казвам, че те са имали организирани гласувания, но като си има партийни организации, нормално е хората в тях да гласуват...

Е, не, но... Така е. Преди една седмица получих приза за жена на годината в категория политика, така че искам да благодаря и на тези, които са участвали във вашата класация, и на другите хора, които ме подкрепиха. Това ми дава сила.

Въпросът към вас е как ще продължите. Сега, четох, мисля, че в „24 часа”, че утре ще давате пресконференция и ще обявите според тях, че правите фондация. Вярно ли е?

Не, не е точно така. Аз ще продължа по начина, по който декларирах още на изборната нощ, след като се обявиха резултатите, и тогава имаше пак такива въпроси. И аз казах, че хората, които са ме подкрепили, при всички случаи не по-малко от 15%, защото знаете, че имаше доста съмнения в организацията на изборите, че тези хора ще разчитат на моята подкрепа, на възможността аз да продължа да ги представлявам директно. И обратно - аз ще разчитам на тях, за да можем да преобръщаме страната. Защото наистина държава се прави с хора. И ми се струва, че е крайно време просто толкова често да започнем да го повтаряме, че да го запомним. Всеки един от нас и всички заедно.

Но държава се управлява с партия.

Правителство се управлява с партия. А колкото до управлението, аз мога да ви дам много други примери, където в управлението директно участват граждански организации, във формирането на самото управление. Сега говорим за орязване на парите за администрацията, т.е. за трансформирането на т.нар. публични разходи, и то специално в администрацията. Само че, ако няма кой да замени дейностите по анализ например, която администрацията прави, т.е. да влязат т.нар. мозъчни тръстове,
тинк-танкове, ако примерно на защитата на потребителите не бъде дадена една малка подкрепа, но много важна, символична, символично важна, на потребителски организации, за да могат те да оцелеят, защото те не могат в тези години да оцеляват само на членски внос, но да има просто кой да върши тази работа.

Кажете какво ще правите. Или... сега, аз разбирам, вие сте и опитен журналист в началото на кариерата ви, разбирам, че единият вариант е да кажете няма да кажа, защото искам утре да дойдат всички...

Правилно предполагате, да.

...медии, нали, това ви е...

Правилно предполагате.

И заради това няма да кажете, но...

Не, това е, това е т.нар. равно третиране все пак. Не можем да, аз много ви благодаря, че сте ме поканили тук, но това е за изтеклата година, т.е. нещата, които съм правила дотук. Така че от чисто методологична гледна точка дайте да говорим за изминалата година, а да третираме всички журналисти еднакво и да не изпреварваме новините.

Няма да е фондация, казвате. По-скоро аз ви разбрах, че към сдружение се ориентирате, може би така...

Вие не се отказвате. Няма да е нещо по-различно от това, което обявих в предизборната вечер.

Но партия не.

Аз продължавам да смятам, че най-полезно за България в момента е да се вдигне градусът на гражданската, как да кажа, активност даже ми се струва слаба дума.

Да, ама на следващи парламентарни избори...

На въвлечеността.

...няма как да участвате с друга форма освен партия или пак инициативни комитети...

Вие сте прав, вие... Не, няма как инициативни комитети.

Е, ама нали има...

Вие сте прав, обаче моят изначален въпрос е „а какви ще бъдат следващите избори, какво правим с независимостта на медиите, какво правим със съдебната система - това са двата основни стълба на демокрацията, не единствените, но много важни, за да може да гарантираме и честни избори и какво правим с приложението на закона, на изборния закон”... Това са задачи...

Трябваше ли да бъдат касирани тези избори?

Конституционният съд се е произнесъл. Но те бяха много зле организирани. Ще се радвам...

Вие подреждате ли се в редицата на тези, които смятаха, че има аргументи за касирането им?

Вижте, аз нямах представители, имах доброволци на много места, но нямах представители в този смисъл, в който имаха партиите, за да мога да кажа „ето това е изборно нарушение, което ние видяхме, даваме сигнал за него” и т.н. Дадох сигнал по два повода - предизборна агитация в деня за размисъл срещу мен от вестници от позната ви медийна група, но това е. Действително аргументите, които видях в пресата, но те нямаха за източник моите представители, бяха много сериозни. Вече как ще реши и как е решил Конституционният съд, виждате, даже имаше съмнения в допустимостта на делото. Спомняте си, че няколко съдии смятат, че това е недопустимо дело.

Да говорим за миналата година, разбира се, първо през събитието, което всички виждат за събитие на 2011-а - кризата. Вие от какво се лишихте?

Аз бях поне девет месеца с толкова много обиколки из страната, че не съм имала време за нищо друго. Така че, ако ме питате пътувания - не, не съм пътувала, не, не съм сменяла, така, драматично начина си на живот, който е свързан главно с работа. Но видях много отчаяни хора. Така че на мен ми се смени съзнанието и ми се смени погледът върху мащаба на това, което се случва в България. Едно е да видиш в твоя квартал бедните хора, да видиш пенсионерите в твоето магазинче, които броят стотинките и правят сметка, и да чуеш милиони оплаквания от хора с най-различно материално положение, включително и тези, които са средна класа, че не може повече така с тези сметки, които не разбират, нито за парно, нито за вода, нито за телефоните си. И друго е да видиш истинска бедност, свързана с оцеляването.

Как да я наречем тази криза? Тя си няма име.

Е, кризата е преди всичко икономическа.

Нали миналия век са ги наричали Великата депресия... не, дайте някакво по-хубаво име.

Аз мисля, че ние, ако трябва непременно да употребя думата велико, аз мисля, че сме изправени пред нещо друго - да кажем кое е великото достатъчно и да не отиваме отвъд него. Защото тази криза беше предизвикана и от абсолютен дисбаланс на възможности покупателни, това, което имаш като спестявания...

Криза на свръхдостатъчността.

Позитивно, ако може. Да намерим великото достатъчно като отговор на тази криза и да видим кого спасяваме и как спасяваме първо, т.е. да направим приоритетите. Това е една от най-важните теми за 2012 г. Аз имам, така, удоволствието да председателствам Центъра за европейски политики в Брюксел. Излязохме с едно много добро изследване, което впрочем е поръчано от институциите, за резултатите от последния Европейски съвет, които всъщност не са добри. Всъщност еврото не се укроти, имаме от тази седмица рекордно нисък - 1,38 за долар, което е много ниско ниво за еврото, продължават да се свалят рейтингите на банки. Всъщност пазарът не реагира на Европейския съвет. Много неща трябва да се случат до март, едно от които е да се види как се променя и дали договорът, защото има юристи, които казват, че т.нар. Лисабонски договор ни дава достатъчно основания и ние можем да вървим напред. Но очевидно не всички смеят, не всички държави смеят.

Вие сега от кои сте? Понеже се оказа, че и нашите политици, а и в европейски мащаб, вярвайки на това, което казва Сергей Станишев, са разделени не само по линията англичаните не искат, всички други искат, има...

А, не, не, това не е единствената, напротив, към...

Вие за кои сте? За тия, които казват, че трябва да се подпише такова споразумение на междуправителствено ниво за фискален пакт за финансова стабилност, или напротив, смятате, че не трябва?

Аз се опитах да ви цитирам юристите. В последна сметка те ще имат много тежка дума. Една част от юристите, аз четох едно интервю, което беше на юрист, и то от съвета в... преведено в „Кориере дела сера”, където той казваше, че и в момента, наистина топ юрист, и в момента имаме такива възможности по настоящия договор. От друга страна, ако ние искаме препотвърждаване на всички елементи на дисциплината, за които Германия е абсолютно права, това няма ли да, как да кажа, да доведе до девалвация на... на сегашните възможности, които дава самият правен текст, т.е. да се превърне в едно заклинание? Дали няма да е по-ефективно едно много ясно, много категорично политическо решение и политически ангажимент от страна на всички? Всъщност Германия и Франция нямат изцяло единна позиция. Докато Германия е много предпазлива по отношение на еврооблигациите, за Франция това е много добро решение на въпроса. В България повече говорим за уеднаквяването на данъците. Това е нашата тема.

Че не сме съгласни.

Че не сме съгласни. Но отвъд тази тема...

Те и други не са съгласни.

Да, Унгария, Чехия, само че те го заявиха, а ние не го заявихме на съвет, което е според мен пропусната възможност, включително и да бъдем предвидими партньори. Ако още отсега не сме съгласни, нека да го кажем, така както направиха другите страни. Има абсолютна необходимост от консолидиране на много усилия вътре в нашата страна, за да може България да има добра позиция, а дай боже и позиция, която да подсказва решения. Никой не ни пречи. Може да нямаме кой знае какви природни богатства, но поне би трябвало на ум и разум да можем да разчитаме. Ще ви дам един пример от Франция - всички неправителствени организации тип тинк-танк, тип мозъчни тръстове, са ангажирани със задачата, и то по желание на правителството, да дадат модел на новата социална Европа. Защото това, което е била социалната Европа преди 10 години, е невъзможно да бъде сега. Аз мисля, че това са чудесни възможности за увличане на цялото общество, първо, да разберем какво се случва, и второ, да разберем какви са рецептите, включително и за нас.

Как да се държи България, да имаме ли условие или не? Да бъдем ли англичани, които имат условия, за да участват, или, напротив, да нямаме условия в името на всичко мирно и тихо да върви напред?

Ама ние вече... всъщност вътре в страната вече се каза ясно, че ние няма да приемем фискалната формализация, т.е. България постави. Но моят акцент е, че го поставяме вътре в страната, а не го артикулираме навън. Няма как този въпрос да бъде... на този въпрос да отговори един-единствен политик. Вие правите чудесно, че питате всички ни, но на нас ни трябва национална позиция, т.е. трябва дебат по този въпрос, и то не само в партиите.

Ясно. Сега, общо взето, едно условие, разбрах.

Фискалната формализация, нали?

Не, ясно, то това дори не е и  условие, защото тъй като и други не искат, то няма да стане. Но нещо, което примерно е важно за нас, каза министърът на финансите. Той каза искам да падне на 10% съфинансирането от националния бюджет по европейски проекти, т.е. да не бъде, както е сега 15-20, че и повече, твърдеше премиерът. Та въпросът е може ли да кажеш „няма да разпиша аз за всички тия правила, които искате, ако не свалите този процент”? Както англичаните казвали някакви работи по едни много сложни регулации в областта на банковия сектор, доколкото разбирам.

Пет страни... повечето от които от новите всъщност, които бяха в криза, им се разреши едно такова по-бързо и по-, как да кажа, по-ниско съфинансиране от страна на...

Точно обратното на това, което искат българите. Защото българите казват „да се даде на тези, които са стабилни, спазват правилата”, а Европа приема точно обратното. Ако сега ние си отпуснем дефицитите, почнем да харчим, тогава ще ни дадат 5%, колкото на гърците.

Да, да, разбирам. Но аз имах предвид друго - че пет страни поставиха и получиха такава възможност да имат по-малко тъкмо заради кризата. Това беше една от мерките, които още преди яростното избухване на кризата, още 2008 г. комисията разглежда. Това е вече въпрос и за новата бюджетна рамка от 2014 г. - дали да се облекчат до такава степен и процедурите, че по-бързо да можем да усвояваме парите, или има и друго мнение - за корупция, да не се пълнят с хора, които не заслужават да имат възможност да излязат през пролуките на закона. За България това е тежка тема заради корупцията. Но, да, аз смятам, че ние трябва да кажем всичко онова, което може да бъде според нас направено по-добре, за да има растеж, за да има заетост. Това е... плановете за стабилност и за съкращаване на разходите, не могат да бъдат без компания. Не могат да се движат сами и тази компания всъщност е растежът.

Коментирахме много кризата, стана дума за изборите. Другите три събития в нашия списък са арабската пролет, краят на Кадафи, предизвикателствата пред МВР със СРС и с Шенген, размириците в Катуница. Вие как бихте ги подредили, кое идва следващо в разговора, кое е най-важното от тях?

Ами те са доста различни. Аз бих съединила по-скоро подслушването и арабската пролет, защото те са са свързани, първо, с технологии. Има един интересен доклад на Организацията за икономическо сътрудничество точно по въпроса за арабската пролет и за възможността да се осигури свобода, но и да не се злоупотребява с тази свобода в интернет.

Знаете ли, много от водещите български политици - Борисов, Костов, в известен смисъл Станишев са вече притеснени от това дали тая пролет ще се окаже толкова пролетна. Дали диктаторите всъщност не се смениха с едни доста тесногръди ислямистки водачи.

Няма лесен отговор, но ако успеем да помогнем да се направи една много добра конференция, аз смятам, че министър Николай Младенов направи нещо много добро, за да...

На два пъти прави, със „Софийската платформа”, да.

...да, с тази последната, да, аз мисля, че това помага. Има хора, които няма съмнение, че не бяха съгласни с тоталитарните модели. Няма как да се внесе стабилност, но може да се помогне тази стабилност да пусне корени в арабските страни. Ние имаме... съвсем близо до границата си имаме такъв пример, спомняте си, с войната в бивша Югославия, разпадането й. Колко години отне, за да може да има истински демократично управление в страните от региона и това е сърцето на Европа. Това е люлката на Европа всъщност.

Накрая питам две еднакви неща. Едното е...

Много съм несъгласна с използването на СРС-та и с всички нарушения, които МВР демонстрира по отношение на човешките права. За мен това е изключително важна тема и тя ще продължи да е тема и през 2012 г. „Сигурност вместо свобода” не е формула.

Пушенето трябва ли да се забрани тотално...

Е, аз не съм пушач, така че вие ме...

Но има и непушачи, дето... от тези, с които говоря, топ мениджмънта на държавата, които не пушат, ама са по-либерално настроени. Казват „абе не чак толкова да се забрани”.

Да, и аз разбирам пушачите, защото баща ми беше много привикнал и знам колко много се борят една част от пушачите да спрат с това и колко им е трудно. Но смятам, че е по-добре да се престане с пушенето.

Какво хубаво се случи през 2011-а?

Какво хубаво се случи?

Колко труден въпрос в година на криза.

Ами, първо, не... със сигурност трябва да кажем, че не е чак толкова лошо, колкото бяха най-мрачните прогнози, т.е. малко негативно определение. Нали знаете, песимист е този, който казва, че и по-лошо би могло да бъде.

Понеже търсим сентенцията, която да напишете на тази картичка, та какво ще напише Меглена Кунева.

Най-доброто за мен, минавайки през моя опит, е, че за пореден път се убедих, че имаме прекрасни, умни, действени хора, готови да продължат да вярват, готови да продължат да опитват. Това са гражданите на България. Аз имах десетки срещи, които никога няма да забавя. Това за мен беше най-хубавото през годината.

И как ще го формулирате?

Ами България на гражданите, може би това е добра формулировка. Поне на мен това ми беше печатът на тази година. И третото, аз чух, че вие предлагате и някакъв личен, да има личен елемент, както децата в семействата на някои политици. Аз искам да кажа, че е хубаво, че моя приятелка се излекува от много тежка болест и че сме здрави. Това е хубаво.