Един особен театрален проект престои да заживее свой живот. Режисьорът Съни Сънински поставя в "Сълза и смях" пиесата "Капиталът" срещу "Няма да платим" или иначе казано това са Карл Маркс срещу Дарио Фо в авторски спектакъл на Сънински. Към текста има прибавени още фрагменти от Мигел де Унамуно, Стефан Цвайг и самия режисьор. В постановката участват Мария Сапунджиева, Станка Калчева, Асен Блатечки, Филип Аврамов. Премиерата е тази вечер от 19:00 часа, спектакълът ще се играе и в четвъртък в "Сълза и смях".
В световната театрална история досега никой не се е пробвал да интерпретира "Капиталът" на Карл Маркс. За желанието да вкараш теориите на германеца в българска пиеса е интервюто със Съни Сънински.
Защо реши да си първият, който да се пробва с този текст?
"Капиталът" на Маркс беше една натрапена, натоварена с идеология литература и философия, а това, което Маркс пише всъщност сега всички виждаме, че е много близко до истината. Това, което според мен е по-интересно обаче е, че ние правим различен прочит на "Няма да платим" на Дарио Фо, противопоставяйки му Маркс. Това са топлият Дариф Фо, италианецът, срещу немеца, студен, критичен Маркс. Между тях има Стефан Цвайг, Унамуно и много дискретно мой намеси.
Какво взимаш от Маркс?
Взимам някои постулати, които определят съвременното ни капиталистическо общество. "Капиталът" е опит да се опише движението на съвременното общество. Да речем взимаме основните негови идеологически точки като средствата за производство, парите като разменна стойност, стоката, най-вече частната собственост. Всичко това, което ние до болка познаваме.
Не е ли много рисково да събираш текстове, които на пръв поглед не могат да бъдат събрани? Маркс и Дарио Фо на едно място?
Не.
Със сигурност ще има много хора, които ще се питат що за пиеса е тази?
"Капиталът" срещу "Няма да платим" са много ясни сюжетни линии. Това е един сюжетен спектакъл, абсолютно разбираем, с ярък конфликт не само по линия на формата, но и по линия на музиката, драматургията, костюма. Общо взето това са изградени две сюжетни линии, които търсят надмощие една над друга.
Всъщност какви са героите в пиесата?
От едната страна имаме две семейства, които са основно казано пролетариата. И от другата страна са фабрикантите, крупният капитал, въобще цялата машина на държавата, която се играе от три млади момчета. Всъщност преводът на "Капиталът" за мен е именно тази млада енергия, амбицията, желанието да постигнеш мечтите си. Това е капиталът. Това не е онзи образ, който познаваме от картинките - чичкото с пурата и с брадата и старата шапка, който стои на върха на пирамидата. Не. По-скоро младата енергия, младостта, младите - те са капиталът. Всъщност ти, ако искаш да спреш капитала, трябва да спреш техните мечти. В този смисъл е много разбираем спектакълът, много атрактивен. С една огромна форма, смазващо голяма с много хора, търсил съм зрелището. Опитали сме се да бъдем мащабни.
