Наш сънародник, който живее и работи в Лондон, протестира срещу мълчанието на български власти по повод разразилата се през последните дни и седмици кампания на Острова срещу потенциалните емигранти от България и Румъния. Властите в Лондон обмислят кампания, с която да разубеждават българи и румънци да поемат към Великобритания догодина, когато за гражданите на двете държави ще отпаднат ограниченията за достъп до британския трудовия пазар.
В писмо до президента, премиера и външния министър на България варненецът Димитър Димитров, който живее и работи от 3 години в Лондон, призова институциите у нас да се намесят, да направят нещо за имиджа на страната ни на Острова и да спре дискриминацията спрямо българите там. „Ние сме третирани като най-долна класа хора. Защото такива сред нас наистина има. Но повечето от емигрантите сме отишли на Острова, защото тук, в България, няма място и работа за нас", пише българинът в отвореното си писмо.
Писмото на Димитър Димитров предизвика оживена дискусия във форума ни. Ето какво каза българинът в интервю за предаването на Дарик „МеждУредие":
Има ли инструмент държавата ни да реагира на цялата тази кампания, която тече през последните седмици на Острова, и особено на тези настроения сред обществото там?
За инструменти нямам представа. Най-вероятно българската държава има доста дипломатически инструменти за това как да реагира. Моят инструмент е този - да напиша писмо, в което да им кажа, че трябва да се направи нещо по въпроса.
Не се ли преувеличават донякъде страховете на британците от българите и от румънците? Не става ли дума за тема, с която очевидно политиците на Острова спекулират, със своя вътрешна цел донякъде?
Това е факт, моите наблюдения са, че те се опитват да оправят своята социално-осигурителна система и здравна система по начин, който да не засегне гражданите на Кралството, защото те са пред фалит. И за да намалят бенефитите, които дават на собствените си граждани, трябва да изкажат някаква причина, която да е извън техните възможности. Не мога да го обясня точно, но основният проблем е, че социалната система в Англия дава прекалено много вратички за всякакви манипулации, от които най-често се възползват не хората от Източна Европа, а техните собствени граждани.
Но ние ставаме обект на прицел на критиките и негодуванието, дори само защото едно циганско семейство, което живя пред Уестминстърското абатство успя да си вземе жилище, след като седмица спаха там или не помня колко.
Мисля, че четири-пет дни. Нещото, заради което аз написах това писмо, е, че моята работна седмица протича по следния начин: Сутрин ставам в 5.30 и тръгвам за работа. Взимам си безплатния вестник от метростанцията или от гарата и на първа страница виждам снимка на „Максуда".
Това варненският ромски квартал ли беше?
Да, или на „Филибето" или на каквото и да е. И там пише: „Внимавайте, тези хора идват да ви вземат помощите".
Това често срещано явление ли е в пресата?
Всяка седмица по веднъж. В понеделник има статия за българските емигранти, във вторник има статия как кралицата не споменала гей-браковете в годишното си обръщение, в сряда има статия за бъдещия внук на кралицата, в четвъртък - нещо друго и в понеделник пак се започва със статия за българските и румънските емигранти.
Какво смятате, че трябва и може да направи българската власт - президент, премиер, външен министър, освен да излязат с някакво послание?
Това са някакви дипломатически лостове, които трябва да бъдат задействани. Това отношение към нас е повече от година. Не може в същите тези английски медии да няма нито едно официално изказване от българската страна - нито потвърждение, нито опровержение, нищо.
Тоест, смятате, че трябва активно нашият глас да се чуе. Румънският посланик в Лондон преди седмица реагира.
Честно казано аз никога не съм имал нищо общо с българското посолство в Лондон, а се надявам и да нямам. Но от колеги и приятели и много хора, които живеят там, съм останал с впечатлението, че изобщо няма смисъл човек да се обръща към тях. Говорим за тривиални неща, които те трябва да свършат като посолство за българите. А вече на държавническо ниво не знам какво трябва да направят.
В писмото си споменавате и за дискриминация, как вие лично я усещате - като по-различно отношение към вас спрямо останалите емигранти там?
Най-простото нещо, което мога да кажа, е при опит човек да си вземе английски национално-осигурителен номер, което е много важно за един емигрант, за да получи достъп не до социалната им система, а в моя случай за да мога да продължа обучението си и да се квалифицирам на по-високо ниво. В момента, в който чуят, че си българин, ти слагат молбата в едно кашонче, където имаш 10 процента шанс да вземеш национално-осигурителен номер. Това е най-фрапантното нещо. От десетина българи, които наскоро са дошли в Англия, двама са успели да вземат след втория опит такъв номер.
Писмото ви предизвика дискусия, както често се случва във форумите, най-вече между тези, които ви подкрепят, много от тях настоящи или бъдещи емигранти, и другите, които казват, че е по-достойно „вместо вие, които сте в чужбина, да се оплаквате, по-добре да се борите с трудностите в собствената си страна".
Няма нищо лошо човек да се бори, където и да било. Да, аз съм се поборил малко.
Опитал сте тук?
Аз имам сигурно 17 години трудов стаж в България. Имах не дотам успешен собствен бизнес, който се провали поради основателни причини - криза и т. н. И това ме принуди да отида там.
Въпросът е не сме ли и ние донякъде виновни за този образ, споменахме за това циганско семейство там...
Циганските семейства не са общото лице на България. Това е моето мнение по въпроса. Защото аз наистина съм квалифициран работник, наистина работя много. Ако някой англичанин работи по-добре от мен, те ще го вземат него да работи. След като са ме взели мен, значи са ме оценили. Мен не ме притеснява отношението на англичаните към моята работа или към мен, обидните квалификации на техните политици са основното в случая.
