Министърът на отбраната Веселин Близнаков в "Седмицата" на Дарик
Вече е факт решението на подпис. Защо не взехте решението в четвъртък за Кандахар, още нещо трябваше да се уточнява? БСП се съпротивляваше или?
Не. Редовното заседание на Министерския съвет през изминалата седмица беше в сряда, а не в четвъртък. И в сряда вицепремиерът г-н Калфин и аз като министър на отбраната, двамата внесохме предложение в Министерския съвет за увеличаване на нашето участие в мисията ИСАФ в Афганистан. Министерският съвет изрази политическа воля и всички без изключение подкрепиха това предложение.
Тогава защо сте го разнасяли на подпис?
Решихме да уважим членовете на двете комисии по отбрана и по външна политика в българския парламент и затова. В четвъртък те имаха редовно заседание съвместно на двете комисии. Ние заедно с Министерството на външните работи докладвахме в комисиите, обсъди се въпросът и в петък, вчера, взехме на подпис. Тъй като вече имаше изразена политическа воля да се вземе такова решение.
Да уточним фактите. 335 нови български войници в Афганистан. Те се прибавят към 85-те, които вече са там.
Точно така.
200 от този контингент отива в Кандахар на летището.
Точно така.
Той ще има три БТР-и плюс леки картечници и минохвъргачки. Общо 16 машини и тук веднага възниква въпросът има ли Българската армия оборудване за тежка и трудна мисия, каквато е тази в Кандахар?
Мисията в Кандахар искам да кажа, че не е най-тежката и най-трудната. Имали сме и по-тежки мисии.
Коя?
В Ирак първите ни контингенти, но аз искам да кажа, че ръководството на министерството и ръководството на ГЩ на Българската армия положиха всички усилия през изминалите години да се подобрява оборудването, да се подобрява подготовката на българските военнослужещи за участие в мисии. И аз като казвам, че това не е най-тежката искам да кажа, че имаше и други опции, имаше и други варианти ние да увеличим нашето участие в Афганистан. Например да участваме в тимове за възстановяване, така наречените провинциални тимове за възстановяване, които са около 400 души, имат военен компонент от 200 души, имат граждански специализиран компонент.
Какво правят, ходят сред населението?
Те работят в различни части на държавата Афганистан. Повече от 25 такива тима има в момента, но това е мисия с тези тимове, която е много рискова и много скъпа. Ние нямаме възможност на този етап като държава да осигурим този ресурс и тези специалисти.
Добре, но има гласове?
Имаше възможност и вероятност да изпратим например с чисто бойна операция, с чисто бойна мисия. Другият вариант, който ние обсъдихме и приехме всъщност, това е да охраняваме най-вътрешната част на летището в Кандахар, който е един много голям инфраструктурен обект.
Има гласове защо пък изобщо да увеличаваме, нали имаме 85. Там участваме, отчели сме, както се казва и ако може по-бързо да се приберем и тях, на там да мимикрираме още малко.
И на срещата на върха в Рига, г-н Вълчев, и на срещата на министрите на отбраната в Севиля, която беше преди един месец в Испания, беше отчетено, че се нуждае мисията ИСАФ на НАТО в Афганистан от по-високо, от по-голямо участие. Всички държави трябва да дадат своя принос. В Афганистан участват повече от 35 000 души от 37 държави. Всички държави от НАТО участват. България през последните години намали своето участие в мисии. Така се случи. Ние в момента имаме по-малко от два процента участие от броя на въоръжените си сили, за Сухопътните войски говоря и сме поели ангажимент постепенно да увеличаваме нашето участие в мисии, за да достигнем осем процента от броя на Сухопътните войски.
Такъв ли е процентът на другите държави от НАТО?
Горе-долу такъв е процентът. Другите държави участват много по-активно от нас. Ние сме се ограничили, понеже нямахме достатъчно оборудване, понеже нямахме достатъчно финансови средства. Трябваше да постигнем по-големи оперативни възможности и затова сме намалили участието. Но като обсъдихме нашите възможности, като обсъдихме нуждите от увеличаване на силите в Афганистан, за да не се загуби постигнатото. Трябва да признаем, че международните сили там, международната общност има определени успехи в Афганистан. Затова се прецени, че ние трябва да дадем нашият принос.
Ще се увеличава ли мисията в Ирак?
За мисията в Ирак ние сме взели решение. То е решение на българския парламент, да продължим участието си в Центъра за репатриране на бежанци от лагера “Ашраф”.
Въпросът е, стои ли на дневен ред пред съюзниците в Ирак преразглеждане на броя на хората там и България ще се наложи ли в рамките на тази година или в началото на следващата да се увеличи?
Засега такъв въпрос не стои на дневен ред.
БСП-депутати ви питали на заседанието на парламентарните комисии по външна политика и отбрана, има ли, вие знаете ли, колко ще стоят българите в Афганистан?
Предложението, което сме направили с г-н Калфин и което беше прието от Министерския съвет е за срока на операцията. Нашите военнослужещи да участват там за срока на операцията.
Взема се от година за година?
От година за година, точно така и под мандата на ООН правен статут, с други думи нашето участие. Подобно решение сме взели, когато сме изпращали нашия взвод, който в момента е в Кабул, в столицата на Афганистан. За да не се налага непрекъснато да се преразглежда този въпрос. Има вероятност ако афганистанското правителство прецени и ли Съветът за сигурност на ООН ние да съкратим нашето участие по време, но сега е за срока на операцията.
Това е теоретично, че ще се съкрати по-скоро се оказа преувеличение?
Всичко зависи от средата на сигурност там и от развоя на събитията.
Казвате 8% от сухопътните войски се очаква от всяка държава- член на НАТО да изпраща на мисии?
Да участват в мисии. Т.е. 40% готовност на въоръжените сили.
Т.е., при ние колко са ни сухопътните войски?
В момента, приблизително около 1500 - 1600 души - са 8%.
8%, трябва да са 1500-1600. добре, кога България ще бъде като всички останали членове на НАТО?
Срокът отначало беше 2015 г. ...
Добре, как гледат тези другите от НАТО...?
...след това тези срокове се съкратиха и ние очакваме след около пет години горе-долу да достигнем този процент. Казвам горе-долу, защото разчетите се влияят и отброя на въоръжените сили, а ние имаме готовност да преразглеждаме План 2015, така че да предложим на правителството и на парламента да бъдат редуцирани нашите въоръжение сили от гледна точка на броя на населението и БВП на страната.
Доколко?
Това са въпроси на разчети, които ние правим.
В момента ми изчислете - колко са сухопътните ни войски?
20 хиляди.
20 хиляди - а 8% са ...
1600.
1600. Така, вие очаквате, че сухопътните войски на България могат да бъдат още редуцирани?
Могат - да, разбира се.
И това е планът, който сте ...
Разбира се, ние трябва да имаме по-малка армия, по-добре оборудвана и мобилна. Тя трябва да отговаря на ресурсите, с които държавата разполага.
Колко трябва да са сухопътните войски според плановете, които пишете ...
Моля? Това не мога да ви го кажа.
Военна тайна?
Не, не е военна тайна, правят се разчети и на такъв въпрос мога да отговоря към края на годината.
Но при всяко положение надолу?
Не по-рано от началото на следващото полугодие.
А има ли проценти за военновъздушни сили, за кораби, за други родови войски, които трябва да участват в мисии?
За всичко има разчети, правят се, както се правят и планове. Ние участваме в общото планиране на колективната отбрана на държавите от НАТО.
Тоест НАТО очаква от нас освен 1500-1600 в момента войници в мисии, ние да изпратим и определен брой например войници от Военновъздушните сили?
Да внеса пояснение - има разработени цели на въоръжените сили. България в момента е поела ангажимент за изпълнение на 79 цели на въоръжените сили. Всяка държава, членка на Алианса, на НАТО разработва такива цели на въоръжените сили за нуждите на колективната система на отбрана. Ние сме поели 79 такива цели, които включват и участие на други видове въоръжение сили.
Т.е. какви други в по-обозримо бъдеще ...Афганистан, Ирак...
Например участие с някои хеликоптери, участие с взводове за радиационно, химическо разузнаване, за ...
Хеликоптери къде имаме - не мога да се сетя в момента като мисии?
Не, не, ние нямаме като мисия в момента.
Но сме поставили цел такава?
Но имаме такива цели - да. Както и участие, например с фрегата.
В Черно море да пази границите на НАТО?
Не само в Черно море. Вие знаете, че нашата фрегата “Дръзки” участваше в “Актив индейвър” в Средиземно море в контрола на трафика на преминаването, защото 80% от световния незаконен трафик на хора от оръжие и наркотици се извършва по море. Участвахме в ЮНИФИЛ в Ливан, под егидата на ООН, когато възникна кризата там.
Добре. Ако не участваме, ще ни изключат ли от НАТО?
Не е само нашата екватория, която е обект на ангажимент.
Какво ще се ни се случи, ако не участваме - ще ни изключат ли от НАТО, ако бъдат чути гласовете, включително и във вашата коалиция ...
Ако ние не даваме своя принос, това означава други държави-съюзници от НАТО да поемат тези ангажименти. Всеки трябва да дава своя принос на принципа на справедливото разпределение на товара на отговорностите.
Т.е. българското от Алеко Константинов познато “Бай Ганьо” “бе имал си бол, дал си” не върви в НАТО?
Не върви. Всеки трябва да се отнася отговорно към своите ангажименти и да изпълнява своите задължения.
Заплашена ли е България от тероризъм заради увеличението на мисията в Афганистан, каквото голямо заглавие има тази седмица в “Новинар”, позовавайки се на един депутати.
Ние нямаме, ние не разполагаме с такава информация.
Т.е. Военното разузнаване, което е към вас, не ви е казало, че я сме пратили при талибаните наши войници, я са дошли тук?
Напротив. Аз бих казал, че опасността се увеличава, ако НАТО и международната система за сигурност не участва активно в Афганистан, защото Афганистан е площадка за износ на тероризъм.
Разкажете сега за тази история с българските войници в Ирак, които са снимани как хвърлят бутилки вода, аз гледах това филмче - не знам дали добре ще го преразкажа, хвърлят бутилки вода на местни деца...
Не, те не им хвърлят, подават им.
Господин Вълчев, това ми се вижда твърде несериозно. Това ми прилича малко на готовност за пазарлък. Такова нещо в междудържавните отношения и системата за отбрана няма. Още нещо да кажа – това са разчети, които се правят от страна на Съединените щати за гарантиране сигурността на по-голямата част от европейските страни. Възможно е в бъдеще да се инсталират, още веднъж да кажа, допълнителни съоръжения, които да защитят държавите от Югоизточна Европа, членки на Алианса.
За какво бъдеще мислите вие, когато разсъждавате и с експертната информация, която имате, по-реалистично?
Не по-малко от пет години.
Тоест, според вас е възможно до 2012 година и България да бъде покрита от противоракетен щит?
Не по-рано от 2012 година.
Всичко ли е готово за първите американски войски в съвместните бази в България? Факт ли са всички споразумения, които трябваше да уредят технически пребиваването дотук на американците?
След подписването на договора между България и Съединените щати за сътрудничество във военната област се реши да се определи Министерството на отбраната като контрагент, като основен отговорник за сключване на тези споразумения и координатор.
По мой доклад Министерският съвет взе решение да се определят представителите на заинтересованите български ведомства. Министерството на отбраната координира тази дейност. Трябва да се подпишат допълнителни девет технически споразумения върху които се работи. Те не са завършени и не са подписани.
Аташето по печата казва на среща с кметовете на селищата край Берзмер, че те идват в края на лятото?
Не, те по-рано от края на годината няма да дойдат в България.
Това е разминаване. Това заглавие “250 души от Германия идват в Ново село” няма да стане в края на лятото и началото на есента?
Не са готови съоръженията за приемане на американски войници.
Тоест в края на годината – ноември, декември?
Да. Освен това трябва да има съответен бюджет. Той не е гласуван още от Конгреса.
Тоест те си нямат пари да дойдат?
Не че нямат пари, но нямат решение в момента. Докато за Румъния такова решение има и затова те са малко по-напред.
За какво са тези технически споразумения?
Те са технически споразумения, които са съществени от гледна точка на изпълнение на основния договор. Ще дам пример – сключване на допълнителни договори, за осъществяване на логистика, за защита на околната среда и т.н.
Ето, примерно кметицата на Болярско на тази среща с американския печат иска лаборатория за замерване показателите на шум, чистота на въздуха и почвите, за да бъдат спокойни местните хора?
Никой не трябва да има съмнение, че около тези съвместни съоръжения околната среда ще бъда запазена и ще бъдат стриктно спазвани екологичните изисквания. Никой не трябва да има подобни съмнения. Дори това ще действа в много голяма степен възпитателно, за да имаме мултиплициране на подобно поведение и в други райони в страната.
Сега като казвате, че ще дойдат на края на годината и се обърква сценарият, че има връзка нашите бази с нападение срещу Иран?
Аз не виждам подобна връзка и никога не съм я виждал.
Защото, нали се очакваше още тази година да се удря. Поне това са интерпретациите в коментари, изключително от западната преса?
Аз нямам подобна информация и за мен това на този етап са безпочвени твърдения.
Вярно ли е, че последните наборни войници се крият? Днес “24 часа” излиза с голямо заглавие “Заради края на редовната казарма издирват с полиция последния набор” – в София връчват повиквателна едва на един от десет годни за военна служба.
Опит за сензация, който опит не отговаря съвсем на истината. Да кажа защо: досега наборни войници се вземаха през януари, март, юни и октомври на всяка календарна година. Ние през месец март, последните дни на този месец ще вземем последния набор. Наборни войници набор 1988 година.
Вярна ли е цифрата 2 300?
Около 2 500 души. Връчването на повиквателните се извършва в график. След няколко дни ще приключи връчването. До момента не са връчени по-малко от пет процента. Не са повече от 100 – 120 души, които не са получили повиквателните. Разбира се, ползва се възможността и на кметове, особено в малки населени места и на някой път и на органи на МВР, във връзка с уточняване на адресна регистрация, да се връчат повиквателните, но ние нямаме проблем.
Стотина се крият само?
Те не се крият, не са връчени или не са открити. Нямаме проблем с набирането на последния набор, наборни войници...
Принципно ли стана този набор, за набирането на тези хора.
Тъй като вниманието на обществото е много засилено и независимо от това, че се прие много добре новината, че това ще е последният набор, който ще служи до края на годината все пак има известно напрежение от гледна точка на това доколко е справедливо някои да отидат в казармата, а други да не отидат.
Ние сме подходили принципно – например, тези, които са годни за военна служба и не са отслужили преди набор 88 те бяха призовавани с предимство, така да се каже. Освен това, освободени са младежи, които учат, младежи, които са семейни, младежи, които имат тежко семейно положение. Общо взето принципът на набиране е да има годни младежи, които нямат тежко семейно положение.
Ще успеете ли да наместите наборните войници с професионалните по плановете, които имахте? Има ли нужните финанси, това беше спорът в края на миналата година?
Трябва да преминем изцяло на професионална армия от 1 януари следващата година. Този процес приключи във Военноморските сили. През лятото, до края на месец юни тази година ще приключи и във Военновъздушните сили. В Сухопътните войски трябва да наберем допълнително хора до края на месец декември. Общо нуждата от професионални войници до края на годината е около 2 200 души.
Нови, които ще наберете с информационна кампания.
Много широка национална кампания. Аз мисля, че този процес върви добре. Ние ще се справим със задачите и България от 1 януари следващата година ще има изцяло професионална армия.
Какво стана с единното командване, което трябваше да обедини Генералният щаб и Министерството на отбраната?
Става дума за частично интегриран отдел, тоест частично интегриране на Министерството на отбраната. Ние работим върху тази интеграция, защото България е от малкото страни, които нямат интегрирано министерство. Почти всички държави имат.
Тоест вие си имате по един директор при вас, който отговаря за същото, което отговаря някой военен в Щаба?
Основната цел е да се използва много по-ефективно военната и гражданската експертиза, да се вземат много по-бързо решения и да се прави икономия на финансови средства.
Кога ще стане това?
Това ще стане, като частично интегриран модел в края на годината, вероятно. Говоря за определени области.
А крайната цел е пълна?
Крайната цел е пълна, но това не може да стане по-рано от пет или шест години. Малко държави в НАТО имат напълно интегрирани министерства.
Накрая един политически въпрос. Какъв е коментарът ви за изследването на НЦИОМ, обявено вчера, за спад на доверието към правителството. Половината от българите искат смяна на министри и сред симпатизантите на НДСВ 63% искат смяна на министри. Тук, в името на коректността трябва да кажем, че вашият личен рейтинг бележи положителна тенденция, което е противно на масовия случай в правителството.
Аз ви благодаря за това становище.
Това са факти.
Искам да споделя, че правителството има да решава много сериозни въпроси, които са свързани със задоволяване на потребностите на българското общество, на българските граждани. В този смисъл очакванията на обществото са много сгъстени. Тези очаквания се засилиха, когато България стана пълноправен член на Европейския съюз.
Ние го виждаме чрез напрежението, което съществува сред някои обществени слоеве, в някои обществени групи. Аз мисля, че правителството работи изключително коректно и изключително организирано. Атмосферата в правителството е много добра и в този смисъл смятам, че към края на годината и особено следващата то ще появи своят потенциал.
Според вас смени не трябват, въпреки, че 63% НДСВ искат смяна?
Категорично, че смени не трябват. Смените може да са пикантни като тема за дискусия, но те не водят винаги до добри резултати.
