Гърция е известна със своето вино, но изглежда древните гърци са били не само винопроизводители, но и любители на варенето и пиенето на бира.
Според проучване, публикувано миналата година, жителите на древна Гърция изглежда са варили бира още през бронзовата епоха. Това се основава на доказателства, открити в две древни селища - Архонтико и Аргиса в Централна Гърция, съобщи Greek reporter.
„И двата обекта са били разрушени от пожар, което ги е превърнало в своеобразни капсули на времето“, каза Султана-Мария Валамоти, доцент в катедрата по история и археология на Солунския университет "Аристотел".
След пожара праисторическите хора изглежда са се изселили, оставяйки след себе си безброй изгорели артефакти, включително останки от покълнали зърнени култури.
В Архонтико археолозите откриват около 100 отделни покълнали зърнени култури, датиращи от ранната бронзова епоха от около 2100 до 2000 г. пр. н. е. В Агриса са открити около 3500 покълнали зърнени култури, датиращи от средната бронзова епоха от около 2100 до 1700 г. пр.
"Новите данни показват сериозни индикации, че жителите на праисторическа Гърция освен вино са произвеждали и консумирали и бира", твърди Валамоти, като добави, че това е „неочаквано откритие“.
Тя отбеляза, че макар откритието да е най-старото известно доказателство за бира в Гърция, то не е най-старото в света. Египетските записи показват, че тя е била консумирана още в средата на четвъртото хилядолетие пр.н.е., а хората в Близкия изток са поглъщали кехлибарената течност още през 3200 г. пр.н.е.
В случая с Архонтико, наред с богатите зърнени остатъци, в останките на две жилища е открита концентрация на покълнали зърнени култури, смлени зърнени маси и фрагменти от смлени зърнени култури.
Състоянието им се обяснява с малцуване и овъгляване, твърдят изследователите.
Предполага се също, че практиката на пивоварството може да е достигнала до Егейския регион и Северна Гърция чрез контакти с Източното Средиземноморие, където тя е била широко разпространена.
„Откритието навежда на мисълта, че праисторическите гърци са "използвали алкохолни напитки за празненства целогодишно, а не само сезонно", когато гроздето е било узряло“, каза Брайън Хейдън, професор по археология в университета "Саймън Фрейзър" в Британска Колумбия, Канада.
В Древна Гърция бирата, наричана "зитос", обикновено се е приготвяла от ечемик, пшеница и мед.
Въпреки че се е възприемала предимно като напитка на нисшата класа, предпочитана от селяните и робите, тя е играла роля и в религиозните церемонии. Освен това някои гръцки философи са вярвали в лечебните свойства на питието.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Според проучване, публикувано миналата година, жителите на древна Гърция изглежда са варили бира още през бронзовата епоха. Това се основава на доказателства, открити в две древни селища - Архонтико и Аргиса в Централна Гърция, съобщи Greek reporter.
„И двата обекта са били разрушени от пожар, което ги е превърнало в своеобразни капсули на времето“, каза Султана-Мария Валамоти, доцент в катедрата по история и археология на Солунския университет "Аристотел".
След пожара праисторическите хора изглежда са се изселили, оставяйки след себе си безброй изгорели артефакти, включително останки от покълнали зърнени култури.
В Архонтико археолозите откриват около 100 отделни покълнали зърнени култури, датиращи от ранната бронзова епоха от около 2100 до 2000 г. пр. н. е. В Агриса са открити около 3500 покълнали зърнени култури, датиращи от средната бронзова епоха от около 2100 до 1700 г. пр.
"Новите данни показват сериозни индикации, че жителите на праисторическа Гърция освен вино са произвеждали и консумирали и бира", твърди Валамоти, като добави, че това е „неочаквано откритие“.
Тя отбеляза, че макар откритието да е най-старото известно доказателство за бира в Гърция, то не е най-старото в света. Египетските записи показват, че тя е била консумирана още в средата на четвъртото хилядолетие пр.н.е., а хората в Близкия изток са поглъщали кехлибарената течност още през 3200 г. пр.н.е.
В случая с Архонтико, наред с богатите зърнени остатъци, в останките на две жилища е открита концентрация на покълнали зърнени култури, смлени зърнени маси и фрагменти от смлени зърнени култури.
Състоянието им се обяснява с малцуване и овъгляване, твърдят изследователите.
Предполага се също, че практиката на пивоварството може да е достигнала до Егейския регион и Северна Гърция чрез контакти с Източното Средиземноморие, където тя е била широко разпространена.
„Откритието навежда на мисълта, че праисторическите гърци са "използвали алкохолни напитки за празненства целогодишно, а не само сезонно", когато гроздето е било узряло“, каза Брайън Хейдън, професор по археология в университета "Саймън Фрейзър" в Британска Колумбия, Канада.
В Древна Гърция бирата, наричана "зитос", обикновено се е приготвяла от ечемик, пшеница и мед.
Въпреки че се е възприемала предимно като напитка на нисшата класа, предпочитана от селяните и робите, тя е играла роля и в религиозните церемонии. Освен това някои гръцки философи са вярвали в лечебните свойства на питието.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
