През последните години се увеличават българките, които раждат второ дете. Това коментира пред "Монитор" доц. Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека при БАН. Данните сочат, че през 2013 г. вторите раждания са били 23 435, а през 2016 г. са 24 185.
"Увеличението е минимално, но все пак е тенденция и се отчита като процес. Докато през 90-те години това се отлагаше, сега се забелязва промяна в това отношение", коментира доц. Димитрова. Това обаче не важи при ражданията на три и повече деца. Този модел у нас остава непопулярен.
Според доц. Димитрова има увеличение на раждаемостта при жените в по-късна възраст - над 35 години. Това се дължало на адаптирането към условията да имаш работа и семейство.
Само 5% от българските семейства имат три и повече деца
Като цяло учените отчитат нарастване на раждаемостта у нас още през 2003-2004 г., като в периода на кризата 2008-2013 г. се поддържа едно и също ниво
"Въпреки това данните за последните години показват, че 1,5 е средният брой деца, които българката ражда. В Европейския съюз е 1,6. Така че ако ги разпределим спрямо останалите страни в ЕС, ще видим, че България е много близо до средното ниво в Европа", разяснява още доц. Димитрова. Все още обаче това ниво на раждаемост не е достатъчно, за да се преодолее демографският проблем у нас.
По-зрелите жени са по-добри майки, установиха учени
Продължава тенденцията българката да ражда първото си дете на 27 години.
"Възрастта плавно нараства от началото на 90-те години заради процеса на отлагане на ражданията. При нас особеното е, че 22 години е била средната възраст на нашите майки, които по времето на социализма са били в репродуктивна възраст. Ние тръгваме от тази ниска възраст и постепенно за този период от 27 години имаме нарастване на средната възраст за раждане на първо дете", поясни тя.
Eгоистично ли е да родиш на 60? (ВИДЕО)
"Не можем да кажем дали това е добре, или не, но ако го разгледаме в международен план, тя е относително ниска", коментира още експертът.
Според доц. Димитрова това означава, че така жените имат време да родят и друго дете. Затова обаче било необходимо държавата да помисли за мерки, които да ускорят вземането на това решение. Такъв опит имало в Швеция, където се насърчавало раждането на второ дете малко след първото.
"Увеличението е минимално, но все пак е тенденция и се отчита като процес. Докато през 90-те години това се отлагаше, сега се забелязва промяна в това отношение", коментира доц. Димитрова. Това обаче не важи при ражданията на три и повече деца. Този модел у нас остава непопулярен.
Според доц. Димитрова има увеличение на раждаемостта при жените в по-късна възраст - над 35 години. Това се дължало на адаптирането към условията да имаш работа и семейство.
Само 5% от българските семейства имат три и повече деца
Като цяло учените отчитат нарастване на раждаемостта у нас още през 2003-2004 г., като в периода на кризата 2008-2013 г. се поддържа едно и също ниво
ThinkStock/Getty Images
"Въпреки това данните за последните години показват, че 1,5 е средният брой деца, които българката ражда. В Европейския съюз е 1,6. Така че ако ги разпределим спрямо останалите страни в ЕС, ще видим, че България е много близо до средното ниво в Европа", разяснява още доц. Димитрова. Все още обаче това ниво на раждаемост не е достатъчно, за да се преодолее демографският проблем у нас.
По-зрелите жени са по-добри майки, установиха учени
Продължава тенденцията българката да ражда първото си дете на 27 години.
"Възрастта плавно нараства от началото на 90-те години заради процеса на отлагане на ражданията. При нас особеното е, че 22 години е била средната възраст на нашите майки, които по времето на социализма са били в репродуктивна възраст. Ние тръгваме от тази ниска възраст и постепенно за този период от 27 години имаме нарастване на средната възраст за раждане на първо дете", поясни тя.
Thinkstock/Getty Images
Eгоистично ли е да родиш на 60? (ВИДЕО)
"Не можем да кажем дали това е добре, или не, но ако го разгледаме в международен план, тя е относително ниска", коментира още експертът.
Според доц. Димитрова това означава, че така жените имат време да родят и друго дете. Затова обаче било необходимо държавата да помисли за мерки, които да ускорят вземането на това решение. Такъв опит имало в Швеция, където се насърчавало раждането на второ дете малко след първото.