Предложените от здравното министерство промени в организацията на работата на органите на медицинската експертиза срещнаха принципната подкрепа на социалните партньори. Това обобщи вицепремиерът Марияна Николова след днешното заседание на Националният съвет за тристранно сътрудничество. От АИКБ и КТ "Подкрепа" се въздържаха от подкрепа на промените.
"Благодаря на социалните партньори за конструктивния диалог в рамките, на който те изразиха положителна оценка за усилията, които здравното министерство полага за създаване на единна информационна система в областта на медицинската експертиза, както и за административните облекчения, които се правят с промените в правилника. Социалните партньори принципно подкрепят проекта, но продължават да поддържат становища за необходимостта от реформа в системата на ТЕЛК", заяви Николова.
Зам.-министър Жени Начева обясни, че основна причина за промените в правилата е необходимостта от систематизиране на цялата информация, свързана с медицинската експертиза в единна инфомационна база данни, която да осигури необходимата прозрачност на процеса и достъпност на контролните органи. По този начин биха се ограничили злоупотребите и ще се осигури свързаност на цялата информация за пациента - всички данни от последните 12 месеца могат да бъдат използвани за целите на медицинската експертиза, аргументира се тя. Промените имат за цел и да улеснят хората с увреждания.
Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" изрази несъгласието си за това, че отпада задължението в съставите на ТЕЛК да има медицински специалист по конкретното заболяване на лицето с увреждане, като това щяло да доведе до даването на нереалистични оценки.
В отговор зам.-министър Жени Начева обясни, че по никакъв начин няма ограничение комисиите да канят специалисти по съответната специалност за даване на становище.
"За съжаление, по определени тесни профилни специалности няма достатъчно специалисти на територията на цялата страна. Но логиката на промяната е максимално достоверно да бъде отразен целият здравен статус на пациента, така че комисиите по ТЕЛК да могат да вземат информирано решение", уточни тя.
Ваня Григорова посочи и че сега се усложнява преосвидетелстването на лица с увреждания, тъй като трябва да се представи и направление от личен лекар или протокол от ЛКК.
"Това е усложнение за лицата с увреждания да стигнат до заветното преосвидетелстване. Против сме всякакви хаотични промени, защото видяхме миналата година до какво доведе промяната на медицинската експертиза – хиляди лица с увреждания бяха с намалени проценти, само защото трябваше да се направи промяна. Не можем да си позволим да правим експерименти с българските лица с увреждания. И, да, българският народ е болен, затова имаме хора с уврежадния, а не защото има масови злоупотреби", заключи Григорова.
Ася Гонева от КНСБ подкрепи промените и посочи, че са положени много усилия да се създадат достатъчно добри предпоставки експертизата на работоспособността да върви към прилагането на утвърдената международна практика през системата на световната здравна организация. По думите й обаче има два пропуска - липсва каквото и да било отговорност на службите по трудова медицина, а функцията на НОИ е неглижирана.
"Докторите, които работят там, трябва да имат възможност допълнително да канят лицата, да ползват консултации, не всички, но в случаите, когато имат основателни съмнения, че има някакво нарушение", предложи тя.
Цветан Симеонов от БТПП посочи, че е крайно време да започне изчистването на системата от слабостите и несравнимия с други страни брой освидетелствани, и затова даде подкрепата си за промените, тъй като според него това е стъпка в тази посока.
Димитър Бранков от БСК също определи като положителни промените в правилника, но посочи, че те са крайно недостатъчни.
"Трябва да бъде радикално променена методологията на оценката, в случая не на работоспособността, а оценка на функционалността, вида и степента на увреждане на съответното лице", настоя той.
"Благодаря на социалните партньори за конструктивния диалог в рамките, на който те изразиха положителна оценка за усилията, които здравното министерство полага за създаване на единна информационна система в областта на медицинската експертиза, както и за административните облекчения, които се правят с промените в правилника. Социалните партньори принципно подкрепят проекта, но продължават да поддържат становища за необходимостта от реформа в системата на ТЕЛК", заяви Николова.
Зам.-министър Жени Начева обясни, че основна причина за промените в правилата е необходимостта от систематизиране на цялата информация, свързана с медицинската експертиза в единна инфомационна база данни, която да осигури необходимата прозрачност на процеса и достъпност на контролните органи. По този начин биха се ограничили злоупотребите и ще се осигури свързаност на цялата информация за пациента - всички данни от последните 12 месеца могат да бъдат използвани за целите на медицинската експертиза, аргументира се тя. Промените имат за цел и да улеснят хората с увреждания.
Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" изрази несъгласието си за това, че отпада задължението в съставите на ТЕЛК да има медицински специалист по конкретното заболяване на лицето с увреждане, като това щяло да доведе до даването на нереалистични оценки.
В отговор зам.-министър Жени Начева обясни, че по никакъв начин няма ограничение комисиите да канят специалисти по съответната специалност за даване на становище.
"За съжаление, по определени тесни профилни специалности няма достатъчно специалисти на територията на цялата страна. Но логиката на промяната е максимално достоверно да бъде отразен целият здравен статус на пациента, така че комисиите по ТЕЛК да могат да вземат информирано решение", уточни тя.
Ваня Григорова посочи и че сега се усложнява преосвидетелстването на лица с увреждания, тъй като трябва да се представи и направление от личен лекар или протокол от ЛКК.
"Това е усложнение за лицата с увреждания да стигнат до заветното преосвидетелстване. Против сме всякакви хаотични промени, защото видяхме миналата година до какво доведе промяната на медицинската експертиза – хиляди лица с увреждания бяха с намалени проценти, само защото трябваше да се направи промяна. Не можем да си позволим да правим експерименти с българските лица с увреждания. И, да, българският народ е болен, затова имаме хора с уврежадния, а не защото има масови злоупотреби", заключи Григорова.
Ася Гонева от КНСБ подкрепи промените и посочи, че са положени много усилия да се създадат достатъчно добри предпоставки експертизата на работоспособността да върви към прилагането на утвърдената международна практика през системата на световната здравна организация. По думите й обаче има два пропуска - липсва каквото и да било отговорност на службите по трудова медицина, а функцията на НОИ е неглижирана.
"Докторите, които работят там, трябва да имат възможност допълнително да канят лицата, да ползват консултации, не всички, но в случаите, когато имат основателни съмнения, че има някакво нарушение", предложи тя.
Цветан Симеонов от БТПП посочи, че е крайно време да започне изчистването на системата от слабостите и несравнимия с други страни брой освидетелствани, и затова даде подкрепата си за промените, тъй като според него това е стъпка в тази посока.
Димитър Бранков от БСК също определи като положителни промените в правилника, но посочи, че те са крайно недостатъчни.
"Трябва да бъде радикално променена методологията на оценката, в случая не на работоспособността, а оценка на функционалността, вида и степента на увреждане на съответното лице", настоя той.
