Върховния касационен съд (ВКС) и съдии Върховния административен съд излязоха с общо тълкувателно постановление по дело, образувано по искане на главния прокурор на Република България за изясняване на на въпроса кой носи отговорност по чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Това съобщиха от ВКС.
По поставения въпрос има противоречива съдебна практика, формирана с решения на административните съдилища, гласи решението на двата съда.
В първата група съдебни актове се приема, че субект на нарушението, за което се носи отговорност, може да бъде всяко лице, което осъществи някое от алтернативно предвидените в състава му изпълнителни деяния, без в нормата да е предвидено, че извършителят трябва да отговаря на определени специфични изисквания. В цитираната разпоредба се предвижда санкция за лица, които произвеждат, държат, предлагат, продават или превозват акцизни стоки, без те да са придружени от съответен документ, удостоверяващ акцизното задължение.
КЗК санкционира „Лукойл“ с над 67 млн. лева за злоупотреба с господстващо положение
Издаването на тези документи не е свързано с фактическия състав на нарушението и със специално качество на субекта на нарушението. В тази връзка съдебните състави обосновават извода, че при държане, предлагане и др. на акцизна стока, за която няма документ за начисляване, заплащане или обезпечаване на акциз, се осъществява административно нарушение от всеки правен субект, независимо дали същият има или не регистрация.
Във втората група съдебни актове се посочва, че нормата не касае санкциониране на нарушения, изразяващи се в неизпълнение на задълженията за начисляване, плащане или обезпечаване на акциз. Смисълът на тази норма е да обезпечи съставянето на редовна документация, която да удостоверява посочените по-горе обстоятелства.
Съдебните състави обобщават, че смисълът на санкциите по чл. 126 ЗАДС е техни субекти да са лица, които, макар и редовно регистрирани по закона (като производители или складодържатели), не изпълняват задължението си да съставят редовни документи, които удостоверяват начисляването, плащането и обезпечаването на акциза, а не да санкционира тези, които изобщо не са се регистрирали като производители или складодържатели.
Срещу източване на ДДС: Мащабна полицейска акция в Бургас
Лице, което не е регистрирано като производител или складодържател, не може да произвежда и държи стоки на склад и съответно да съставя изброените в санкционната норма документи. В заключение в тези съдебни актове е прието, че такова лице не може да носи отговорност по чл. 126 ЗАДС, тъй като не притежава възможност да съставя и разполага с изброените в тази норма документи, и съответно няма качеството на субект, годен да осъществи от обективна и субективна страна някой от посочените в нея състави.
Върховните съдии приемат, че граматическото тълкуване на израза „лица“, употребен в чл. 126 ЗАДС, както и в текста на чл. 3, ал. 2 ЗАДС, обосновава заключението, че под „лица“ се разбират физически и юридически лица и едноличните търговци, като е без значение наличието или отсъствието на регистрация по реда на ЗАДС. Всяко лице, което е произвело или е участвало в производството на акцизни стоки, разпорежда се или се е разпоредило с акцизни стоки, е данъчнозадължено лице по смисъла на ЗАДС, то същото трябва да разполага с документ, удостоверяващ заплащането, начисляването или обезпечаването на дължимия за стоките акциз, за да удостовери изпълнението на задължението си като данъчнозадължено лице. Това означава, че лицата по чл. 3, ал. 2 ЗАДС могат да бъдат субекти на административнонаказателната отговорност по чл. 126 ЗАДС, доколкото същите се явяват данъчнозадължени лица по смисъла на акцизното законодателство.
Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд приемат, че субект на отговорността по чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове може да бъде всяко лице независимо от регистрацията по този закон.
По поставения въпрос има противоречива съдебна практика, формирана с решения на административните съдилища, гласи решението на двата съда.
В първата група съдебни актове се приема, че субект на нарушението, за което се носи отговорност, може да бъде всяко лице, което осъществи някое от алтернативно предвидените в състава му изпълнителни деяния, без в нормата да е предвидено, че извършителят трябва да отговаря на определени специфични изисквания. В цитираната разпоредба се предвижда санкция за лица, които произвеждат, държат, предлагат, продават или превозват акцизни стоки, без те да са придружени от съответен документ, удостоверяващ акцизното задължение.
КЗК санкционира „Лукойл“ с над 67 млн. лева за злоупотреба с господстващо положение
Издаването на тези документи не е свързано с фактическия състав на нарушението и със специално качество на субекта на нарушението. В тази връзка съдебните състави обосновават извода, че при държане, предлагане и др. на акцизна стока, за която няма документ за начисляване, заплащане или обезпечаване на акциз, се осъществява административно нарушение от всеки правен субект, независимо дали същият има или не регистрация.
Във втората група съдебни актове се посочва, че нормата не касае санкциониране на нарушения, изразяващи се в неизпълнение на задълженията за начисляване, плащане или обезпечаване на акциз. Смисълът на тази норма е да обезпечи съставянето на редовна документация, която да удостоверява посочените по-горе обстоятелства.
Съдебните състави обобщават, че смисълът на санкциите по чл. 126 ЗАДС е техни субекти да са лица, които, макар и редовно регистрирани по закона (като производители или складодържатели), не изпълняват задължението си да съставят редовни документи, които удостоверяват начисляването, плащането и обезпечаването на акциза, а не да санкционира тези, които изобщо не са се регистрирали като производители или складодържатели.
Срещу източване на ДДС: Мащабна полицейска акция в Бургас
Лице, което не е регистрирано като производител или складодържател, не може да произвежда и държи стоки на склад и съответно да съставя изброените в санкционната норма документи. В заключение в тези съдебни актове е прието, че такова лице не може да носи отговорност по чл. 126 ЗАДС, тъй като не притежава възможност да съставя и разполага с изброените в тази норма документи, и съответно няма качеството на субект, годен да осъществи от обективна и субективна страна някой от посочените в нея състави.
Върховните съдии приемат, че граматическото тълкуване на израза „лица“, употребен в чл. 126 ЗАДС, както и в текста на чл. 3, ал. 2 ЗАДС, обосновава заключението, че под „лица“ се разбират физически и юридически лица и едноличните търговци, като е без значение наличието или отсъствието на регистрация по реда на ЗАДС. Всяко лице, което е произвело или е участвало в производството на акцизни стоки, разпорежда се или се е разпоредило с акцизни стоки, е данъчнозадължено лице по смисъла на ЗАДС, то същото трябва да разполага с документ, удостоверяващ заплащането, начисляването или обезпечаването на дължимия за стоките акциз, за да удостовери изпълнението на задължението си като данъчнозадължено лице. Това означава, че лицата по чл. 3, ал. 2 ЗАДС могат да бъдат субекти на административнонаказателната отговорност по чл. 126 ЗАДС, доколкото същите се явяват данъчнозадължени лица по смисъла на акцизното законодателство.
Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд приемат, че субект на отговорността по чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове може да бъде всяко лице независимо от регистрацията по този закон.
