Общото събрание на прокурорите изслушва осемте кандидати за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на магистратите. Това е последното изслушване, след като следователите и съдиите излъчиха своите представители.
Общото събрание е насрочено в събота в 10:00 ч., като то ще започне само ако има кворум. Регистрираните прокурори са малко над 1500, което означава, че в залата трябва да са повече от 750. Ако това не се случи събранието се отлага с един час и тогава започва, независимо колко души присъстват.
Осем кандидати се борят за четирите места. Сред претендентите са председателят на Асоциацията на прокурорите и един от заместниците на главния прокурор Иван Гешев.
Окръжният прокурор на Плевен Владимир Николов, който е и председател на Асоциацията на прокурорите набляга в концепцията си на независимостта на прокуратурата. Според него изваждането й от съдебната власт би било опасност, пред която би се изправило цялото българско общество. Николов дава заявка да се противопостави на опитите на различни кръгове да поставят прокуратурата под контрол. Според него ВСС трябва да е по-активен при обсъждането на законови промени.
Друг претендент за член на ВСС е Апелативният прокурор на Варна Владимир Чавдаров. Той предлага ограничаване на парламентарната квота в двете колегии на ВСС. Според него така ще намали влиянието на политиците в управлението на съдебната власт. Чавдаров смята, че политическата квота трябва да е от седем души (сега са 11), като четирима са съдийската колегия и трима в прокурорската. Владимир Чавдаров предлага и планиране на свободните бройки за магистрати за всяка следваща година. Така според него ще има ритмичност на конкурсите и ще се увеличи мотивацията сред кандидатите.
Димитринка Шкодрова-Георгиева, която сега е заместник окръжен прокурор на Ямбол, набляга в концепцията си върху проблемите с атестирането, конкурсите и командироването на магистратите. Тя смята, че командироването не решава проблеми. Според нея това създава несигурност на командированите, а в същото време увеличава натовареността на прокуратурите, от които са били командировани магистрати. Шкодрова се обявява за премахване на формализма при атестирането и децентрализация на конкурсите.
Колегата й от Пловдив Добринка Калчева критикува чрез концепцията си формализма при атестирането. Тя посочва, че трябва да се търси „уравниловка“ при поставяне на оценките на магистратите. Според Калчева много нейни колеги се демотивират, след като и те, както и тези, които работят по-малко, накрая получават много добри оценки.
Канидат за член на ВСС е един от заместниците на главния прокурор. Красимира Филипова посочва, че прокуратурата е единна не само по закон, а и по убеждение, и следва да остане такава. Тя посочва редица проблеми, които се припокриват с част от тези и на съдиите. Филипова се спира на отстояването на независимостта. И пояснява, че активността на ВСС е много важна. В случай на накърняване на независимостта, трябва да има бърза реакция от съвета. Красимира Филипова засяга и темата за заплатите. За да се свие разликата в заплащането, може да се мисли за еднократно увеличение на най-ниското и запазване на останалите, смята тя.
Божанов: Не е сигурна електронната система за избор на членове на ВСС
Николай Любенов от върховната прокуратура казва, че има редица предизвикателства пред съдебната власт. Това е причината той участва в процедурата. В концепцията си Любенов се спира на конкурсите и атестациите. Според него прекаленият формализъм на ВСС води до изключително забавяне на процедурите и не осигурява в пълнота стандартите за обективност. Той смята, че е нужен нов подход.
В надпреварата за ВСС участва и бившият ръководител на прокуратурата в Сливница Пламен Петков. В момента той е прокурор в районната прокуратура в София. В концепцията си той посочва, че не харесва инертността, кабинетното капсулиране и уюта на службата. Според него прокурорите не са гласоподаватели. По думите му те са независими магистрати, които не могат повече да бъдат залъгвани с мними реформи и празни обещания. Петков казва, че ВСС трябва стриктно да отстоява независимостта като стриктно се придържа към принципа, че съдебната власт е подчинена само на закона.
Да бъде член на ВСС иска и един от европрокурорите, наскоро избрани у нас. Станислав Стойков казва, че българските магистрати не заслужават сегашното положение и го описва като крайна степен на обществено и институционално недоверие в работата им. Според него е настъпил момент, в който всеки, който има идеи, визия и желание за промяна, трябва да помага на съдебната власт.
Следващата събота е гласуването. Според Закона за съдебната власт (ЗСВ) изборът е редовен, ако са гласували повече от половината от прокурорите, включени в избирателния списък. Според ВСС те са 1513. Това означава, че трябва да са гласували поне 757. Магистратите подават вота си електронно и на хартия в съдебната палата. Избрани са тези, които имат поне половината от гласовете.
Ако тези условия не са изпълнени, то се преминава към балотаж. Той ще е на 10 юли. Тогава избирателната активност трябва да е поне 33 процента, а победители са тези, които имат най-висок резултат.
Общото събрание е насрочено в събота в 10:00 ч., като то ще започне само ако има кворум. Регистрираните прокурори са малко над 1500, което означава, че в залата трябва да са повече от 750. Ако това не се случи събранието се отлага с един час и тогава започва, независимо колко души присъстват.
Осем кандидати се борят за четирите места. Сред претендентите са председателят на Асоциацията на прокурорите и един от заместниците на главния прокурор Иван Гешев.
Окръжният прокурор на Плевен Владимир Николов, който е и председател на Асоциацията на прокурорите набляга в концепцията си на независимостта на прокуратурата. Според него изваждането й от съдебната власт би било опасност, пред която би се изправило цялото българско общество. Николов дава заявка да се противопостави на опитите на различни кръгове да поставят прокуратурата под контрол. Според него ВСС трябва да е по-активен при обсъждането на законови промени.
Друг претендент за член на ВСС е Апелативният прокурор на Варна Владимир Чавдаров. Той предлага ограничаване на парламентарната квота в двете колегии на ВСС. Според него така ще намали влиянието на политиците в управлението на съдебната власт. Чавдаров смята, че политическата квота трябва да е от седем души (сега са 11), като четирима са съдийската колегия и трима в прокурорската. Владимир Чавдаров предлага и планиране на свободните бройки за магистрати за всяка следваща година. Така според него ще има ритмичност на конкурсите и ще се увеличи мотивацията сред кандидатите.
Димитринка Шкодрова-Георгиева, която сега е заместник окръжен прокурор на Ямбол, набляга в концепцията си върху проблемите с атестирането, конкурсите и командироването на магистратите. Тя смята, че командироването не решава проблеми. Според нея това създава несигурност на командированите, а в същото време увеличава натовареността на прокуратурите, от които са били командировани магистрати. Шкодрова се обявява за премахване на формализма при атестирането и децентрализация на конкурсите.
Колегата й от Пловдив Добринка Калчева критикува чрез концепцията си формализма при атестирането. Тя посочва, че трябва да се търси „уравниловка“ при поставяне на оценките на магистратите. Според Калчева много нейни колеги се демотивират, след като и те, както и тези, които работят по-малко, накрая получават много добри оценки.
Канидат за член на ВСС е един от заместниците на главния прокурор. Красимира Филипова посочва, че прокуратурата е единна не само по закон, а и по убеждение, и следва да остане такава. Тя посочва редица проблеми, които се припокриват с част от тези и на съдиите. Филипова се спира на отстояването на независимостта. И пояснява, че активността на ВСС е много важна. В случай на накърняване на независимостта, трябва да има бърза реакция от съвета. Красимира Филипова засяга и темата за заплатите. За да се свие разликата в заплащането, може да се мисли за еднократно увеличение на най-ниското и запазване на останалите, смята тя.
Божанов: Не е сигурна електронната система за избор на членове на ВСС
Николай Любенов от върховната прокуратура казва, че има редица предизвикателства пред съдебната власт. Това е причината той участва в процедурата. В концепцията си Любенов се спира на конкурсите и атестациите. Според него прекаленият формализъм на ВСС води до изключително забавяне на процедурите и не осигурява в пълнота стандартите за обективност. Той смята, че е нужен нов подход.
В надпреварата за ВСС участва и бившият ръководител на прокуратурата в Сливница Пламен Петков. В момента той е прокурор в районната прокуратура в София. В концепцията си той посочва, че не харесва инертността, кабинетното капсулиране и уюта на службата. Според него прокурорите не са гласоподаватели. По думите му те са независими магистрати, които не могат повече да бъдат залъгвани с мними реформи и празни обещания. Петков казва, че ВСС трябва стриктно да отстоява независимостта като стриктно се придържа към принципа, че съдебната власт е подчинена само на закона.
Да бъде член на ВСС иска и един от европрокурорите, наскоро избрани у нас. Станислав Стойков казва, че българските магистрати не заслужават сегашното положение и го описва като крайна степен на обществено и институционално недоверие в работата им. Според него е настъпил момент, в който всеки, който има идеи, визия и желание за промяна, трябва да помага на съдебната власт.
Следващата събота е гласуването. Според Закона за съдебната власт (ЗСВ) изборът е редовен, ако са гласували повече от половината от прокурорите, включени в избирателния списък. Според ВСС те са 1513. Това означава, че трябва да са гласували поне 757. Магистратите подават вота си електронно и на хартия в съдебната палата. Избрани са тези, които имат поне половината от гласовете.
Ако тези условия не са изпълнени, то се преминава към балотаж. Той ще е на 10 юли. Тогава избирателната активност трябва да е поне 33 процента, а победители са тези, които имат най-висок резултат.
