Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

„МВР посочи две опасности пред сигурността - протестите и бежанците”, акцентира „Сега”. Кризата с бежанците и политическото напрежение заради протестите са еднакво опасни за националната сигурност. Тази теза разви в доклад пред Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента вчера вътрешният министър Цветлин Йовчев. Според МВР протестите и изострената обществено-политическа обстановка генерират множество заплахи - институциите не работят ефикасно, насажда се омраза, има прояви на насилие, влошена е бизнес средата и има рискове за публичните финанси, инвестиционната активност и усвояването фондовете на ЕС. Протестиращите разпиляват и изтощават ресурсите на държавата и обществената енергия, смята МВР. Сходна е констатацията за бежанците, тъй като заради тях нараства социалното напрежение, има прояви на ксенофобия. От изявленията на участниците в съвета остана впечатлението, че за политиците по-голяма заплаха за сигурността е политическата криза, отколкото бежанската вълна.

Увеличава се рискът от проникване заедно с бежанския поток у нас на ектремистки и престъпни структури, сочи анализът на ДАНС за състоянието и тенденциите в миграционната обстановка, представен на КСНС при президента, пише „24 часа”. Агентите предупреждават, че чрез каналите за незаконна миграция и контрабанда може да се прехвърли и оръжие „за нуждите на престъпни групировки или за терористични цели”.

Четири основни риска за държавата е обобщил пред участниците в КСНС президентът Росен Плевнелиев, съобщава „24 часа”: 1. Кризата в Близкия Изток, бежанският натиск и заплахата от проникване в страната на лица, свързани с терористични групировки; 2. Плевнелиев предупреждава, че бюджетът на специалните служби не е достатъчен и силно ще затрудни работата им; 3. Енергийната зависимост на България; 4. Безпрецедентната криза на доверието - на гражданите към институциите, на партиите една към друга, на хората към политиците.

„Плевнелиев закъсня с КСНС, свика го след много уговорки”, посочва в интервю за „Монитор” Четин Казак, председател на правната комисия в Народното събрание. Според него, за да се пресекат ксенофобските атаки срещу чужденците е нужно да се постигне  максимално съгласие за координирани действия, за улесняване на процедурите, за потушаване на всякакви форми на напрежение и противопоставяне. Проблемите не бива да се пренебрегват, но не бива и да се преекспонират ефектите от бежанската вълна. Въпросът е национален и засяга всички държавни институции.

„Оставка!” не е решение на проблема в обществото”, казва в интервю за „Дума” експертът по политически пиар Арман Бабикян. Според него трябва могъщият обществен натиск да се насочи към законодателството против монополите, против контрабандата. Един бърз преглед на бюджета показва много ясно откъде той се точи - от обществените поръчки, от контрабандата, от условията, които дават шанс за монополи и картели. Защо този натиск не бъде насочен в посока, която да стесни периметъра, властта и територията на тези хора. Тази крачка ако бъде направена, ще донесе много повече ползи на обществото, отколкото през три месеца да си правим избори. Мисълта, че властта е мястото, в което имаш инструмента да правиш промени и реформи, отсъства в съзнанието на хората; че партия е общност на хора, които имат общи цели, еднакви виждания и общи каузи - също отсъства. Вместо махленско мислене трябва да имаме съзнание, че чрез политиката се преборват обществените недъзи.

„Протестът - накъде и докога?”, е анализ от блога на социолога Антоний Гълъбов, публикуван в „Сега”. Според него ситуацията, която се превръща в един мащабен пат (никой няма полезен ход), се дължи на това, че замесените актьори не разбират нещо важно. Правителството не разбира, че е резултат на много случайно и крехко съотношение на политическите сили. БСП и ДПС - че не са спечелили изборите и затова не могат да управляват така, сякаш са победители. ГЕРБ - че е изолирана от всички останали и именно затова не може да продължи да управлява. „Атака” - че вече не олицетворява най-радикалните проекти. Реформаторският блок - че протестите не са автоматично в негова полза. Протестиращите също не разбраха, че затягането на протеста започна да привлича хора, които или нямат занимание, или имат като занимание да манипулират протеста. Искането за извънредни избори е належащо, но не ни освобождава от необходимостта да мислим какъв ще бъде изходът от тях: демократичен или антидемократичен.

„Кабинетът ще сбърка, ако угоди на шепа таксиджии”, коментира „Стандарт” вчерашния протест на таксиметровите шофьори. Таксиджиите се разсърдиха заради подготвени промени в закона, които ще ги задължат да имат професионална категория „С” и да плащат задължително патентен данък. Беше им наточена и друга секира - 100 лв. глоба за пресичане на червено и 200 лв. - за непопълване на дневен финансов отчет. Чрез съвсем лек натиск таксиджиите са на път не само да спрат готвените неблагоприятни за тях поправки в закона, но да извоюват и нови привилегии. Често укротяването на протеста става с цената на неразумни обещания, които или няма да бъдат изпълнени, или могат да застрашат финансовата стабилност.

„Предсрочни избори не са на дневен ред”, посочва в интервю за „Труд” Янаки Стоилов, заместник-председател на БСП. Той отбелязва, че това, което в момента се регистрира като обществена подкрепа, говори, че няма размествания в предпочитанията на гражданите. Няма обстановка, която категорично да налага търсене на политическа развръзка чрез предсрочни избори. „Това не означава вторачване в четирите години мандат. Необходимо е ние да държим политическата инициатива”, казва Стоилов. Освен това навлизането на страната в нов предизборен цикъл ще доведе до още по-голямо икономическо и социално изтощаване и до по-благоприятна среда за прикриване на дефектите и злоупотребите от последните години на управление и на целия преход, срещу които основателно недоволстват много от хората.

„Ксенофобията е удобна! За жадуващите силна ръка”, коментира „Сега”. Денем полицията проверява чужденците около джамията в София. Вечер оставя поле за действие на „гражданските патрули”. Говорителят на главния прокурор не беше чувал за случващото се в центъра, нито за телевизионните изяви на националистите. Кметът на София се оправда чак след седмица, че няма нищо общо с хайките. Президентът и премиерът осъдиха ксенофобията и расизма с декларация, от която нямаше ефект. От Съвета за електронни медии също забелязаха бликащия от ефира език на омразата, но също се задоволиха с гола декларация. Пълно мълчание цари и откъм ДАНС. Това означава, че случващото се е много удобно. Постига се ефектът вниманието от неработещите институции и клатещото се правителство да се отклонява към бежанците и имигрантите. Като се внушава страх, уплашените започват да мечтаят за „силна полиция”, „здрава ръка” и са склонни да бъдат лишени от граждански права в името на сигурността. 

„Гражданският патрул като европроект”, коментира в „Труд” политологът Димитър Аврамов. "Гражданските патрули" се раждат в обидени, страхуващи се от света общества, загубили икономическа сигурност и усещане за перспектива. Тези формирования вероятно са загрижени за сигурността за хората с всякакъв цвят на кожата и националност. Но неподготвеният „патрулиращ гражданин” може да нанесе непоправими вреди на благодарната идея. Затова не е зле патрулиращите полицаи да ги спират, да им показват как се прави проверка на документите и след това да ги канят в доброволна разяснителна кампания. Такава идея би могла да бъде оформена в европейски проект. В коловозите на европейското финансиране патрулиращите граждани бързо ще усвоят типичното за финансираната страна поведение - да извършват минимум обем работа срещу максимум заплащане. Тогава всичко ще си дойде на мястото.

„Заигравката с плоския данък е див популизъм”, коментира в „Сега” Владимир Каролев, икономист. Предложението за въвеждане на някакъв необлагаем минимум - чрез връщане на данъка, ако доходите се окажат под размера на минималната работна заплата, е абсурдно и дори математически невъзможно, смята той. Управляващите от БСП казват, че това било първа стъпка към отмяна на плоския данък. Къде е абсурдът? От една страна, тези, чиито доходи през 2014 г. ще са по-малки от минималната заплата - 340 лева, ще получат данъчен кредит през 2015 г. Но от друга страна, на хората, които са взимали малко повече - да речем по 350 лева месечно, НАП няма да им връща пари и ще се окаже, че доходите им в крайна сметка ще са по-ниски. Повечето хора са разумни и тези, които вземат минимална работна заплата, няма да се впечатлят, че ще им се увеличат доходите с 30 лева след година и половина. Хората биха се впечатлили от 1000 лева заплата, но няма как да стане.

„На този етап никой не поставя под съмнение съществуването на плоския данък. Официалната партийна позиция - и на БСП, и на ДПС, е плоският данък засега да не се премахва”, заявява в интервю за „Телеграф” Алиосман Имамов, заместник-председател на Народното събрание и председател на икономическата комисия. Според него въвеждането на косвен необлагаем минимум е интелигентно решение. Ползите се консумират от работещите бедни, без да се дава възможност да се консумират негативите - работодателите да извършват действия за ощетяване на бюджета.

„Няма да позволя злоупотреба с европари”, казва в интервю за „Преса”. вицепремиерът Зинаида Златанова. Тя посочва, че в момента имаме 45% усвояемост от еврофондовете. Златанова посочва, че няма сблъсък между европейския и българския интерес. Когато нашите съграждани  заделят от оскъдните си доходи за това да имаме хубава публична инфраструктура, трябва да внимаваме много как изразходваме всяко евро. Но какъв е интересът на българския данъкоплатец, когато става дума за груби нарушения на законодателството по обществени поръчки или за манипулиране на търгове, за да спечели конкретна фирма. Какъв е интересът на България да се харчат пари по такъв неефективен начин. „Няма да позволя с европейски или български пари да се злоупотребява по такъв начин”,, заявява Златанова.

„Работим по седем дни в седмицата, за да не загубим и евроцент”, е озаглавено интервюто в „24 часа” със зам.-министъра на земеделието и храните Явор Гечев. Той заявява, че няма спиране на средства по програмата за развитие на селските райони за страната ни. За него е прецедент ЕК официално да опровергава изключително неверни твърдения по отношение на страна членка. През първите месеци на 2013 г. по програмата са разплатени едва 89 млн. евро. До края на годината трябва да бъдат платени 278 млн. евро. Това ще даде възможност на общините да реализират проекти, които са одобрени. (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

България