Фискалният съвет отчита редица рискове пред икономическия растеж през следващите години, сред които по-високи цени на енергията и лихвите, фискалната консолидация и забавяне на кредитния и жилищния пазар. В становището си за есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите Съветът посочва и резерви към очакванията за икономическия растеж през 2026 г.
Според Фискалния съвет прогнозираният от Министерството на финансите ръст от 3% през тази година е в горния край на реалистичните оценки. Съветът очаква икономиката да нарасне с 2,8% през 2026 г., с 2,5% през 2027 г., а през 2028 г. прогнозира забавяне на растежа до 1,5%.
Фискалният съвет определя макроикономическия сценарий за периода 2027–2029 г. като реалистичен и в приемлив диапазон, но има резерви към част от заложените допускания и към прогнозата за 2026 г.
Растежът през 2026 г.
Министерството на финансите очаква реалният брутен вътрешен продукт да нарасне с 3% през 2026 г., с 2,5% през 2027 г. и с 2,4% през 2028 и 2029 г.
Фискалният съвет приема очакването за 2,5% растеж през 2027 г., но прогнозира по-слаб ръст през следващата година заради очакваното циклично охлаждане на външната среда.
Според Съвета прогнозата от 3% за 2026 г. е в горния край на реалистичните оценки, които са в диапазона 2,5–2,8%. За да бъде постигнат този резултат, през втората половина на годината трябва да има ускоряване на икономическата активност.
Към момента обаче това не се потвърждава от данните за промишленото производство, търговията на дребно и заетостта, посочва Фискалният съвет.
Стагфлация и инвестиционна несигурност: Прогнозите за 2026 г. в три сценария на Фискалния съвет
Инфлация и безработица
Министерството на финансите очаква средногодишната инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени да бъде 4,8% през 2026 г. и 4% през 2027 г.
Фискалният съвет определя прогнозата за 2026 г. като реалистична, а тази за 2027 г. като по-предпазлива.
Очакванията за безработицата от около 3,4% са оценени като приемливи.
Номиналният БВП също е оценен като вътрешно съгласуван – около 130,5 млрд. евро през 2026 г. и 141,3 млрд. евро през 2027 г. Съветът обаче отбелязва рязкото понижение на дефлатора след 2026 г., за което според него липсва достатъчно обяснение.
Основните рискове
Сред рисковете пред икономическия растеж Фискалният съвет посочва възможно повишение на цените на енергийните ресурси и лихвените проценти.
Външните допускания в прогнозата като цяло следват консенсусните очаквания, но Съветът отчита, че част от тях вече са остарели. Като пример е посочена цената на петрола „Брент“ – в прогнозата са заложени 90,9 долара за барел през 2026 г. и 80,5 долара през 2027 г., докато към момента на становището спот цената е около 101,6 долара.
Подобен риск е отчетен и при лихвените проценти. Заложените стойности за EURIBOR от 2,3–2,5% са по-ниски от очакваната траектория на Европейската централна банка за 2027–2028 г.
Сред останалите рискове са необходимостта от фискална консолидация в рамките на процедурата при прекомерен дефицит, приключването на Плана за възстановяване и устойчивост и забавяне на кредитирането и жилищния пазар.
Фискалният съвет отбелязва, че към 31 август 2026 г. усвояването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост е около 70%, което също може да има отражение върху икономическата активност.
Риск от по-голям външен дисбаланс
Според становището дефицитът по текущата сметка от 6,4% от БВП през 2026 г. и над 5% в средносрочен план е реалистичен, но съществува риск дисбалансът да се окаже по-голям.
Фискалният съвет препоръчва при подготовката на бюджета за 2027 г. да се подхожда предпазливо при планирането на приходите и да се предвиди достатъчен буфер при евентуално неизпълнение на прогнозите.
Сред препоръките е още Министерството на финансите да обоснове по-добре очаквания ръст от 3% през 2026 г. или леко да понижи прогнозата. Съветът препоръчва също актуализиране на допусканията за цената на петрола и лихвените проценти или включване на анализ на чувствителността към промени в тях.
Фискалният съвет предлага и разработването на пълен количествен алтернативен сценарий, както и по-ясно представяне на допусканията за фискалната политика.
