„Ненадминат по сила, ненадминат по храброст. Българският цар Самуил. Така е озаглавена книгата, издадена през 2014 г., когато отбелязахме 1000 години от битката при с. Ключ (29 юли 1014 г.) и от смъртта на цар Самуил (997-1014) на 6 октомври 1014 г.
Мощите на цар Самуил се връщат в България: ПП отдаде заслугата на кабинета „Петков“
Книгата представя цар Самуил като енергичен владетел и суров воин, най-малкият син на „велемощния боил“ комит Никола. Разказът обаче надхвърля историята на един средновековен владетел и неговото управление, като поставя акцент върху борбата за запазване на независимата българска държавност. Именно в това авторите виждат значението на историята за цар Самуил и нейното място в паметта на съвременните българи.
Доц. д-р Людмил Вагалински, който е бил директор на НАИМ при БАН описва цар Самуил като „царя, който не се е борил за власт, държавника, който обичал толкова силно народа си, че сърцето му спряло при вида на осакатените му воини. България има нужда от такива водачи и днес. Дано ги разпознаем!“
Цар Самуил живее и управлява в сложно време, когато българският народ се изправя в битка за своето съхранение срещу могъщата Византийска империя и то в момента на нейния средновековен апогей.
1010 години от делото на цар Самуил
Той управлява България от 997 г. до смъртта си през 1014 г. Той умира на 6 октомври 1014 г. в Преспа.
През 1969 г. световноизвестният гръцки археолог проф. Николаос Муцопулос открива тленните останки на цар Самуил при разкопки в изградената от българския цар базилика на остров Свети Ахил.
Премиерът покани българите да посрещнат тленните останки на цар Самуил в София
Намерените в Самуиловия гроб останки са на висок 1,60 м мъж, облечен в скъпа ризница и бродирани със злато одежди. Ранената му и зле зарасла след това лява ръка, спомената в средновековните ръкописи, недвусмислено показва, че това е българският цар Самуил. Днес мощите му се съхраняват в Музея за византийска култура в Солун.
Предполага се, че цар Самуил умира от инфаркт на 6 октомври 1014 г., потресен от гледката на ослепените си воини. Суровото сърце на воина и владетеля, преминал през толкова кръв и смърт, не издържа при вида на осакатената си армия.
Цар Самуил води продължителна война с византийският император Василий II, известен като Василий II Българоубиец.
На 29 юли 1014 г. цар Самуил претърпява поражение от войските на византийския император Василий II в битката при с. Ключ.
Тогава 15 000 български войници са пленени, а Василий II постъпва чудовищно жестоко с тях. Заповядва те да бъдат ослепени, като на всеки 100 души оставя по един едноок за водач. Незрящите воини са пуснати да се върнат при своя цар. Заради зверството си императорът получава прозвището Българоубиец, а самуиловите войници остават в българската история като символ на страданието и непреклонността в борбата за държавата и на жестокостта, до която може да достигне войната.
На 3 октомври 2026 г. на церемония в Музея на византийската култура в Солун ще бъдат предадени тленните останки на цар Самуил на България. Ще ни бъдат предадени и останките от други два саркофага, открити в същата църква и принадлежащи на цар Гавраил Радомир и на други членове на царското семейство. Тленните останки ще бъдат пренесени до София със самолет "Спартан".
Министър-председателят Румен Радев покани всички българи да посрещнат тленните останки на цар Самуил в 12:30 ч. на 3 октомври на площад „Княз Александър I Батенберг“ в София и да се поклонят пред паметта на великия български владетел.
