Необходимостта от създаване на Кодекс за социална подкрепа или ясна пътна карта за разработването обсъдиха министри, депутати, представители на бизнеса, синдикатите и граждански организации. Обществената консултация, организирана от Икономическия и социален съвет (ИСС), се провежда днес в Гранитната зала на Министерския съвет.
„Натрупаният опит, който имаме с прилагането на това законодателство, вярвам, че всички бихме търсили и намерили начин да го подобрим“, заяви в началото на дискусията председателят на ИСС към Министерския съвет Зорница Русинова.
Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев благодари за възможността да участва в дискусията. По думите му темата има потенциала да промени начина, по който се разбира и прилага социалната политика.
„Когато говорим за кодифициране на законодателството в областта на социалната политика, ние всъщност говорим за това държавата да разбира своята отговорност към хората, които по една или друга причина не могат да се справят“, заяви Донев.
Той посочи, че неговото виждане за кодифицирането е да бъде създадена предвидима, разбираема и адекватна система за социална подкрепа, която гарантира защита на хората в уязвимо положение.
„Това трябва да бъде отправната точка на нашия разговор“, каза министърът.
„С времето наслагването на нормативни актове прави системата все по-сложна. За човек в уязвимо положение това може да означава множество правила, различни процедури и институции. За администрацията означава да съгласува множество нормативни източници, а за самата социална политика възниква рискът отделните инструменти за подкрепа да се развиват самостоятелно, без ясна връзка помежду си.
Важно е да се постигне цялостна уредба, в която отделните форми на подкрепа са ясно свързани помежду си, а правата следват една ясна логика. Социалната среда се променя и налага адаптивност. Затова един бъдещ кодекс трябва да бъде достатъчно стабилен, за да гарантира права, и достатъчно гъвкав, за да може системата да реагира на реалността. Това е един от рисковете на всяка кодификация“, каза Донев.
Социалният министър Наталия Ефремова заяви, че трябва да поставим въпроса дали можем да говорим за активна социална политика.
„Зад всяка помощ, която е семейна, стои едно дете. Зад всяка мярка за хора с увреждания стои неговото право, на първо място, на самостоятелен живот. Зад всяка подкрепа на възрастен човек стои неговото достойнство.
Как можем да кодифицираме законодателството в сферата на социалната политика чрез създаване на Кодекс за социална подкрепа или защита? Не е важно заглавието. Важно е да създадем една по-логична система, да подредим системата около човека. Това липсва в нашето законодателство“, каза Ефремова.
8 закона регламентират 59 помощи и мерки за социална подкрепа
Социалната подкрепа в България е разпределена в различни нормативни актове. Само при социалните помощи и различните видове подкрепа за хората с увреждания, семействата с деца, ветераните от войните и децата с мярка за закрила са регламентирани 59 различни помощи и мерки в осем закона.
Към тях трябва да се добави и Кодексът за социално осигуряване, в който са уредени социалните пенсии, добавките и паричните помощи без осигурителен принос, обяви социалният министър.
Все повече хора получават социална подкрепа, расте и финансирането
Броят на семействата, подпомагани със социални помощи, се е увеличил от 340 хил. през 2020 г. до 427 хил. в края на 2025 г. Финансовият ресурс за тяхното подпомагане е нараснал с 87%.
При хората с увреждания също се отчита увеличение. През 2020 г. са били подкрепени 665 хил. души, а през 2025 г. – 733 хил. Финансирането се е увеличило от 472 млн. лева на 879 млн. лева, което представлява ръст от 86%.
Значителна е и динамиката при личните асистенти. През 2020 г. те са били 26 хил., в края на 2025 г. броят им достига 76 хил., а през 2026 г. вече надхвърля 88 хил. души. Финансирането е нараснало от 202 млн. лева през 2020 г. до 1,2 млрд. лева в края на миналата година.
Основните цели
Социалният министър заяви, че сред основните цели на един бъдещ Кодекс за социална подкрепа трябва да бъдат ясният и лесен достъп до помощите и по-добрата координация между институциите. Идеята е човек, който има право на подкрепа, да може лесно да разбере какво му се полага и как да го получи, без да бъде превръщан в „куриер“ между различните институции.
Сред другите цели са яснота, достъпност и предвидимост на публичния ресурс. Според участниците в дискусията системата трябва да отчита цялостната ситуация на човека или семейството. Един човек може едновременно да бъде родител, да има ниски доходи и да е човек с увреждане, затова различните форми на публична подкрепа не трябва да бъдат организирани по начин, който разделя тези обстоятелства и губи цялостната картина.
В дискусията се обсъжда създаването на Кодекс за социална подкрепа – какъв да бъде обхватът му, кои нормативни актове могат да бъдат обединени и как да се постигне по-интегриран подход към социалната подкрепа.
Консултацията е част от задача, възложена на ИСС от Министерството на труда и социалната политика и Министерския съвет. Целта е да се проведе обществен дебат за предизвикателствата и рисковете при кодифицирането на законодателството в областта на социалната подкрепа и отражението му върху адекватността на социалните плащания.
Дебатът се основава на вече изработени становища и анализи на ИСС. В тях се подчертава необходимостта от по-добра координация между отделните сегменти на системата и прилагането на общи принципи като адекватност, целенасоченост, навременност, прозрачност и устойчивост.
Документите са резултат от диалога между работодателските организации, синдикатите и гражданските организации. От ИСС посочват, че част от техните препоръки вече са намерили отражение в националното законодателство, включително при реформата на системата за минималните доходи.
