Фискалният съвет с три сценария за икономиката през 2026 г. на фона на геополитическо напрежение
Фискалният съвет разработи макроикономически прогнози за 2026 г., отчитайки значителните рискове, породени от нестабилната геополитическа и вътрешнополитическа обстановка. Поради динамичната среда на международно, регионално и местно равнище, Съветът представя три алтернативни сценария за развитие: реалистичен, песимистичен и силно песимистичен.
Анализът поставя реалистичния сценарий като базов с вероятност от 60%. Останалите два сценария – песимистичният и силно песимистичният – са оценени с вероятност от по 20%.
Общото между предложените варианти е, че те се основават на потенциален „шок на предлагането“, подобен на икономическите сътресения от 70-те години на миналия век. Този шок се характеризира с внезапно намаляване на предлагането на ключови суровини, което води до ръст на цените и спад в производството – комбинация, известна като стагфлация.
1. Реалистичен сценарий (Базов) – 60% вероятност
Този вариант предвижда рязко покачване на цените на енергията вследствие на военни действия в Персийския залив. Основните акценти тук са:
Продължителност - военният конфликт в Близкия изток ще бъде относително кратък, приключващ до средата на 2026 г.
Икономически ефект - очаква се влошаване на външната конюнктура и забавяне на растежа поради класически шок на предлагането.
Възстановяване - след средата на годината ще започне нормализиране на цените на петрола и природния газ, съпроводено с постепенно възстановяване на икономическата активност.
2. Песимистичен сценарий – 20% вероятност
При този сценарий смущенията в международната търговия и доставките на суровини се оказват по-трайни:
Продължителност - Проблемите в логистиката и търговските потоци ще продължат до третото тримесечие на 2026 г.
Динамика - възстановяването на търговските потоци започва едва в края на годината, но се очаква да протече сравнително бързо след този период.
3. Силно песимистичен сценарий – 20% вероятност
Най-неблагоприятният вариант очертава задълбочаваща се криза и по-тежък енергиен шок:
Енергийна инфраструктура - предвиждат се преки щети върху инфраструктурата на страните износителки и прекъсване на потоците през Ормузкия проток.
Продължителност - обемът на доставките започва да се нормализира едва в началото на 2027 г.
Международна среда - прогнозира се несигурност на финансовите пазари и стагнация при водещите търговски партньори на страната ни.
Фискални ефекти - възможни фискални кризи, свиване на частните инвестиции и изплащане само на минимални траншове по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
Изготвянето на тези прогнози е част от законовите правомощия на Фискалния съвет. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за Фискалния съвет и автоматичните корективни механизми, институцията съгласува (валидира) макроикономическата прогноза на Министерството на финансите, осигурявайки независим поглед върху устойчивостта на публичните финанси.
