Парламентът прие промени в Закона за устройство на територията на първо четене. От гласувалите 140 народни представители 110 бяха "за", а 30 се въздържаха.
С промените се отлага влизането в сила на изисквания за наличие на общи устройствени планове като необходима предпоставка за извършване на промяна на предназначението на извън урбанизирани територии, както и други ограничения, свързани със създаването на подробни устройствени планове за определени територии на населените места и техните землища. Сегашният срок е 1 януари 2019 г., с промените се удължава до 1 януари 2021 г.
Повод за отлагането е обстоятелството, че в голяма част от общините все още не са налице одобрени и влезли в сила общи устройствени планове. Забавянията в процедурите са свързани с оспорване на процедурите за избор на изпълнител по реда на Закона за обществените поръчки; затруднено е набавянето на необходимите изходни данни и информация, свързани с устройството на съответните територии; продължителност на процедурите за обществено обсъждане; забавяне на съгласувателните процедури с централни и териториални администрации, експлоатационни дружества и най-вече с Министерството на културата и Министерството на околната среда и водите и обжалване на екологичните оценки.
Вносителят на законопроекта Александър Ненков от ГЕРБ заяви, че с неохота са внесли тези промени. По думите му срокът се удължава вече няколко пъти. Практиката в последните години показва, че голяма част от общините нямат действащи общи устройствени планове. Само 70-80 общини в страната имат такива. Има общини, които не припознават важността на този проблем, посочи той.
Според него трябва да се прецизират текстовете и отсрочката да не важи за всички общини, а само за тези, които по обективни причини не са започнали изработването на тези планове.
ДПС подкрепя предложението за удължаване на срока, каза Танер Али. По думите му обаче трябва да се помисли за финансова подкрепа за онези общини, които са с по-малък бюджет и нямат възможност да изработят такива планове.
Александър Ненков отговори, че проблемът не е липса на пари, а липса на желание от страна на някои общини. В бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) всяка година средно около 5 млн. лева се заделят за това, посочи той. По думите му за някои общини обаче е по-изгодно да не правят общи устройствени планове, защото сега могат да си застрояват, да си правят изменения на плановете както искат, без да минават дългата процедура по изработването на общ устройствен план, без да минават през обществени обсъждания.
С промените се отлага влизането в сила на изисквания за наличие на общи устройствени планове като необходима предпоставка за извършване на промяна на предназначението на извън урбанизирани територии, както и други ограничения, свързани със създаването на подробни устройствени планове за определени територии на населените места и техните землища. Сегашният срок е 1 януари 2019 г., с промените се удължава до 1 януари 2021 г.
БГНЕС
Повод за отлагането е обстоятелството, че в голяма част от общините все още не са налице одобрени и влезли в сила общи устройствени планове. Забавянията в процедурите са свързани с оспорване на процедурите за избор на изпълнител по реда на Закона за обществените поръчки; затруднено е набавянето на необходимите изходни данни и информация, свързани с устройството на съответните територии; продължителност на процедурите за обществено обсъждане; забавяне на съгласувателните процедури с централни и териториални администрации, експлоатационни дружества и най-вече с Министерството на културата и Министерството на околната среда и водите и обжалване на екологичните оценки.
Вносителят на законопроекта Александър Ненков от ГЕРБ заяви, че с неохота са внесли тези промени. По думите му срокът се удължава вече няколко пъти. Практиката в последните години показва, че голяма част от общините нямат действащи общи устройствени планове. Само 70-80 общини в страната имат такива. Има общини, които не припознават важността на този проблем, посочи той.
БГНЕС
Според него трябва да се прецизират текстовете и отсрочката да не важи за всички общини, а само за тези, които по обективни причини не са започнали изработването на тези планове.
ДПС подкрепя предложението за удължаване на срока, каза Танер Али. По думите му обаче трябва да се помисли за финансова подкрепа за онези общини, които са с по-малък бюджет и нямат възможност да изработят такива планове.
БГНЕС
Александър Ненков отговори, че проблемът не е липса на пари, а липса на желание от страна на някои общини. В бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) всяка година средно около 5 млн. лева се заделят за това, посочи той. По думите му за някои общини обаче е по-изгодно да не правят общи устройствени планове, защото сега могат да си застрояват, да си правят изменения на плановете както искат, без да минават дългата процедура по изработването на общ устройствен план, без да минават през обществени обсъждания.