"В момента е руски, какъв да е". Така отговори Румен Радев на проф. Анастас Герджиков на въпроса чий е Крим. Това се случи по време на телевизионния им дебат преди втория тур на президентските избори миналата година. Избори, които Радев спечели убедително. Бяха времена, когато той разчиташе на рядко висок рейтинг за роден политик: Двата му служебни кабинета направиха някакъв опит да осветлят корупцията в държавата (ремонтите на язовирите, заемите в Българската банка за развитие и др.); противопоставянето му на модела "ГЕРБ"; конфронтацията му с главния прокурор — всичко това му осигури безпроблемна победа. И това, че направи Крим руски можеше да се размине само с възмущението на украинската страна и малко негативни реакции из медиите и социалните мрежи. Ако не беше започнала
войната в Украйна.
Още в първия ден Радев заяви, че "в ход е пълномащабна конвенционална операция " и нарече действията на Русия абсолютно недопустими. Той заклейми нанасянето на удари върху суверенна държава, но в следващите седмици посланията му започнаха да се отличават от тези на останалите лидери от НАТО и Европейския съюз. Един ярък пример беше общото изявление на Радев с полския президент Анджей Дуда по време на посещението му в България през март. Докато Радев говори за изпращането в Украйна на бронежилетки и каски и за недопустимата война между два братски народа, Дуда сравни действията на руснаците в Мариупол с тези на нацистите във Варшава през Втората световна война. Този често използван израз от Радев получи подходяща реакция по време на посещението у нас на украинския външен министър през април. Тогава Дмитро Кулеба, след като Радев отново нарече войната братоубийствена, отговори: "Ако говорим за братски народи, то сигурно е като Каин и Авел".
Президентът неведнъж критикува
милитаристичните настроения
и каза, че „за разлика от нашите партньори, България е много по-близо до този конфликт ние имаме реална обща граница по Черно море". Но да не забравяме, че примерно и Литва, чийто президент обяви през март военна помощ за 10 млн. евро за Украйна, има граница с Русия чрез Калининградската област. Друго твърдение на Радев бе, че предоставянето на въоръжение за Украйна би въвлякло България във войната . След няколко месеца военни действия и изпратено оръжие за милиарди от редица държави, за щастие, виждаме, че никоя от тях не е въвлечена в конфликта. Тази седмица руският външен министър Сергей Лавров каза, че доставките на оръжие от Запада за Украйна само ще удължат конфликта. Подобни коментари сме чували и от Радев. В края на април, когато пак се коментираше дали през трети страни наше оръжие стига до Украйна, той попита министъра на Икономиката Нинова как ще обясни на българите, че "българското оръжие подхранва този конфликт". Така, освен че Радев звучеше по-близо до руските позиции вместо до тези на партньорите ни от НАТО и ЕС, темата за Украйна стана причина за
сериозни нападки към кабинета "Петков".
Кой можеше да предполага преди няколко месеца, че днес между Радев и правителството ще има такова напрежение и противоречия? Поредните парламентарни избори бяха спечелени от "Продължаваме промяната" — оглавявана от доскорошни министри от служебния кабинет на президента, дори имаше твърдения, че това е негов политически проект. В началото на управлението им Радев обеща: "Ще бъда по същия начин критичен там, където има отклонения" и спази думите си.
Първите пукнатини
се появиха в началото на февруари, след посещението на Петков в Скопие. Радев заяви, че "всяко прибързано действие на българското правителство може да се тълкува превратно като някакви отстъпки". Освен за Северна Македония, Радев отправи критики и за промените в ръководството на "Булгаргаз". "Кабинетът да не се изкушава по наследения управленски модел, който използваше службите, бордовете, регулаторите за разправа и за прокарване на частни интереси", заяви президентът. От опозицията започнаха доволно да "потриват ръце". Тома Биков от ГЕРБ коментира: Очевидно е, че има не просто напрежение, има конфликт. Даже експремиерът Борисов на среща със симпатизанти на партията каза: "Слушайте внимателно президента Радев. Той е много умен и праволинеен. Затова ние си изядохме шамарите и аз имам вина".
Така с всеки изминал ден
конфликтът между президент и изпълнителна власт се задълбочаваше.
След като на 3 март премиерът беше замерян със нежни топки на Шипка, от правителството поискаха смяна на Ръководството на НСО. Радев коментира, че не е работа на НСО да рине сняг пред премиера. Следващ повод за прехвърчане на искри беше спирането на природния газ за България и Полша. Тогава Радев насочи критиките си към кабинета, а не към "Газпром" с думите: "Правителството дължи отговори чии интереси обслужва — на гражданите или нечии други".
Така президент и правителство не успяваха да сближат позиции, като че ли нямаше и някакви сериозни усилия в тази посока. А темата за Северна Македония, освен че разтури четворната коалиция, беше причина и за една от най-острите атаки на Радев. Достатъчно е да си спомним репликата му по повод френското предложение: "Не може министър-председателят да внася чуждо предложение без свое мнение —
той не е куриер, а премиер".
Впоследствие френското предложение, което не е толкова чуждо, щом по него е работило и Българското външно министерство, беше прието от парламента.
След успешния вот на недоверие се стигна и до
поредните консултации
при президента, на които от "Продължаваме промяната" и БСП не се явиха. И двете партии се мотивираха с обсъждането на бюджета и предложиха да се срещнат с Радев след завръщането му от срещата на върха на НАТО в Мадрид. По време на сериозна политическа криза не беше мъдър ход да се пренебрегне президентската покана. Но и държавният глава не им остана длъжен и лаконично приключи консултациите във вторник.
От ГЕРБ се опитаха да изкарат някакъв политически дивидент на принципа двама се карат… и обвиниха "Продължаваме промяната" и БСП в неуважение. Десислава Атанасова гръмко заяви, че "ГЕРБ никога не е отказвала участие в консултации или консултативни съвети, защото представляваме българските граждани и заради тях трябва да има нормален диалог между институциите". Не е сигурно дали е разчитала на кратката памет на хората или самата е забравила, че след юлските избори от миналата година не се явиха на консултации, а Даниел Митов каза, че Радев е разединил българската нация и "ние смятаме, че в момента Румен Радев не може да бъде легитимиран като обединител".
Другото, запомнящо се от консултациите, беше едно изречение на президента към ДПС: "Отговорното отношение на вашето Движение към етнически мир по времето на прехода е факт". От ДПС достатъчно често самоизтъкват постиженията си за етническия мир и надали беше нужна вметката на държавния глава. А на предишни консултации той питаше Мустафа Карадайъ: "ще ми кажете ли коя е вашата родина майка".
В такава обстановка малко вероятно е първият мандат за съставяне на правителство на "Продължаваме промяната" да е успешен. А от ГЕРБ категорично заявиха, че ще върнат втория. Въпросът
на кого Радев ще връчи третия мандат
ще е показателен. Може отново да предпочете третата политическа сила, в случая ДПС, чиято заявка е за предсрочни избори. А може да избере БСП или "Има такъв народ", които ще се пробват за съставяне на някакво правителство в рамките на този парламент.
Така, за по-малко от година Радев сближи позиции със стари политически опоненти, а се отдалечи забележимо от Петков и Василев, с които имаше видимо добри отношения, и с хората от протестите през 2020 г. А раздорът му с Нинова има още по-ранна история. Едно е сигурно, към днешна дата политическите лидери вместо да градят мостове за диалог, упорито и настойчиво ги събарят. Без значение дали темата е доставка на оръжие за Украйна, ветото за Северна Македония или изгонените руски дипломати. По този повод, коментарът на Христо Иванов, че "Всеки се държи като хан Аспарух, все едно държавата започва с него" изглежда обезпокоително точен. Да не би пък в крайна сметка от ГЕРБ да се окажат прави, че президентът не успява да бъде обединител на нацията?
войната в Украйна.
Още в първия ден Радев заяви, че "в ход е пълномащабна конвенционална операция " и нарече действията на Русия абсолютно недопустими. Той заклейми нанасянето на удари върху суверенна държава, но в следващите седмици посланията му започнаха да се отличават от тези на останалите лидери от НАТО и Европейския съюз. Един ярък пример беше общото изявление на Радев с полския президент Анджей Дуда по време на посещението му в България през март. Докато Радев говори за изпращането в Украйна на бронежилетки и каски и за недопустимата война между два братски народа, Дуда сравни действията на руснаците в Мариупол с тези на нацистите във Варшава през Втората световна война. Този често използван израз от Радев получи подходяща реакция по време на посещението у нас на украинския външен министър през април. Тогава Дмитро Кулеба, след като Радев отново нарече войната братоубийствена, отговори: "Ако говорим за братски народи, то сигурно е като Каин и Авел".
Президентът неведнъж критикува
милитаристичните настроения
и каза, че „за разлика от нашите партньори, България е много по-близо до този конфликт ние имаме реална обща граница по Черно море". Но да не забравяме, че примерно и Литва, чийто президент обяви през март военна помощ за 10 млн. евро за Украйна, има граница с Русия чрез Калининградската област. Друго твърдение на Радев бе, че предоставянето на въоръжение за Украйна би въвлякло България във войната . След няколко месеца военни действия и изпратено оръжие за милиарди от редица държави, за щастие, виждаме, че никоя от тях не е въвлечена в конфликта. Тази седмица руският външен министър Сергей Лавров каза, че доставките на оръжие от Запада за Украйна само ще удължат конфликта. Подобни коментари сме чували и от Радев. В края на април, когато пак се коментираше дали през трети страни наше оръжие стига до Украйна, той попита министъра на Икономиката Нинова как ще обясни на българите, че "българското оръжие подхранва този конфликт". Така, освен че Радев звучеше по-близо до руските позиции вместо до тези на партньорите ни от НАТО и ЕС, темата за Украйна стана причина за
сериозни нападки към кабинета "Петков".
Кой можеше да предполага преди няколко месеца, че днес между Радев и правителството ще има такова напрежение и противоречия? Поредните парламентарни избори бяха спечелени от "Продължаваме промяната" — оглавявана от доскорошни министри от служебния кабинет на президента, дори имаше твърдения, че това е негов политически проект. В началото на управлението им Радев обеща: "Ще бъда по същия начин критичен там, където има отклонения" и спази думите си.
Първите пукнатини
се появиха в началото на февруари, след посещението на Петков в Скопие. Радев заяви, че "всяко прибързано действие на българското правителство може да се тълкува превратно като някакви отстъпки". Освен за Северна Македония, Радев отправи критики и за промените в ръководството на "Булгаргаз". "Кабинетът да не се изкушава по наследения управленски модел, който използваше службите, бордовете, регулаторите за разправа и за прокарване на частни интереси", заяви президентът. От опозицията започнаха доволно да "потриват ръце". Тома Биков от ГЕРБ коментира: Очевидно е, че има не просто напрежение, има конфликт. Даже експремиерът Борисов на среща със симпатизанти на партията каза: "Слушайте внимателно президента Радев. Той е много умен и праволинеен. Затова ние си изядохме шамарите и аз имам вина".
Така с всеки изминал ден
конфликтът между президент и изпълнителна власт се задълбочаваше.
След като на 3 март премиерът беше замерян със нежни топки на Шипка, от правителството поискаха смяна на Ръководството на НСО. Радев коментира, че не е работа на НСО да рине сняг пред премиера. Следващ повод за прехвърчане на искри беше спирането на природния газ за България и Полша. Тогава Радев насочи критиките си към кабинета, а не към "Газпром" с думите: "Правителството дължи отговори чии интереси обслужва — на гражданите или нечии други".
Така президент и правителство не успяваха да сближат позиции, като че ли нямаше и някакви сериозни усилия в тази посока. А темата за Северна Македония, освен че разтури четворната коалиция, беше причина и за една от най-острите атаки на Радев. Достатъчно е да си спомним репликата му по повод френското предложение: "Не може министър-председателят да внася чуждо предложение без свое мнение —
той не е куриер, а премиер".
Впоследствие френското предложение, което не е толкова чуждо, щом по него е работило и Българското външно министерство, беше прието от парламента.
След успешния вот на недоверие се стигна и до
поредните консултации
при президента, на които от "Продължаваме промяната" и БСП не се явиха. И двете партии се мотивираха с обсъждането на бюджета и предложиха да се срещнат с Радев след завръщането му от срещата на върха на НАТО в Мадрид. По време на сериозна политическа криза не беше мъдър ход да се пренебрегне президентската покана. Но и държавният глава не им остана длъжен и лаконично приключи консултациите във вторник.
От ГЕРБ се опитаха да изкарат някакъв политически дивидент на принципа двама се карат… и обвиниха "Продължаваме промяната" и БСП в неуважение. Десислава Атанасова гръмко заяви, че "ГЕРБ никога не е отказвала участие в консултации или консултативни съвети, защото представляваме българските граждани и заради тях трябва да има нормален диалог между институциите". Не е сигурно дали е разчитала на кратката памет на хората или самата е забравила, че след юлските избори от миналата година не се явиха на консултации, а Даниел Митов каза, че Радев е разединил българската нация и "ние смятаме, че в момента Румен Радев не може да бъде легитимиран като обединител".
Другото, запомнящо се от консултациите, беше едно изречение на президента към ДПС: "Отговорното отношение на вашето Движение към етнически мир по времето на прехода е факт". От ДПС достатъчно често самоизтъкват постиженията си за етническия мир и надали беше нужна вметката на държавния глава. А на предишни консултации той питаше Мустафа Карадайъ: "ще ми кажете ли коя е вашата родина майка".
В такава обстановка малко вероятно е първият мандат за съставяне на правителство на "Продължаваме промяната" да е успешен. А от ГЕРБ категорично заявиха, че ще върнат втория. Въпросът
на кого Радев ще връчи третия мандат
ще е показателен. Може отново да предпочете третата политическа сила, в случая ДПС, чиято заявка е за предсрочни избори. А може да избере БСП или "Има такъв народ", които ще се пробват за съставяне на някакво правителство в рамките на този парламент.
Така, за по-малко от година Радев сближи позиции със стари политически опоненти, а се отдалечи забележимо от Петков и Василев, с които имаше видимо добри отношения, и с хората от протестите през 2020 г. А раздорът му с Нинова има още по-ранна история. Едно е сигурно, към днешна дата политическите лидери вместо да градят мостове за диалог, упорито и настойчиво ги събарят. Без значение дали темата е доставка на оръжие за Украйна, ветото за Северна Македония или изгонените руски дипломати. По този повод, коментарът на Христо Иванов, че "Всеки се държи като хан Аспарух, все едно държавата започва с него" изглежда обезпокоително точен. Да не би пък в крайна сметка от ГЕРБ да се окажат прави, че президентът не успява да бъде обединител на нацията?
