Схема за придобиване на шофьорски книжки с участие на служители от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ДАИ), фиктивни проверки на автошколи и системно даване на рушвети – това са част от твърденията, изложени от бившия заместник-министър на транспорта Ангел Попов в разговор в „Телеграфно подкастът“.
„Схемата е факт“, казва Попов. По думите му проблемът има пряко отражение върху безопасността на пътя. „Трагичното е, че се е увеличил броя на загиналите деца. Това не можем да си го позволим. Няма да казвам цифрата, не е приятно. Аз настръхвам.“
В разговора той описва механизъм, при който формално изискваните стъпки за придобиване на правоспособност се заобикалят или изпълняват само привидно. „За да вземеш книжка, трябва да минеш теория, преди практиката. Никой не може да я прескочи“, отбелязва той, след което поставя въпрос за реалното изпълнение на изискванията.
По думите му съществуват автошколи, които обучават кандидат-шофьори, без да разполагат с необходимата материална база. „Вие знаете ли, че има автошколи, които се занимават с обучение на млади водачи, но нямат учебен кабинет? Не са една и две.“
Попов не посочва конкретни имена, но очертава географски обхват. „Аз ще кажа в кои райони са те, а не конкретно, защото най-вероятно вървят определени проверки, но те не са от изпълнителната агенция, а от други служби. Те са в Южна България, Северна България и до Пловдив.“
Според изложеното, ролята на контролните органи е ключова за функционирането на схемата. „ДАИ участва в схемата с купени книжки по следния начин. Тя никога не е направила проверка на тази автошкола, че няма учебен кабинет. Или ако е направила, е била фиктивна.“
Той описва и начина, по който се извършват подобни проверки. „Прави се проверка, да бъде угодно на проверяващия и на проверявания. Какъв е начинът? Той е само един. Финикийците много отдавна са го измислили и този начин работи, повярвайте ми.“
В разговора се засяга и темата за подкупите. На въпрос за размерите им Попов посочва: „Да кажа по-меко, седмично надвишаващи двукратно тяхната заплата.“
В същото време той прави разграничение между различните служители в системата. „В ДАИ работят и много съвестни хора, не нарушават човешките и административни правила. Но тези хора са мачкани, притискани, привиквани. Повярвайте ми, знам го.“
Добавя и още: „И ако някой ме попита, аз ще кажа всичко каквото знам. До сега никой не ми е повикал.“
В разговора се разглежда и въпросът за допълнителните разходи извън официалната цена на курса. Според Попов сумата за заобикаляне на теоретичната част може да достигне значителни размери. „Най-вероятно сумата ще е няколкостотин евро.“
Той дава и конкретни примери за начина, по който се организира процесът. „Знаете ли, че има много случаи, стотици, да не кажа повече, когато един човек от София ходи да се обучава в Благоевград“, казва Попов.
Описанието продължава с преместване на изпитите между различни градове. „Обучава се в Благоевград, обаче изпита му ще бъде в Кюстендил, защото там е верният човек.“
В изказването се съдържа и информация за конкретен случай с инспектор. „Знаете ли, че има инспектор в Перник, който една година не е на работа. Шест месеца има болничен от едно заведение близо до София, казва се Курило, и шест месеца е отпуска.“
Попов твърди, че въпросният служител не е освободен от длъжност въпреки отсъствието си. „На този човек трябва да му се връчи заповед за прекратяване на правомощията, но го крият и не му връчват тази заповед.“
Той посочва и мотив, без да навлиза в подробности. „Защо? Защото той е много интересен човек. Той е с богато съдебно досие и още едно друго досие, вероятно криминално.“
В разговора се споменават и видеоматериали, свързани с поведението на този инспектор. „Няколко пъти пускахме клипчета как той се бие с шофьорите, които проверява, как се прибират сумите.“
Темата за контрола върху пътя е засегната и чрез конкретен пример. „Преди две седмици хванаха младеж на Подбалканската линия два пъти преминава през един час с по 200 км/ч.“
Според Попов този случай не е изолиран. „Същия има 8 наказателни постановления и 20 фиша в рамките на година и половина.“
В контекста на този пример той описва как подобни ситуации се обработват в други държави. „Аз съм живял 20 години в Австрия, там превенцията е много страшна.“
Следва описание на конкретен механизъм за наблюдение. „Този човек го следят, наблюдават. Неговия номер е вкаран в тяхната система за камерите за наблюдение в града. И този човек го наблюдават повече.“
„Той е в един черен списък. И когато се появи неговия автомобил, към него има концентрация на внимание. Към автомобила и след това към шофьора.“
В разговора се засяга и състоянието на пътната инфраструктура. Попов дава пример с изготвен доклад. „Ние от Европейския център за транспортна политика направихме доклад за Околовръстното на Пловдив.“
Той сравнява обема на различни анализи. „Доколкото знам, докладът на Държавната агенция е 70 страници, нашият ще бъде над 500. Ние сме направили оценка на всеки сантиметър.“
Според него част от поставените съоръжения по пътищата също създават рискове. „Хората казват, не трябва да слагаме мантинелите на места. Те трябва да се махнат, защото ограничават възможността даже да се метнеш в канавката без да умреш.“
В същото време посочва, че има участъци, където те са необходими. „Но има места, където мантинелата трябва да бъде там, но да е изместена с метър и половина встрани.“
Описанието включва и конкретен риск. „Там обаче има дере, което е 6 метра и ако паднеш в него, със сигурност, ще бъде много тежко.“
Разговорът очертава поредица от твърдения за практики в обучението на шофьори, контрола върху автошколите и поведението на пътя. Представените случаи включват описания на схеми, механизми за заобикаляне на правила и конкретни примери от практиката, формулирани през личния опит и наблюденията на събеседника.
