Дори при най-оптимистичен сценарий – пълно отваряне на Ормузкия проток и спиране на войната с Иран, нормализирането на цените на горивата няма да стане веднага. Най-малко това ще трае между 3 и 6 месеца, за да се възстановят физическите потоци на суров петрол от Персийския залив и глобалният пазар да започне да се стабилизира. Това прогнозира икономическият анализатор Георги Ангелов в „Телеграфно подкастът“, едва час преди Техеран да съобщи, че отваря протока, докато трае спирането на огъня между Израел и Ливан.
Възстановяване на резервите ще удължи високите цени
Процесът обаче не приключва дотук. Много държави вече са изчерпали част от стратегическите си резерви и ще се стремят да ги възстановят възможно най-бързо. Това ще доведе до допълнително търсене, което може да удължи периода на високи цени с още няколко месеца. В резултат пълната нормализация на пазара може да отнеме между 9 месеца и една година в зависимост от темпа, с който страните натрупват нови запаси, обясни още Ангелов.
Разликите в поведението на държавите също играят роля. Умните държави - Китай например, традиционно увеличават резервите си при ниски цени и изчакват при високи, докато по-засегнатите от войната и затварянето на Ормуз страни – особено в Азия – са склонни да купуват независимо от цената, за да гарантират енергийна сигурност. Това допълнително усилва натиска върху пазара.
Кризата извади на преден план и структурни слабости в енергийните системи. Държави без собствени рафинерии, като Австралия, се оказаха силно зависими от внос на готови горива и са принудени да преосмислят стратегиите си. Подобни проблеми се наблюдават и в Европа – пример е Словения, където липсата на рафинерия доведе до временни дефицити.
Разминаване между фючърсния и реалния пазар на петрол
Една от ключовите причини за резките колебания в цените е разликата между физическия и финансовия пазар на петрол. На борсите се търгуват т.нар. фючърси – договори за доставка в бъдеще, които отразяват очакванията на инвеститорите. В момента те предполагат, че кризата ще отшуми до юни, което държи цените за бъдещи доставки по-ниски. Това са и цените, които следим всеки ден в новината – под или над 100 долара за барел. А реалният пазар, наречен спот пазар, отчита остър недостиг, което води до значително по-високи цени за незабавна доставка - имаше нива и до 120 долара за барел, а в Азия в един момент дори бяха стигнали до 180 долара.
Геополитиката остава решаващ фактор. Възможно е САЩ да предприемат мерки като ограничаване на износа на петрол, за да стабилизират вътрешния пазар. Това би довело до по-ниски цени в Америка, но до още по-високи в Европа и останалия свят. Подобен сценарий би задълбочил глобалния дисбаланс.
България е по-защитена, но ценовият натиск остава
За България ситуацията е сравнително по-благоприятна. Страната разполага със задължителни резерви за около 90 дни, те не са пипани, има достъп до алтернативни доставки от региона на Черно море, най-вече от Казахстан и Азербайджан.
Това намалява риска от физически недостиг, макар ценовият натиск да остава. В Черно море изобщо има много петрол и за нас опасност да останем без бензин и дизел няма, обясни Ангелов. Въпросът е в цената, и тук тя е значително по-ниска в момента от останалата част на Европа.
Спорни мерки: таван на цените и ДДС не решават проблема според експерта
Експертът не е привърженик на мерки като таван на цените на горивата и намаляване на ДДС. Обяснението: таваните на цените могат да доведат до дефицити, ако не отразяват реалните разходи за внос. А намаляването на ДДС в България не успява да сработи в полза на крайните потребители. Освен това тази мярка като цяло облагодетелства първо големите играчи във веригата. По-ефективен подход е целевата подкрепа към най-засегнатите групи и бизнеси.
Интересен аспект е, че настоящата криза засега не оказва съществено влияние върху цените на храните в глобален план. За разлика от предходни конфликти засегнатият регион в Залива не е ключов производител на селскостопанска продукция. Възможни рискове обаче съществуват в дългосрочен план, тъй като недостигът на торове, които се произвеждат там, може да доведе до по-слаби реколти през следващата година.
Ангелов се присъедини към колегите си икономисти, които не смятат, че цените у нас на храните се вдигат заради еврото, а става въпрос за спекула.
Той се надява у нас да има правителство поне за няколко години след изборите. „Няма драма, че няма бюджет, ако ще има правителство пак само за няколко месеца, няма никакъв смисъл“.
