Световната икономика е натрупала рекорден дълг, за което в голяма степен е допринесъл частният сектор, а това не е безрисково, предупреди днес управляващата директорка на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева, цитирана от БТА. Световният дълг на държавния и частния сектор общо е достигнал безпрецедентните 188 трилиона долара или около 230 % от световния брутен вътрешен продукт (БВП), изтъкна новата директорка на фонда. Тя каза това в реч при откриването на Двайсетата годишна конференция за дълга на името на Жак Полак.
Посочената цифра бележи увеличение на световния дълг с 14,6 на сто спрямо оценката на МВФ от април 2018 година (164 милиарда долара). "Частният сектор е един от основните двигатели на това натрупване, което в момента представлява близо две трети от общото равнище на дълга", подчерта Георгиева. Освен това държавният дълг на развитите икономики е на безпрецедентни равнища от Втората световна война, допълни тя.
Кристалина Георгиева ще застъпи за правата на жените в работата като шеф на МВФ
"Държавният дълг на страните с нововъзникваща пазарна икономика е достигнал нивата, отчетени при дълговата криза от 80-те години. Силно е нараснало през последните пет години и дълговото бреме на страните със слаби приходи", посочи Кристалина Георгиева. Банковите кредити и кредитните пазари играят основна роля за благоденствието, като помагат на домакинствата да придобиват жилище, а на компаниите - да инвестират, но в същото време "високата задлъжнялост представлява не само заплаха за финансовата стабилност, но може да бъде в тежест и за растежа", предупреди ръководителката на МВФ.
Тя припомни необходимостта да се осигурят средства за погасяване, а това според нея "означава, че трябва да се действа предпазливо при сключване на нови дългове, съсредоточавайки се повече върху привличането на инвестиции в акции, каквито са преките чуждестранни инвестиции, да се увеличават данъчните постъпления и да се засили борбата с бюрокрацията и корупцията". Георгиева препоръча и да се гарантира по-голяма прозрачност в практиката на взимане и отпускане на заеми.
"В много страни е възможно значително да се засилят институциите, които регистрират, наблюдават и декларират дълга", каза тя. Ръководителката на МВФ призова също за по-добро сътрудничество между страните, взимащи заеми, и страните, отпускащи заеми.
Посочената цифра бележи увеличение на световния дълг с 14,6 на сто спрямо оценката на МВФ от април 2018 година (164 милиарда долара). "Частният сектор е един от основните двигатели на това натрупване, което в момента представлява близо две трети от общото равнище на дълга", подчерта Георгиева. Освен това държавният дълг на развитите икономики е на безпрецедентни равнища от Втората световна война, допълни тя.
Кристалина Георгиева ще застъпи за правата на жените в работата като шеф на МВФ
"Държавният дълг на страните с нововъзникваща пазарна икономика е достигнал нивата, отчетени при дълговата криза от 80-те години. Силно е нараснало през последните пет години и дълговото бреме на страните със слаби приходи", посочи Кристалина Георгиева. Банковите кредити и кредитните пазари играят основна роля за благоденствието, като помагат на домакинствата да придобиват жилище, а на компаниите - да инвестират, но в същото време "високата задлъжнялост представлява не само заплаха за финансовата стабилност, но може да бъде в тежест и за растежа", предупреди ръководителката на МВФ.
Тя припомни необходимостта да се осигурят средства за погасяване, а това според нея "означава, че трябва да се действа предпазливо при сключване на нови дългове, съсредоточавайки се повече върху привличането на инвестиции в акции, каквито са преките чуждестранни инвестиции, да се увеличават данъчните постъпления и да се засили борбата с бюрокрацията и корупцията". Георгиева препоръча и да се гарантира по-голяма прозрачност в практиката на взимане и отпускане на заеми.
"В много страни е възможно значително да се засилят институциите, които регистрират, наблюдават и декларират дълга", каза тя. Ръководителката на МВФ призова също за по-добро сътрудничество между страните, взимащи заеми, и страните, отпускащи заеми.
