Да се занимаваш с науката не е просто професия или една работа, която вършиш, а призвание, това е посвещение, каза министърът на образованието Красимир Вълчев при раздаването на наградите за принос в развитието на науката „Питагор“.
БГНЕС
„Да се занимаваш с наука изисква дарба, изисква качества, изисква състояние на духа, изисква да отдадеш цялата енергия на това да се занимаваш с наука. Това е съдба. Съдба да се занимаваш с това, което те вдъхновява, което ти носи удовлетворение; от друга страна е орис да се чувстваш малко или много неоценен, защото това, което правиш не можеш да споделиш с много хора, не могат да те разберат много хора, не е популярно, не се говори за него обикновено в медиите, единици са тези, които са постигнали грандиозни научни резултати, които да са станали популярни”, каза още министърът.
БГНЕС
Той връчи голямата награда за цялостен принос в развитието на науката. Тя отиде при проф. д.н. Красимир Данов, номиниран от СУ „Св. Климент Охридски”. След като я получи, професорът отбеляза, че днес математиката се превръща в производствена сила. „Един венец на симбиозата на инженерните и математически науки е съвременните информационни и комуникационни технологии, без които ние изобщо вече не може да си представим света”, каза професорът.
БГНЕС
Отличията се връчват за единадесета поредна година на церемония във Военния клуб в София. Те са разпределени в осем категории - за цялостен принос в развитието на науката, за млад учен, за утвърден учен в областта на природните и инженерните науки, в социалните и хуманитарните науки, в медицинските науки, за успешен ръководител на международни проекти, за значим принос на български учен, работещ в чужбина, както и за колектив с успешна експлоатация и комерсиализация на научните резултати.
БГНЕС
Кандидати за „Питагор“ тази година са 37 български учени, от които жури излъчи 15 номинирани. Техните постижения са в изследвания на мозъчно-съдовата болест и други форми на деменция, засягащи централната нервна система (болест на Алцхаймер, Паркинсонова болест, множествена склероза, епилепсия и др.), изследвания на интелекта и други функции в неврогенетиката, в експерименталната фармакология с фармакотерапия на ендокринната система и приложение на стволови клетки при лечение на тумори.
БГНЕС
В разработките си учените са разглеждали още натрупването и дисоциацията на 70 ключови белтъка, участващи в поправката на ДНК и свързаната с това резистентност към антитуморни препрати, създаване на платформа за систематична оценка на ефектите от противораковите лекарства, звездната астрономия в контекста на нови научни теории за образуване и еволюция на звездите, действието на физическите и социалните фактори на градската работна среда върху колективното нервно-психическо здраве и други.
