За въвеждането на официално измерване на заплатата за издръжка отново се обяви Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Това бе посочено по време на събитие, на което от синдиката представиха приоритетите и исканията си за социално-икономическото развитие на страната в сферите на икономиката и доходите, пазара на труда, зеления и дигитален преход, социалната сигурност, социалния диалог и колективното трудово договаряне.
Искаме властта да възложи на Националния статистически институт (НСИ) да предложи методология за изчисляване заплатата за издръжка на базата на приетата в Международната организация на труда дефиниция и методология, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Всяка държава може да адаптира тази методология, която беше приета през март т.г., каза той. По думите му задължителните четири групи, които трябва да обхване тази методология, са разходите за храна, образование, здравеопазване и за жилище. Това искане може да бъде реализирано в рамките на месец, посочи Димитров.
И припомни, че по изчисления на КНСБ нетният размер на заплатата за издръжка към второто тримесечие е 1453 лв. за сам работещ. Димитров увери, че от КНСБ са готови на разговори, за да се намери най-добрият вариант и за договарянето на работните заплати по икономически дейности.
За 2025 г. нашите искания са поне десетпроцентно увеличение на заплатите и хоризонтална политика по доходите, за която трябват около 1 милиард и 800 милиона лева, коментира още президентът на синдикалната организация.
За второ тримесечие на т.г. работещите на минимална заплата спрямо всички наети в икономиката на трудови правоотношения са 19,8% или 437 000 души при малко над 2 милиона и 200 хиляди наети, заяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов, позовавайки се на данни на НСИ. Мисля, че най-накрая е узряло времето за сериозен данъчен дебат, за какъвто ние като организация сме готови отдавна, обяви също той.
Смятаме, че е крайно време да започнем да стабилизираме пенсионната система като се обърнем към осигурителните вноски, обяви Ася Гонева, консултант „Социална защита“. Считаме, че „швейцарското правило“ трябва да бъде спазвано и прилагане, каза тя.
Предложението е от следващата година напред увеличение на осигурителната вноска през година с един един процентен пункт, посочи Пламен Димитров. Да речем, 2025 г. увеличаваме с един процентен пункт вноската и приходът отива във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, уточни той. През 2026 г. почиваме, а през 2027 г. увеличаваме вноската отново с един процентен пункт и отива във втория стълб и така до 2045 г., когато ще сме реализирали петпроцентен пункт увеличение на вноските за фонд „Пенсии“ и толкова за втория стълб, поясни още Димитров. Той подчерта, че целта е да има около 50-55% коефициент на заместване от първия пенсионен стълб, между 15-20% от втория стълб и до 10% добавка от третия стълб. Така, ако се пенсионира днес едно лице със заплата 2000 лв., ще трябва да има поне 1600 лв. пенсия от трите стълба, даде пример Димитров.
Това, за което КНСБ ще настоява, е да няма никакви отстъпки по отношение на отделни групи осигурени лица, каза Ася Гонева относно минималния осигурителен доход за следващата година.
„Максималният осигурителен доход, който видяхме като число в указанията на Министерство на финансите, е 4130 лв.“, посочи експертът. Считаме, че това число трябва да е 4275 лв., обяви Гонева и обясни, че така ще се отчете ръстът на средния осигурителен доход за тази година, който КНСБ очаква да нарасне с около 14%. От КНСБ се обявяват за увеличение на минималния и максималния дневен размер за безработица.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Искаме властта да възложи на Националния статистически институт (НСИ) да предложи методология за изчисляване заплатата за издръжка на базата на приетата в Международната организация на труда дефиниция и методология, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Всяка държава може да адаптира тази методология, която беше приета през март т.г., каза той. По думите му задължителните четири групи, които трябва да обхване тази методология, са разходите за храна, образование, здравеопазване и за жилище. Това искане може да бъде реализирано в рамките на месец, посочи Димитров.
И припомни, че по изчисления на КНСБ нетният размер на заплатата за издръжка към второто тримесечие е 1453 лв. за сам работещ. Димитров увери, че от КНСБ са готови на разговори, за да се намери най-добрият вариант и за договарянето на работните заплати по икономически дейности.
За 2025 г. нашите искания са поне десетпроцентно увеличение на заплатите и хоризонтална политика по доходите, за която трябват около 1 милиард и 800 милиона лева, коментира още президентът на синдикалната организация.
За второ тримесечие на т.г. работещите на минимална заплата спрямо всички наети в икономиката на трудови правоотношения са 19,8% или 437 000 души при малко над 2 милиона и 200 хиляди наети, заяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов, позовавайки се на данни на НСИ. Мисля, че най-накрая е узряло времето за сериозен данъчен дебат, за какъвто ние като организация сме готови отдавна, обяви също той.
Смятаме, че е крайно време да започнем да стабилизираме пенсионната система като се обърнем към осигурителните вноски, обяви Ася Гонева, консултант „Социална защита“. Считаме, че „швейцарското правило“ трябва да бъде спазвано и прилагане, каза тя.
Предложението е от следващата година напред увеличение на осигурителната вноска през година с един един процентен пункт, посочи Пламен Димитров. Да речем, 2025 г. увеличаваме с един процентен пункт вноската и приходът отива във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, уточни той. През 2026 г. почиваме, а през 2027 г. увеличаваме вноската отново с един процентен пункт и отива във втория стълб и така до 2045 г., когато ще сме реализирали петпроцентен пункт увеличение на вноските за фонд „Пенсии“ и толкова за втория стълб, поясни още Димитров. Той подчерта, че целта е да има около 50-55% коефициент на заместване от първия пенсионен стълб, между 15-20% от втория стълб и до 10% добавка от третия стълб. Така, ако се пенсионира днес едно лице със заплата 2000 лв., ще трябва да има поне 1600 лв. пенсия от трите стълба, даде пример Димитров.
Това, за което КНСБ ще настоява, е да няма никакви отстъпки по отношение на отделни групи осигурени лица, каза Ася Гонева относно минималния осигурителен доход за следващата година.
„Максималният осигурителен доход, който видяхме като число в указанията на Министерство на финансите, е 4130 лв.“, посочи експертът. Считаме, че това число трябва да е 4275 лв., обяви Гонева и обясни, че така ще се отчете ръстът на средния осигурителен доход за тази година, който КНСБ очаква да нарасне с около 14%. От КНСБ се обявяват за увеличение на минималния и максималния дневен размер за безработица.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
